Албер Камю

Пропадане

В долнопробен амстердамски бар се подвизава Кламанс, който се самообявява за “каещ се съдия”. В неистов монолог пред случаен и безлик събеседник той си припомня миналото на уважаван парижки адвокат и своята двойственост – в професията защитник на благородни каузи, а в личния живот – разгулен, безскрупулен и циничен. Всеки триумф крие поражение, всеки мотив – скрита подлост. И щом съдът на хората е неизбежен, човек трябва да намери начин да се наложи като съдник – в името на обърнати наопаки ценности. Остра и болезнена, повестта “Пропадане” на нобелиста Албер Камю разголва съзнанието на съвременния човек пред злото.

Албер Камю

Щастливата смърт

Камю пише романа „Щастливата смърт” през 1938 г., но го оставя „в чекмедже”, за да премине към „Чужденецът”. Всъщност „Щастливата смърт” е своего рода предтеча на този шедьовър – героят носи същото име, сходен е, но и различен. Ранният Мьорсо е по-жив, по-жаден за щастие – според своите представи – и е готов на всичко, за да го постигне, дори и ако цената е убийство. Творбата е издадена след смъртта на автора.

Албер Камю (1913-1960) е сред най-значителните представители на екзистенциализма във философията и белетристиката. Автор е на романи, разкази, пиеси, есета. Носител на Нобелова награда на литература (1957).

Албер Камю

Праведните

Пиесата „Праведните” е вдъхновена от действителни събития: през 1905 г., в Москва, група социалисти замислят покушение над великия княз Сергей, деспотичен управник. Но когато в каретата му трябва да бъде хвърлена бомба, оказва се, че той не е сам – с него са двамата му невръстни племенници. И се поставя моралният въпрос: допустимо ли е в името на правдата да бъдат жертвани невинни хора?

Албер Камю (1913–1960) е сред най-значителните представители на екзистенциализма във философията и белетристиката. Автор е на романи, разкази, пиеси, есета. Носител на Нобелова награда на литература (1957).

Албер Камю

Чумата

"Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е неуязвим, по отношение на нея. И човек трябва да бъде непрестанно нащрек, за да не би в миг на разсеяност да дъхне в лицето на другия и да му предаде заразата. Вроденото е микробът. Останалото - здраве, честност, морална чистота, ако щете, - е резултат от волята, kоято не бива никога да отпада."

Албер Камю

"Нобелистът Албер Камю, напуснал този свят през 1960 година, едва ли е предполагал колко мрачно актуален ще стане екзистенциалният му роман за епидемия и смърт. “Чумата” е мощен поглед към човешкият живот и неговия смисъл при сблъсъка със смъртоносен вирус, безстрастно плъзнал из един град."

Стивън Спендър

"Камю се опълчи не само срещу леността на ума, но също и срещу леността на сърцето."

Жан Грьоние

Албер Камю

Единения

„Единения” е сборник с четири есета-импресии от ранното творчество на нобелиста Албер Камю. Публикуван е за първи път през 1939 г. в Алжир. Останала почти незабелязана приживе на автора, днес творбата е смятана за едно от върховите му постижения.

В „Единения” Камю поставя основите на философската си мисъл и на художествения си стил. Творбата грее с дионисиевски плам, ницшеанска енергия, овладяна поетичност и литературна точност. Тя е безмълвният възглас на един млад автор, който отрано проявява целия размах на таланта си, непреходен като неугасващото слънце.

Жан Грьоние

...Извънвременно пътешестие, чувствена ода във възхвала на красотата, епикурейско единение със земята. Камю иска да се слее с околния, „магичен” свят – защото реалността, а не митовете, създават пълнотата на живота.

Бертран Поаро-Делпеш

„Единения” е израз на съчетанието между щастието (евдемонизъм) и удоволствието (хедонизъм), които философията е склонна да противопоставя.

Le magazine des livres

...Колко часове съм газил из пелина, милвал съм развалините, опитвал съм да съгласувам дишането си със стихийните въздихания на света. ...Едно голямо щастие се люлее в пространството. ...Нищи са хората, които се нуждаят от митове.

Из „Единения”

Албер Камю

Праведните

Пиесата „Праведните” е вдъхновена от действителни събития: през 1905 г., в Москва, група социалисти замислят покушение над великия княз Сергей, деспотичен управник. Но когато в каретата му трябва да бъде хвърлена бомба, оказва се, че той не е сам – с него са двамата му невръстни племенници. И се поставя моралният въпрос: допустимо ли е в името на правдата да бъдат жертвани невинни хора? Албер Камю (1913–1960) е сред най-значителните представители на екзистенциализма във философията и белетристиката. Автор е на романи, разкази, пиеси, есета. Носител на Нобелова награда на литература (1957).

Албер Камю

Чужденецът

Мама умряла днес. Или може би вчера, не знам. Това са първите думи от най-знаменития роман за самотата и абсурда ­ роман, в който главният герой извършва убийство без омраза и без гняв, сякаш под подтика и с безстрастието на целия околен свят, и осезава вълнението от живота едва в очакване на смъртта. „Чужденецът“ е пестелива и мощна, съвършена творба за разрива между човека и света, шедьовърът в белетристиката на Албер Камю (1913 ­­- 1960), носител на Нобелова награда за литература.

