Джером К. Джером

Разговори след вечеря

Джеръм Клапка Джеръм (1859–1927), английски писател и драматург, е автор на десетки творби – остроумни и мъдри, човечни, ведри и забавни. Най-популярен е с хумористичните си романи и разкази, неудържимо и неувяхващо смешни. „Разговори след вечеря” е сред най-блестящите му постижения.

Джером К. Джером

Как да пътуваме зад граница

Джеръм Клапка Джеръм (1859 ­- 1927) е автор на около 50 книги ­ романи, разкази, есета, пиеси. Със своя неподражаем хумор писателят повече от век разсмива, забавлява и радва милиони хора по света. Творбите му са остроумни и мъдри, добродушни и прочувствени, дълбоки и утешителни. Той увлича със сладкодумието си, но и намига шеговито, показвайки, че животът и хората са поносими само ако не ги вземаме прекалено на сериозно.
"Как да пътуваме зад граница" е дванадесетата книга на Джеръм К. Джеръм, която издателство "Фама" предоставя на българския читател. Досега са излезли още:

Трима души в една лодка
Празни мисли на един празен човек
Наемателят от третия етаж
Как да бъдем щастливи с малко
Другите и моя милост
Как да се бъркаме в чуждите работи
Трима души на бумел
Разговори след вечеря
Как да гледаме философски на живота
Как написах роман
Шегите на феята Малвина

Джером К. Джером

Шегите на феята Малвина

Джеръм Клапка Джеръм (1859–1927) е автор на около 50 книги – романи, разкази, есета, пиеси. Със своя неподражаем хумор той повече от век разсмива, забавлява и радва милиони хора по света. Творбите му са остроумни и мъдри, добродушни и прочувствени, дълбоки и утешителни. Той увлича със сладкодумието си, но и намига шеговито, показвайки, че животът и хората са поносими само ако не ги вземаме прекалено на сериозно.

Джером К. Джером

Как да гледаме философски на живота

Джеръм Клапка Джеръм (1859 – 1927) е автор на около 50 книги – романи, разкази, есета, пиеси. Със своя неподражаем хумор писателят повече от век разсмива, забавлява и радва милиони хора по света. Творбите му са остроумни и мъдри, добродушни и прочувствени, дълбоки и утешителни. Той увлича със сладкодумието си, но и намига шеговито, показвайки, че животът и хората са поносими само ако не ги вземаме прекалено на сериозно. Настоящият том включва „Ангелът и авторът”, както и разкази от сборниците „Разговори след вечеря” и „Скици в лилаво, синьо и зелено”.

Това философията е проста наука. Идеята е, че нищо няма значение, защото, да речем, след сто години – в краен случай – ще бъдем мъртви. Но на нас всъщност ни трябва мъдрост, която ще ни помогне да се справяме, докато все още сме живи. Аз не се тревожа за своята стогодишнина, а за следващия половин ден. Чувствам, че ако можеше другите да се махнат и да ме оставят на мира – имам предвид данъчните инспектори, критиците, инкасаторите и тям подобни, – то и аз самият бих могъл да бъда философ. Аз съм достатъчно готов да приема, че нищо няма значение, но те не са. Те казват, че газта ще бъде изключена и говорят за съдебни призовки. Аз им отговарям, че това няма да има значение за никого от нас след сто години. Но те отвръщат, че не говорят за тогава, а за сумата, която им дължа от миналия април. Но, да бъда честен, и мен не ме успокоява особено философското становище, че след сто години със сигурност ще бъда мъртъв, поне при обикновен късмет. Много повече ме крепи надеждата, че ще бъдат мъртви онези хора.

Из „Ангелът и авторът”

Джером К. Джером

Трима души в една лодка

Познавах преди време един момък – ­ тъй честен младеж, че когато се зaе да лови с муха, се зарече да не преувеличава улова си с повече от двайсет и пет на сто. – Хвана ли четирийсет риби – казваше ми той, – ще разправям, че съм уловил петдесет, и тъй нататък. Но няма да лъжа свръх това, защото е грешно да се лъже. Ала на неговия замисъл за двайсет и петте на сто никак не потръгна. Нито веднъж не му се случи да улови повече от три рибки в един ден, а никак не върви да прибавиш двайсет и пет процента към числото три ­ или поне към три риби. Ето защо той увеличи процента на трийсет и три и една трета, но и това се оказа неудобно в случаите, когато улавяше само една или две риби: тъй че за да опрости нещата, той намисли чисто и просто да удвоява количеството...

