Чарлс Буковски

Най-важното е колко добре минаваш през огъня

Съставянето на сборник с най-добрите стихотворения на Чарлс Буковски е великанско предизвикателство. Буковски е легендарен с това, че е писал почти всяка вечер, а на следващата сутрин е унищожавал по-голямата част от написаното – и все пак за петдесет години е оставил хиляди стихотворения. Включените тук са деветдесет и пет. Буковски дестилира живота, за да достигне до самата му същност, и извлича вълшебството на всекидневието с неподражаема, недостижима простота.

Ейбъл Дебрито, съставител

Иван Минчев

Затъмнение

Иван Минчев е роден и живее в Нова Загора. Учил е богословие в СУ „Климент Охридски” и философия в университета „Урбаниана”  в   Рим. Пише поезия и  проза.„Затъмнение” е първият му роман.

В една въображаема страна се подготвя Закон за защита на чистотата на човешкия род.Изкуството е излишно, дори пагубно. Всичко духовно е под възбрана.За индивидуалистите изборът е между лудницата и затвора.Които  гледат  отвъд  материалното,  ще бъдат преследвани и насилствено подлагани на „лечение” - за тяхно собствено добро, защото мислите и емоциите увреждат здравето.И в този мрачен свят една светла любов, меж­ду художничка и поет, търси спасение.

Алберт Айнщайн

За вселената и човешката глупост

Алберт Айнщайн (1879¦1955), носител на Нобелова награда за физика, е признат за най-влиятелния учен на ХХ век. Блестящ интелектуалец с афористична мисъл, ангажиран с редица обществени каузи, той още приживе се превръща в мит. Айнщайн е едно от най-разпознаваемите лица в цял свят, а името му ¦ синоним на гений.

Две неща са безкрайни: вселената и човешката глупост, но за първото не съм сигурен.

Ако фактите не подкрепят теорията, променете фактите.

В каква жалка епоха живеем, щом е по-лесно да разцепим атома, отколкото да разбием предразсъдък.

Никога не мисля за бъдещето ¦ то така или иначе идва скоро.

Най-непонятното нещо на света е данъкът върху общия доход.

Образованието е това, което остава, след като си забравил наученото в училище.

Всички обобщения са грешни, включително и настоящото.

Зигмунд Фройд

За сънищата

Началото на ХХ век бележи появата на „Тълкуване на сънищата” (1900) от най-знаменития психолог на всички времена Зигмунд Фройд (1856-1939). Забележителният труд поражда огромен интерес и се оценява като най-ключовия от делото на Фройд, включително от самия него. Ето защо той взима решението да удовлетвори и широката публика. Така през 1901 г. излиза кратката творба „За сънищата”, в която сбито и достъпно са изложени основните идеи, онагледени с красноречиви примери.

Джордж Оруел

Фермата на животните

 Един ден животните на фермера Джоунс се вдигат на бунт и го прогонват, за да вземат съдбата си в свои ръце. Превратът е оглавен от свинете, които се самообявяват за най-умни сред своите събратя и за естествени ръководители.
А после животинската революция следва хода на всички революции ­ – към тоталитаризъм. Идеалите се опорочават и превръщат в демагогия, съперниците за властта безогледно се отстраняват, измислят се вътрешни врагове за оправдание на насилието, създава се социална прослойка, за която не важат общоприетите закони, провежда се систематична дезинформация, изграждат се механизми за манипулация на мисленето, историята се фалшифицира... Подмяната на ценностите е блестящо изразена с безподобния лозунг: “Всички животни са равни, но някои са по-равни от други”.
Написана през 1944-та, сатиричната антиутопия "Фермата на животните" е имала за пряк прицел сталинския режим, но е в сила за всеки строй, при който се потъпква личната свобода. Днес тя е издадена на повече от 60 езика в милионни тиражи.

"Фермата на животните" е мъдра, състрадателна, безпощадна и просветителна басня за нашето време.

"Ню Йорк Таймс"

"Фермата на животните" е съвършено първозначна книга, сравнима с написаното от Волтер и Суифт.

Едмънд Уилсън

Джорж Оруел разобличава тоталитаризма във всичките му форми и вътрешни съучастия.

Франсоа Брюн
 

Джордж Оруел

1984

Уинстън Смит работи в Министерството на истината в Лондон, град от държавата Океания. Неговото служебно задължение е да пренаписва новини от стари вестници, за да станат в съответствие с представяните от установената власт исторически факти, защото: „Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото”.
ГОЛЕМИЯТ БРАТ ТЕ НАБЛЮДАВА гласи надписът под безброй портрети, чрез видеоекрани всички граждани са под постоянен надзор, а Полицията на мисълта следи за всяко отклонение от официалната идеология, чиито основни постулати са:
ВОЙНАТА Е МИР
СВОБОДАТА Е РОБСТВО
НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА

Книгата не трябва да се разглежда като изобличение на социализма. Тя изобразява перверзията, до която води централизираната икономика, перверзия, реализирана успешно при комунизма и фашизма.

Джордж Оруел

„1984” е книга-маяк, апология на свободата на словото в отпор на всички отклонения от нея, включително тези в демократичните общества.

Стефан Нико

Оруел е големият морален авторитет на своето време.

Джефри Уиткрофт, „Spectator”

Джордж Оруел

1984

Книгата не трябва да се разглежда като изобличение на социализма. Тя изобразява перверзията, до която води централизираната икономика, перверзия, реализирана успешно при комунизма и фашизма.

Джордж Оруел

„1984” е книга-маяк, апология на свободата на словото в отпор на всички отклонения от нея, включително тези в демократичните общества.

Стефан Нико

Оруел е големият морален авторитет на своето време.

