Йордан Йовков

Старопланински легенди

- Ах, Боже, какво да правя – викаше тя, – син ми е, а е чумав! Ах, Боже!
Няколко пъти ту пристъпва към него, ту се връща, и най-после, като се хвана за косите и заплака, избяга и тя.
Тогава Тиха тръгна към чумавия – Величко беше, позна го още щом се появи. Тя се наведе, обърна лицето му, после седна на каменното стъпало пред олтарa, тури главата му на коленете си и го загледа в очите. Булото й падна и закри нейното и неговото лице. Отзад, от потъмнялата икона, Исус ги гледаше и вдигаше десницата си.

„През чумавото”

Йовков е един медитативен темперамент. Даже и неговата експанзивност се стимулира от призивния образ на могъщото и огромното, който се постига при състоянието на чиста съзерцателност.

Владимир Василев

С новелистичното чувство на Йордан Йовков нашата литература получи висока художествена форма, право на битие в най-високите сфери на духа.

Тончо Жечев

Неговият чуден дар на разказвач превръщаше и най-дребното нещо, до което се докосваше, в прекрасно.

Елисавета Багряна