Трудно е да се повярва, че книга, писана преди повече от сто години, може да бъде също тъй свежа и забавна, както при първата й поява. Но “Трима души в една лодка” е изключение, при което блестящо се съчетават смешното, своеобразното и дълбокото.

Дона Сканлън

Класика в хумора!

Джофри Харви

Аз изобщо нямах намерение да напиша смешна книга...

Джеръм К. Джеръм

Джером К. Джером

Как да печелим приятели

Джеръм Клапка Джеръм (1859 - 1927) е автор на около 50 книги ­ романи, разкази, есета, пиеси. Със своя неподражаем хумор писателят повече от век разсмива, забавлява и радва милиони хора по света. Творбите му са остроумни и мъдри, добродушни и прочувствени, дълбоки и утешителни. Той увлича със сладкодумието си, но и намига шеговито, показвайки, че животът и хората са поносими само ако не ги вземаме прекалено на сериозно.

"Как да печелим приятели" е дванайсетата книга на Джеръм К. Джеръм, която издателство "Фама" предоставя на българския читател. Досега са излезли още:

- Трима души в една лодка
- Празни мисли на един празен човек
- Наемателят от третия етаж
- Как да бъдем щастливи с малко
- Другите и моя милост
- Как да се бъркаме в чуждите работи
- Трима души на бумел
- Разговори след вечеря
- Как да гледаме философски на живота
- Как не написах роман
- Как да пътуваме зад граница

Джером К. Джером

Как да пътуваме зад граница

Джеръм Клапка Джеръм (1859 - 1927) е автор на около 50 книги ­ романи, разкази, есета, пиеси. Със своя неподражаем хумор писателят повече от век разсмива, забавлява и радва милиони хора по света. Творбите му са остроумни и мъдри, добродушни и прочувствени, дълбоки и утешителни. Той увлича със сладкодумието си, но и намига шеговито, показвайки, че животът и хората са поносими само ако не ги вземаме прекалено на сериозно.

"Как да пътуваме зад граница" е единайсетата книга на Джеръм К. Джеръм, която издателство "Фама" предоставя на българския читател. Досега са излезли още:

Джером К. Джером

Как не написах роман

Джеръм Клапка Джеръм (1859 - 1927) е автор на около 50 книги ­ романи, разкази, есета, пиеси. Със своя неподражаем хумор писателят повече от век разсмива, забавлява и радва милиони хора по света. Творбите му са остроумни и мъдри, добродушни и прочувствени, дълбоки и утешителни. Той увлича със сладкодумието си, но и намига шеговито, показвайки, че животът и хората са поносими само ако не ги вземаме прекалено на сериозно.
"Как не написах роман" е десетата книга на Джеръм К. Джеръм, която издателство "Фама" предоставя на българския читател. Досега са излезли още:

Трима души в една лодка
Празни мисли на един празен човек
Наемателят от третия етаж
Как да бъдем щастливи с малко
Другите и моя милост
Как да се бъркаме в чуждите работи
Трима души на бумел
Разговори след вечеря
Как да гледаме философски на живота

Джером К. Джером

Как да гледаме философски на живота

Казано е, че философията е умението да понасяш несгодите на другите. Най-истинският философ, за който съм чувал, беше една жена. Тя била закарана в лондонската болница с гангренясал крак. Хирургът я прегледал набързо. Той бил човек с рязък език.

- Ще трябва да го отрежем ­ казал й той.
- Какво, целия ли?
Да, съжалявам ­ изръмжал хирургът.
- Не може ли да се направи нищо друго?
-Това е единственият ви шанс ­ обяснил хирургът.
- Е, слава Богу, че не е главата ми - отбелязала жената.

Това философията е проста наука. Идеята е, че нищо няма значение, защото да речем след сто години ­ в краен случай ­ ще бъдем мъртви. Но на нас всъщност ни трябва мъдрост, която ще ни помогне да се справяме, докато все още сме живи. Аз не се тревожа за своята стогодишнина, а за следващия половин ден. Чувствам, че ако можеше другите да се махнат и да ме оставят на мира ­ имам предвид данъчните инспектори, критиците, инкасаторите и тям подобни, ­ то и аз самият бих могъл да бъда философ. Аз съм достатъчно готов да приема, че нищо няма значение, но те не са. Те казват, че газта ще бъде изключена и говорят за съдебни призовки. Аз им отговарям, че това няма да има никакво значение за никого от нас след сто години. Но те отвръщат, че не говорят за тогава, а за сумата, която им дължа от миналия април. Но, да бъда честен, и мен не ме успокоява особено философското становище, че след сто години със сигурност ще бъда мъртъв, поне при обикновен късмет. Много повече ме крепи надеждата, че ще бъдат мъртви онези хора.

