Мартин Еймис

Пари

Мартин Еймис (1949) е обявяван за "лошото момче" в съвременната английска литература, но и за неин водещ представител. До юношеската си възраст чете единствено комикси и научна фантастика. Сменя 14 училища – в Англия, Испания и САЩ; после завършва Оксфорд с отличие. Още с първия си роман, "Досието Рейчъл" (1973), печели наградата "Съмърсет Моъм" и утвърждава и самобитния си словесен размах, и сатиричното и скатологично писане, без ограничения и табута. Следват романи, сборници с разкази, есета, студии, документални книги. Творчеството на Еймис, неизменно белязано от тайнственост, гротескност и черен хумор, стигащи до жестокост, откроява двойствеността на личността и онагледява тезата, че днешната епоха е епоха на иронията.

Смятан от критиката за най-добрия роман на Еймис, "Пари" ни запознава с Джон Селф, рекламист и режисьор, а също стръвен консуматор – на храна, алкохол, никотин, дрога, секс, - докато снове между Ню Йорк и Лондон в подготовка на филма, който трябва да му донесе световна слава и купища пари...

"Мартин Еймис все още е най-добрият английски белетрист от своето поколение."

Сънди Индипендънт

Наелектризиращ писател с неудържима склонност да шокира, Еймис е влудяващ майстор на словото. Прочитът му е просто задължителен."

Мейл он Сънди

"Пари" е потресаващо, убийствено забавна книга."

Гардиън

"Неистово смешен, романът "Пари" завихря читателя във въртоп от енергия."

Уошингтън Поуст Бук Уърлд

Мартин Еймис

Дом за свиждане

Паянтовата постройка, където затворникът може да прекара кратки часове с жена си ­ това е "домът за свиждане" в съветски концлагер от петдесетте години на ХХ век. Двама братя обичат една жена, и двамата са се озовали там. Защо? За нищо, както стотици хиляди по онова време. "Арестуват по квоти ­ казва единият брат и добавя: ­ Тиранията ражда свирепост, както гроздето ражда вино." А другият допълва: "Като още милиони ние бяхме герои в една разработка по социална история от низините във века на исполинските нищожества."
Петдесет години по-късно той единствен от тримата е останал жив. Отдавна се е преселил на Запад, но в предсмъртно писмо до доведената си дъщеря разказва за тази любов ­ разтърсваща, жестока и изтерзана като мрачната съветска история и сибирската география. Читателят става свидетел на колосална разруха: след сетния дъх на човечността душата изважда на светло най-тъмната си страна. И няма как да избегнеш извращаващия ужас: ставаш или насилник, или жертва ­ а често и двете.
"Дом за свиждане" е уникален роман, в който чрез нежния любовен триъгълник авторът разгръща като във филм патологичната по своята жестокост панорама на комунистическата диктатура.
В сборника са включени и две новели ­ още два погледа за насилието, страданието, любовта и смъртта. "Последните дни на Мохамед Атта" е за един от атентаторите от 11 септември, а "В двореца на края" ­ за двойник на сина на арабски диктатор.

"Дом за свиждане" е безспорен и неповторим по мощ триумф... Това е роман, от който по гръбнака полазват тръпки, а сърцето препуска, пришпорено от неговата страст и богатство.

The Economist

Завладяващ изцяло, изненадващ докрай, епичен по обхват и същевременно съкровен, романът "Дом за свиждане" за пореден път доказва, че Еймис е велик талант, ослепителен в находчивостта и проникновението си.

The Wall Street Journal

Мартин Еймис

Другите

Една млада жена се събужда в болнична стая със съвършено празна памет. Но това не е обикновена амнезия ­ тя е забравила не само миналото си, но от съзнанието й са изтрити всички представи за света и хората. В опознаването им и в търсенето на своята самоличност тя се сблъсква със злото в чист вид - наоколо и в себе си.
Мартин Еймис (1949) е от водещите писатели в съвременната английска литература, сравняван по словесно майсторство и сила на изображението с Владимир Набоков и Сол Белоу. Творчеството му, неизменно белязано от тайнственост, гротескност и черен хумор, стигащи до жестокост, откроява двойствеността на личността и онагледява тезата, че днешната епоха е епоха на иронията.

Словото на Мартин Еймис е мощно до натрапливост... "Другите" е метафизически трилър, съчетаващ духа на Кафка със стила на "Психо".

Дж. Г. Балард

"Другите" е разказ за едно слизане в ада, а както се знае: "адът ­ това са другите".

"Обзървър"

Мартин Еймис е забележителен разказвач, съумял да побере в гнева си ужасите на съвременния свят и като в киномонтаж да сглоби множество образи и гласове.

"Нюзуик"

При цялата си жестокост "Другите" е смешна книга.

"Таймс"