Иля Илф; Евгений Петров

Дванайсетте стола

На смъртното си легло мадам Петухова разкрива пред своя зет Иполит Матвеевич Воробянинов, бивш предводител на дворянството в Старгород и настоящ скромен деловодител в съветско учреждение, че преди години, за да опази семейните брилянти от болшевиките, ги е скрила в тапицерията на един от дванайсетте стола в гостната на някогашната им къща. И Воробянинов тръгва по дирите на столовете. Скоро в начинанието се включва Остап Бендер – чаровник и авантюрист, надарен с таланта да се възползва от човешките пороци. Великият комбинатор е лишен от скрупули, но пък притежава остроумие и хаплив език, а изобретателността му да се добере до столовете и да набавя средства за делото е безгранична – от основаване на тайно политическо общество до организиране на междупланетен турнир по шахмат... „Дванайсетте стола” излиза през 1928 г. и оттогава неизменно е сред най-обичаните и четени книги не само в Русия, но и по света. Неизчерпаем източник на цитати и крилати фрази и многократно филмиран, романът си остава остро актуален и в наше време, въпреки че, може да се каже, великият комбинатор изглежда като невинен младенец в сравнение с днешните си последователи.

Иля Илф и Евгений Петров са несравними в тънкия си присмех към рецептите, налагани от съветската идеология.

Джефри Брукс

Илф и Петров се допълваха взаимно – хапливата сатира на Илф беше хубава подправка към хумора на Петров. Чест им прави, че искаха да надвият равнодушието, грубостта, високомерието.

Иля Еренбург

Илф и Петров се допълваха един друг – хапливата сатира на Илф беше хубава подправка към хумора на Петров. Чест им прави, че искаха да надвият равнодушието, грубостта, високомерието.

Иля Еренбург

Илф и Петров са гениални, съвършено първокласни!

Владимир Набоков

Иля Илф; Евгений Петров

Разностранна личност

Бюрокрация, чиновническо скудоумие, уродлива еснафщина, развихрена до абсурдност идеологическа надъханост, политически калъпи и стереотипи, в които трябва да вместят животът и хората – ето какво разкриват по най-комичен начин Иля Илф и Евгений Петров, обвинявани от раповската критика през трийсетте години на ХХ век в „липса на дълбока ненавист към класовия враг”. Без да се поставят в ролята на изобличители, те разголват чрез светлината на сатирата гротескната действителност, скрита под претенциозната фасада на съветския строй. Виртуозно написани и невъобразимо смешни, творбите на Илф и Петров създават мощна панорама на едно парадоксално общество и безумствата на управлението.

Сборникът включва „Необикновени случки из живота на град Колоколамск”, „1001 ден или новата Шехерезада”, както и 31 от най-добрите разкази на Илф и Петров.

Забавно и прекрасно четиво, творбите на Илф и Петров осветляват читателя повече, отколкото дузина социологически и политологически трудове.

Исак Б. Сингер

Иля Илф и Евгений Петров са несравними в тънкия си присмех към рецептите в изкуството, налагани от съветската идеология.

Джефри Брукс

Илф и Петров се допълваха един друг – хапливата сатира на Илф беше хубава подправка към хумора на Петров. Чест им прави, че искаха да надвият равнодушието, грубостта, високомерието.

Иля Еренбург

Илф и Петров са гениални, съвършено първокласни!

Владимир Набоков

Иля Илф; Евгений Петров

Дванайсетте стола. Златният телец

Забавно и прекрасно четиво, книгите на Илф и Петров осветляват читателя повече, отколкото дузина социологически и политологически трудове.

Исак Б. Сингер

Иля Илф и Евгений Петров са несравними в тънкия си присмех към рецептите, налагани от съветската идеология.

Джефри Брукс

Илф и Петров се допълваха взаимно – хапливата сатира на Илф беше хубава подправка към хумора на Петров. Чест им прави, че искаха да надвият равнодушието, грубостта, високомерието.

Иля Еренбург

Илф и Петров са гениални, съвършено първокласни!

Владимир Набоков

Иля Илф; Евгений Петров

Златният телец

- В каква студена страна живеем ­ каза Остап. ­ Тук всичко е скрито, всичко е нелегално. Даже Народният комисариат по финансите с неговия свръхмощен данъчен апарат не е в състояние да открие съветския милионер. А милионерът може да седи сега на съседната маса в тъй наречената лятна градина и да пие бира \"Тип-топ\" за четирийсет копейки. Ето защо ми е криво!
- Значи мислите ­ попита след малко Балаганов, ­ че ако се намери такъв таен милионер, тогава?...
- Не продължавайте. Знам какво искате да кажете. Не, не, нищо подобно. Аз няма да го душа с възглавница, нито да го удрям с лъскав пистолет по главата. Не, никакви идиотщини. Ех, само да можех да намеря такъв индивидум! Така ще подредя всичко, че той сам да ми донесе парите си на чинийка с небесносиня ивичка.
- Това е чудесно! ­ усмихна се доверчиво Балаганов. ­ Петстотин хиляди на чинийка с небесносиня ивичка!
Той стана и почна да обикаля масата. Примляскваше жалостиво с език, спираше и даже отваряше уста ­ ха да каже нещо, ­ но не го казваше, сядаше и пак ставаше. Остап равнодушно наблюдаваше еволюциите на Балаганов.
- Сам ли ще ги донесе? ­ попита изведнъж със скърцащ глас Балаганов. ­ На чинийка? Ами ако не ги донесе? И къде е това Рио де Жанейро? Далече ли е? И няма как там всички да са в бели панталони. Я стига, Бендер. С петстотин хиляди човек може и тук добре да си преживява.
- Безспорно, безспорно ­ каза весело Остап, ­ може да си преживява. Aма я не пляскайте залудо с криле. Нали ги нямате тези петстотин хиляди.
На безгрижното, неразорано чело на Балаганов се появи дълбока бръчка. Той погледна колебливо Остап и процеди:
- Аз познавам такъв милионер. Работата може и да стане.