Джером К. Джером

Разговори след вечеря

- Приятели, не искам да ви разстройвам нервите ­ започна чичо ми с особено впечатляващ, да не кажа смразяващ кръвта глас, ­ та ако предпочитате да си замълча, ще го сторя, ала всъщност точно тази къща, в която сега си седим, е обитавана от призраци.-Не може да бъде! ­ възкликна господин Кумс.
-Какъв е смисълът да ми казвате дали може или не може да бъде, когато аз току-що ви съобщих, че е така? ­ отвърна чичо ми леко обидено. ­ Заявявам ви, че къщата е обитавана от духове. Най-редовно в нощта срещу Рождество в Синята стая витае духът на греховен човек ­ човек, който някога е убил един коледар с буца въглища.
- И как го е направил? ­ попита господин Кумс, изгаряйки от нетърпение да разбере. ­ Трудно ли е било?
- Не знам как го е направил ­ отговори чичо ми, ­ той не е разяснил технологията. Коледарят бил заел позиция точно от вътрешната страна на входната врата и изпълнявал балада. Предполага се, че когато отворил уста да вземе си бемол, грешникът запратил буцата въглища от един от прозорците, тя влязла в гърлото на коледаря и го задушила.
- Нужен е точен мерник, но си заслужава да се опита ­ замислено пророни господин Кумс.
- Уви, това не е било единственото му престъпление! ­ добави чичо ми. ­ Преди това убил някакъв соло корнетист.
- Ами! Това удостоверен факт ли е? ­ възкликна господин Кумс.
- Естествено, че е факт ­ отвърна чичо ми сприхаво, ­ поне доколкото може да се очаква нещо да е факт в случаи от този род. Колко сте заядливи тази вечер!

Джером К. Джером

Трима души на Бумел

Има два начина да използвате велосипед за физически упражнения - можете да го "потягате" или да го карате. Общо взето, не съм сигурен дали за човека, комуто доставя удоволствие да "потяга", ползата не е по-голяма. Той не зависи от времето и вятъра; състоянието на пътищата не го засяга. Дай му френски ключ, куп парцали, масльонка и нещо за сядане и той е щастлив за цял ден. Разбира се, трябва да се примирява с известни неудобства - всички хубости на едно място не можеш събра. Сам той винаги изглежда като калайджия, а велосипедът му неизменно поражда подозрението, че го е откраднал и сега се мъчи да го замаскира, но понеже рядко изминава с него повече от една миля, това не е чак толкова важно. Грешката, която допускат някои, е в предположението, че от един велосипед могат да се извлекат и двете удоволствия. Това е невъзможно: никой велосипед не е в състояние да издържи двойното напрежение. Трябва да решите дали ще бъдете "потегач" или колоездач. Лично аз предпочитам да карам велосипеда, та гледам наоколо да няма нищо, което да ме съблазни да го потягам. Когато се повреди, закарвам го в най-близката ремонтна работилница. Ако съм твърде далеч от град или село, за да се придвижа пеш, сядам край пътя и чакам да мине някоя каруца. Главната опасност за мен винаги си остава бродещият потегач. Видът на аварирал велосипед е за потегача нещо като крайпътен леш за гарван - той се нахвърля отгоре му с тържествуващ, приветствен вик. Отначало се мъчех да бъда учтив. Казвах:
- Дреболия, не се безпокойте. Вие си продължете накъдето сте тръгнали, не си разваляйте удоволствието. Моля ви, ще ми направите услуга, карайте си нататък.
От опит обаче разбрах, че вежливостта е безполезна при такива форсмажорни обстоятелства. Ето защо сега казвам:
-Махай се и остави велосипеда на мира, или ще ти счупя главата.
И ако имаш решителен вид и държиш дебела тояга, обикновено успяваш да го пропъдиш.