Джефри Уиткрофт, „Spectator”

Чарлс Буковски

За пиенето

Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш,
ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да празнуваш,
а ако не се случва нищо, пиеш, за да се случи нещо.

Чарлс Буковски

Холивуд

През 80-те години Чарлс Буковски, скандален писател и поет, е вече прочут, позастарял и поусмирен. Парите обаче пак не достигат и добре му идва поръчката на холивудски продуцент да напише сценарий за разгулните си млади години.
От премеждията около сценария и снимките се ражда романът „Холивуд”, в който се подвизават капризни актьори, истерични старлетки, ексцентрични режисьори, лукави адвокати, продуценти шмекери, несретни кинозвезди в залез, плюс целия миманс на филмовата Мека.
Филмът е „Barfly” (1987) – режисьор Барбет Шрьодер, продуцент Франсис Форд Копола.

Албер Камю

Пропадане

В долнопробен амстердамски бар се подвизава Кламанс, който се самообявява за “каещ се съдия”. В неистов монолог пред случаен и безлик събеседник той си припомня миналото на уважаван парижки адвокат и своята двойственост – в професията защитник на благородни каузи, а в личния живот – разгулен, безскрупулен и циничен. Всеки триумф крие поражение, всеки мотив – скрита подлост. И щом съдът на хората е неизбежен, човек трябва да намери начин да се наложи като съдник – в името на обърнати наопаки ценности. Остра и болезнена, повестта “Пропадане” на нобелиста Албер Камю разголва съзнанието на съвременния човек пред злото.

Емилиян Станев

Крадецът на праскови

Беше мургав и колкото да бе отпаднал и нечист, личеше, че е хубав мъж. Къдравите му, отдавна неподстригани смолисточерни коси и неговите големи очи, които гладът бе направил блестящи, му придаваха вид на избягал каторжник. От своя страна, той гледаше Елисавета учудено, сякаш нямаше сили да отмести погледа си от нея.
Все още изплашена, тя каза строго:
– Как посмяхте да влезете тук? Знаете ли чие е това лозе?
– Ради бога, госпожо... гладен бях.
Гласът му беше спокоен, вежлив и малко насмешлив. Очевидно нямаше представа на каква опасност беше се изложил. Той дори се усмихна, макар и виновно. Тънките му устни откриха два реда зъби, чиято белота лъсна и придаде на откритото му лице юношески безгрижен израз..

Из „Крадецът на праскови”

Ах, да можеше човек да остави зад себе си, както пеперудата оставя пашкула, всичко, що е натрупал през скверния си живот – честолюбие, самоизмами, лъжи за величие, – да се роди отново, както се ражда денят!
Ако има Бог, той сигурно ще притежава мисъл, сила и обич.

Емилиян Станев

В неговата работа имаше сладострастие. Той пируваше, наслаждаваше се от написаното. Но имаше и периоди, пълни с униние. Сякаш слана бе паднала и бе попарила всичко. Седеше мрачен и неразговорлив, сякаш всичките му гемии бяха потънали... Жилав човек беше, но и лесно нараним!

Йордан Радичков

Албер Камю

Щастливата смърт

Камю пише романа „Щастливата смърт” през 1938 г., но го оставя „в чекмедже”, за да премине към „Чужденецът”. Всъщност „Щастливата смърт” е своего рода предтеча на този шедьовър – героят носи същото име, сходен е, но и различен. Ранният Мьорсо е по-жив, по-жаден за щастие – според своите представи – и е готов на всичко, за да го постигне, дори и ако цената е убийство. Творбата е издадена след смъртта на автора.

Албер Камю (1913-1960) е сред най-значителните представители на екзистенциализма във философията и белетристиката. Автор е на романи, разкази, пиеси, есета. Носител на Нобелова награда на литература (1957).

Джером К. Джером

Такъв е животът

Джером Клапка Джером (1859–1927) е автор на около 50 книги – романи, разкази, есета, пиеси. Със своя неподражаем хумор той повече от век разсмива, забавлява и радва милиони хора по света. Творбите му са остроумни и мъдри, добродушни и прочувствени, дълбоки и утешителни. Той увлича със сладкодумието си, но и намига шеговито, показвайки, че животът и хората са поносими само ако не ги вземаме прекалено на сериозно.

Разказите в настоящия сборник се издават на български за първи път.

сър Артър Конан Дойл

Страховити истории

Сър Артър Конан Дойл (1859–1930) е най-известен с творбите си за Шерлок Холмс, но е автор и на още множество творби от различен характер и с различни персонажи. Преди още да създаде своя знаменит детектив, той завладява читателите с творби, вдъхващи сладостен ужас чрез присъствието на тайнствени, неведоми сили от отвъдното. В този дух са и разказите в настоящия сборник.

Симон Дьо Бовоар

Много лека смърт

Симон дьо Бовоар (1908–1986), емблематична фигура в литературния, интелектуалния и обществения живот на XX век, е авторка на романи, есета, трактати и мемоари, които отразяват не само нейната съдба, но също политическите и духовните събития, съпът­ствали жизнения и’ път. Автобиографична е и повестта „Много лека смърт”, в която тя и покъртително, и разсъдливо описва последните дни на майка си, в които е до нея, и дава неповторим израз на тъй всеобщото и бе-зутешно изпитание от загубата на скъп човек.

сър Артър Конан Дойл

Загадъчни истории

Сър Артър Конан Дойл (1859–1930) е най-знаменит с творбите си за Шерлок Холмс, но е автор и на още множество творби от различен характер и с различни персонажи. Разказите в настоящия сборник са в духа на криминалните загадки, които първоначално изглеждат неразрешими, но биват умело осветлени чрез силата на логиката.