Иля Илф; Евгений Петров

Дванайсетте стола

На смъртното си легло мадам Петухова разкрива на зетя си Иполит Матвеевич Воробянинов, бивш предводител на дворянството в Старгород и настоящ деловодител в съветско учреждение, че преди години, за да опази своите брилянти от болшевиките, ги е скрила в тапицерията на един от дванайсетте стола в гостната на някогашната им къща. И Воробянинов тръгва по дирите на столовете.
Скоро в начинанието се включва Остап Бендер ­ чаровник и авантюрист, надарен с таланта да се възползва от човешките пороци. Великият комбинатор е лишен от скрупули, но пък притежава остроумие и хаплив език, а изобретателността му да се добере до столовете и да набавя средства за делото е безгранична ­ от основаване на тайно политическо общество до организиране на междупланетен турнир по шахмат...

В единайсет и половина, от северозапад, откъм село Чмаровка, в Старгород влезе към двайсет и осем годишен млад мъж. След него тичаше безпризорен.
- Чичко ­ викаше той бодро, ­ дай десет копейки!
Младият мъж извади от джоба си румена ябълка и я даде на безпризорния, но оня не мирясваше. Тогава той спря, изгледа иронично момчето и възкликна:
- Да не искаш да ти дам и ключа от квартирата, дето са ми парите?
Забравилият се безпризорен проумя колко безпочвени са претенциите му и веднага се отказа.
Младият мъж лъжеше: той нямаше нито пари, нито квартира, където те можеха да са, нито ключ, с който да отвори. Той и палто нямаше. В града влезе облечен в зелен, възтесен, втален костюм. Могъщият му врат беше увит няколко пъти с вехт вълнен шал, носеше на босо лачени обуща с велурени, портокалови на цвят носове. В едната си ръка държеше астролаб.
- О, баядерка, ти-ри-рим, ти-ри-ра ­ запя той, запътвайки се към пазара.

Иля Илф; Евгений Петров

Светла личност

Всеки град си има свой луд, а също тъй и свой изобретател, твърдят Иля Илф и Евгений Петров в сатиричната повест "Светла личност". В съветския Хранослав двете роли съвместява местният гений Бабски, който неуморно ощастливява човечеството с все нови и нови умопомрачителни творения ­ от дървен бициклет до "бързохран", произвеждащ три милиона пелмени за час. Ала не щеш ли, последното му изобретение ­ сапунът против лунички "лунилин" ­ случайно попада в ръцете на кроткия чиновник Филюрин и премахва не само луничките му, но и цялото му видимо тяло... Смеховитите последствия за него, колегите му по служба и цялото гражданство са описани с обичайната виртуозност и безподобното остроумие на Илф и Петров.
Освен повестта "Светла личност" сборникът включва и разкази, които у нас се издават за първи път.

Забавно и прекрасно четиво, разказите на Илф и Петров осветляват читателя повече, отколкото дузина социологически и политологически трудове.

Исак Б. Сингър

Иля Илф и и Евгений Петров са несравними в тънкия си присмех към рецептите в изкуството, налагани от съветската идеология.

Джефри Брукс

Илф и Петров се допълваха един друг ­ хапливата сатира на Илф беше хубава подправка към хумора на Петров. Чест им прави, че искаха да надвият равнодушието, грубостта, високомерието.

Иля Еренбург

Илф и Петров са гениални, съвършено първокласни!

Владимир Набоков

Иля Илф; Евгений Петров

Рецепта за спокоен живот

Бюрокрация, чиновническо скудоумие, уродлива еснафщина, развихрена до абсурдност идеологическа надъханост, политически калъпи и стереотипи, в които трябва да се вместят животът и хората ­ ето какво разкриват по най-комичен начин Иля Илф и Евгений Петров, обвинявани от раповската критика през трийсетте години на ХХ век в "липса на дълбока ненавист към класовия враг". Без да се поставят в ролята на изобличители, те разголват чрез светлината на сатирата гротескната действителност, скрита под претенциозната фасада на съветския строй. Виртуозно написани и неудържимо смешни, разказите създават мощна панорама на едно парадоксално общество и безумствата на управлението.
Сборникът включва и разкази, които у нас се издават за първи път.

Беше време, когато романът се наричаше "творчески документ". Стиховете също бяха документ. И това напомняше повече не на изкуство, а на паспортно гише. "Предявете документа си и минавайте. Другари, без документи входът е забранен."

Иля Илф

Забавно и прекрасно четиво, разказите на Илф и Петров осветляват читателя повече, отколкото дузина социологически и политологически трудове.

Исак Б. Сингър

Илф и Петров не бяха сиамски близнаци, но пишеха заедно, живееха в пълно разбирателство. Те се допълваха един друг ­ хапливата сатира на Илф беше хубава подправка към хумора на Петров. Чест им прави, че искаха да надвият равнодушието, грубостта, високомерието.

Иля Еренбург