Джером К. Джером

Как да се бъркаме в чуждите работи

- Не те обвинявам, ако коледната тема ти е писнала колкото и на мен ­ рече приятелят ми Б., редактор на списание. ­ Веднага щом прогоня коледните броеве от мислите си и Коледа си отиде от редакцията, започва кошмарът в собствения ми дом. Моята мила съпруга спестява пари, за да ми купи скъп подарък, какъвто не искам. Ема пък ще ми връчи акварел, който е нарисувала сама. Винаги го прави. И в това не би имало нищо лошо, ако не очакваше да го окача в гостната. Виждал ли си някога акварелите на братовчедка ми Ема? ­ попита той.
- Мисля, че да ­ отвърнах аз.
- Няма какво да мислиш ­ отсече той гневно. ­ Те не са нещо, което човек може да забрави.
Приятелят ми като че ли се обръщаше към целия Пикадили Съркъс.
- Защо хората правят такива неща? ­ попита той. ­ Дори художниците любители трябва да притежават някакъв здрав разум. Не виждат ли какво става? У дома в коридора има една нейна картина. Окачих я там, защото светлината е по-слаба. Кръстила я е \"Блян\". Ако я беше кръстила \"Кошмар\", може би щях да схвана смисъла й. Попитах я откъде е почерпила идеята си и тя ми каза, че една вечер видяла такова небе в Норфък. Боже мой! Защо тогава не е затворила очи и не се е прибрала вкъщи, за да се скрие зад завесите? Ако аз бях видял такова небе в Норфък, щях да хвана първия влак за Лондон. Допускам, че бедното момиче не може да не вижда такива неща, но защо трябва да ги рисува?
- Предполагам, че за някои хора рисуването е необходимост ­ вметнах аз.
- Добре, но защо трябва на мен да подаряват работите си? ­ възкликна той.
Не намерих никакъв подходящ отговор.

Из едноименния разказ

Джером К. Джером

Другите и моя милост

-Познавам един човек. Не крия, че той ме ядосва. Твърди, че винаги трябва да ставаш гладен от масата. Както веднъж му обясних, не можеш да станеш от масата, чувствайки се гладен, ако не седнеш на масата гладен; което, разбира се, означава, че си винаги гладен. Той се съгласи с мен. Каза, че такава била идеята ­ винаги да ти се яде.
- Повечето хора ­ обясни ­ стават от масата напълно сити. Това е психическа нагласа, вредна за храносмилането. Да мислиш непрекъснато за ядене ­ ето правилния начин да се гледа на това.
- Какво разбираш под "това"? ­ попитах аз.
- Ами това, което казвам ­ поясни той. ­ Сега аз самият ставам от закуската с голям апетит за обяда. Ставам от обяда, очаквайки с нетърпение вечерята. Лягам си готов за закуската. Бодрото очакване е чудесен помощник на храносмилането. Наричам себе си бодър лакомник.
- Такъв изглеждаш ­ рекох аз. ­ Говориш за себе си като за попова лъжичка. Имаш ли по-широки интереси в живота? Какво ще кажеш за семейството, патриотизма, Шекспир - и други неща от този род? Защо не си позволиш да се наядеш до насита и да накараш глада да се укроти за един-два часа; дай си свобода, за да помислиш за нещо друго.
- Как можеш да мислиш за нещо ­ възрази той, ­ когато стомахът ти не е наред?
- Как можеш да мислиш за нещо ­ възразих аз, ­ когато цялото ти време отива в това да го поддържаш в ред? Ти не си човек; ти си дойка на собствения си стомах. ­ И двамата все повече се ядосвахме, забравяйки за присъщата си изисканост. ­ Нямаш нито един спокоен следобед през седмицата. Доста здрав си, съгласен съм. Но такива са и каторжниците в Портланд. Те никога не страдат от стомашни разстройства.

Из "Другите и моя милост"

Джером К. Джером

Как да бъдем щастливи с малко

"Ние англосаксонците сме склонни да се гордеем със своята сдържаност. Макс Аделър описва случка с едно момче, изпратено от баща си да донесе дърва. Малчуганът се възползвал от сгодата да изчезне и не се вяснал под бащиния покрив цели двайсет години. А после, една вечер, усмихнат и добре облечен непознат влязъл в дома на двамата старци и се представил като отдавна изгубения им син, който най-накрая се прибрал у дома.
- Е, май не си бързал много - промърморил баща му, - и да му мислиш, ако си забравил да донесеш дървата.
Веднъж обядвах с познат англичанин в лондонски ресторант. По едно време влезе някакъв човек и седна на близка маса. Сетне обходи помещението с поглед, срещна очите на приятеля ми, усмихна му се и кимна.
- Извини ме - рече моят приятел, - трябва да разменя две думи с брат ми. Не съм го виждал от пет години.
Той приключи със супата и спокойно избърса мустаците си, преди да стане да се ръкува с брат си. Двамата си поговориха малко. След това приятелят ми се върна при мен.
- Никога не съм допускал, че ще го видя отново - отбеляза той. - Беше разпределен в онзи гарнизон в Африка... как му беше името? Дето го нападна Махди. Само трима се отървали живи. Джим винаги е бил късметлия.
Спомних си този случай, докато вечерях с мои приятели руснаци в хотел в Санкт Петербург. Един от компанията не бе виждал втория си братовчед, минен инженер, близо година и половина. Те седяха срещуположно и поне дузина пъти по време на вечерята единият от тях скачаше от стола си и се втурваше да прегърне другия. Двамата се притискаха силно, целуваха се по двете бузи и сетне отново сядаха с навлажнени очи. Сред сънародниците им тяхното поведение не будеше никаква почуда."

Из разказа "Създанията, които един ден ще бъдат хора"

Джером К. Джером

Наемателят от третия етаж

- Приятелю, ти си богат човек и не е нужно да се тревожиш. Душата е онова нещо, което хората ценят най-малко в сравнение с останалата си собственост. Избери си просто която искаш и сделката ще се уреди лесно. Оставям това на теб и ще ти дам един последен съвет ­ ще откриеш, че младите са по-склонни да търгуват с тази стока, защото на тях светът им обещава, че всички неща могат да се купят със злато. Избери си някоя красива, честна, неопетнена млада душа, Николас Снидерс...

Из разказа "Душата на Николас Снидерс"

В мрачен ноемврийски ден един пансион в Лондон, се сдобива с нов наемател. Съдържателката мисис Пеничери е пословично стисната, но неочаквано за самата себе си му прави голяма отстъпка от цената. А и останалите обитатели на пансиона постепенно започват да се променят необяснимо и против собствената си воля. Каква ли е ролята на "наемателя от третия етаж" от едноименния разказ? В "Шегата на философа" три съпружески двойки на средна възраст получават възможност да се върнат двайсет години назад и да поправят миналите си грешки. Джеръм К. Джеръм описва още какво се случва, когато двама мъже разменят душите си, каква е цената на добрината, как намира любовта човек, неспособен да се обрече на една-едничка жена...
Интригуващите сюжети, понякога с фантастичен привкус, се разгръщат прочувствено, но и закачливо. "Наемателят от третия етаж" разкрива един нов Джеръм К. Джеръм, по-различен отколкото в "Трима души в една лодка" и "Празни мисли на един празен човек", но все така сладкодумен и остроумен.
Разказите се издават за първи път у нас.

Джером К. Джером

Празни мисли на един празен човек

Джеръм Клапка Джеръм (1859 - 1927) е автор на около 50 книги ­ романи, разкази, есета, пиеси. Със своя неподражаем хумор писателят повече от век разсмива, забавлява и радва милиони хора по света. Творбите му са остроумни и мъдри, добродушни и прочувствени, дълбоки и утешителни. Той увлича със сладкодумието си, но и намига шеговито, показвайки, че животът и хората са поносими само ако не ги вземаме прекалено на сериозно.
"Как да пътуваме зад граница" е единайсетата книга на Джеръм К. Джеръм, която издателство "Фама" предоставя на българския читател. Досега са излезли още:

Трима души в една лодка
Празни мисли на един празен човек
Наемателят от третия етаж
Как да бъдем щастливи с малко
Другите и моя милост
Как да се бъркаме в чуждите работи
Трима души на бумел
Разговори след вечеря
Как да гледаме философски на живота
Как не написах роман

Джером К. Джером

Трима души в една лодка

Познавах преди време един момък ­ тъй честен младеж, че когато се зaе да лови с муха, се зарече да не преувеличава улова си с повече от двайсет и пет на сто.
-Хвана ли четирийсет риби - казваше ми той, - ще разправям, че съм уловил петдесет, и тъй нататък. Но няма да лъжа свръх това, защото е грешно да се лъже.
Ала на неговия замисъл за двайсет и петте на сто никак не потръгна. Нито веднъж не му се случи да улови повече от три рибки в един ден, а никак не върви да прибавиш двайсет и пет процента към числото три ­ или поне към три риби.
Ето защо той увеличи процента на трийсет и три и една трета, но и това се оказа неудобно в случаите, когато улавяше само една или две риби: тъй че за да опрости нещата, той намисли чисто и просто да удвоява количеството...

Трудно е да се повярва, че книга, писана преди повече от сто години, може да бъде също тъй свежа и забавна, както при първата є поява. Но “Трима души в една лодка” е изключение, при което блестящо се съчетават смешното, своеобразното и дълбокото.

Дона Сканлън

Класика в хумора!

Джофри Харви

Аз изобщо нямах намерение да напиша смешна книга...

Джеръм К. Джеръм