В нашето общество един човек, който не плаче на погребението на майка си, рискува да бъде осъден на смърт. Звучи парадоксално, но мисълта ми е, че героят от книгата бива осъден, защото не играе по правилата. В този смисъл той е чужд на обществото, в което живее, и блуждае встрани от него, из покрайнините на личния си живот, самотен и сетивен. Ето защо читателите се опитват да го възприемат като отрепка. Но не е така. Всъщност Мьорсо просто отказва да лъже. "Чужденецът" е историята на един човек, който без героическо поведение приема да умре заради истината. За мен Мьорсо не е отрепка, а беден и гол човек, влюбен в слънцето, което не хвърля сенки... Чрез него се опитах да изобразя единствения Христос, който ние заслужаваме.

Албер Камю

Камю се опълчи не само срещу леността на ума, но също и срещу леността на сърцето.

Жан Грьоние

„Чужденецът“ е класически издържано произведение, създадено относно абсурда и в противовес на абсурда.

Жан-Пол Сартр

Албер Камю

Изгнанието и царството

Разказите от „Изгнанието и царството” изследват дилемата да бъдеш чужденец, дори и в собствената си страна, и същевременно - обречен на принадлежност към едно враждебно общество. С мощ и лиризъм Камю пресъздава красивите, но сурови пустинни пейзажи на родния си Алжир или дивите, загадъчни джунгли на Бразилия. Французойка на средна възраст постепенно попада под омаята на Северна Африка, осакатен ренегат полудява поради жестокостта на ближните си, бъчвар наблюдава бавния упадък на занаята си, добросърдечен учител трябва да избере между закона и спасяването на един живот, скромен художник се сблъсква с лицемерието в света на изкуството, френски инженер открива ново семейство в далечна страна.

Албер Камю (1913-1960) е сред най-значителните представители на екзистенциализма във философията и белетристиката. Автор е на романи, разкази, пиеси, есета. Носител на Нобелова награда на литература (1957).

Бих нарекъл неговия песимизъм „слънчев”, подобно на тъмните петна по слънчевата повърхност.

Жан-Пол Сартр

Във френската литература на ХХ век се открояват трима автори от световна класа - Андре Малро, Жан-Пол Сартр и Албер Камю. От тях най-великият е Камю.

Артур Кьостлер

Мощни, разтърсващи, провокиращи мисълта притчи, написани с майсторство и хладна страст.

Sunday Times

Тези яростни и същевременно сдържани разкази потвърждават, че Камю не е просто обикновен човеколюбец. Той е на страната на ангелите, както и би трябвало, но не му е чужда и тъмната страна на битието.

Observer

Албер Камю

Пропадане

В долнопробен амстердамски бар се подвизава Кламанс, изселил се от родината си французин, който се самообявява за "каещ се съдия". Какво означава това? Той го избистря в неистов монолог пред случаен, безименен и безлик събеседник ­ но тази изповед е съвсем премислена и целенасочена. Кламанс си припомня миналото като уважаван парижки адвокат с цялата своя двойственост ­ в професията защитник на благородни каузи, а в личния живот ­ разгулен, безскрупулен и циничен. Докато се разгръща разказът, многозначностите се трупат ­ всеки триумф крие поражение, всеки благороден мотив ­ подмолна подлост. И изводът е един: щом съдът на хората е неизбежен, човек трябва да намери начин да се наложи като съдник, в името на обърнати наопаки ценности. Остра и болезнена, повестта "Пропадане" на нобелиста Албер Камю разголва съзнанието на съвременния човек пред злото.

Пестелива и наситена, проникновена и духовита, повестта "Пропадане" е безмилостна дисекция на човешката същност и човешкия жребий.

Nation

За творчеството на Камю мога да кажа ето какво: Тук, из злощастните нивя, един ревностен плуг разкрехва земята, въпреки възбраните и въпреки страха.

Рене Шар

Камю се опълчи не само срещу леността на ума, но също и срещу леността на сърцето.

Жан Грьоние

Албер Камю

Чумата

"Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е неуязвим, по отношение на нея. И човек трябва да бъде непрестанно нащрек, за да не би в миг на разсеяност да дъхне в лицето на другия и да му предаде заразата. Вроденото е микробът. Останалото - здраве, честност, морална чистота, ако щете, - е резултат от волята, kоято не бива никога да отпада."

Албер Камю

Албер Камю

Чужденецът

Мама умряла днес. Или може би вчера, не знам.
Това са първите думи от най-знаменития роман за самотата и абсурда ­ роман, в който главният герой извършва убийство без омраза и без гняв, сякаш под подтика и с безстрастието на целия околен свят, и осезава вълнението от живота едва в очакване на смъртта.
"Чужденецът" е пестелива и мощна, съвършена творба за разрива между човека и света, шедьовърът в белетристиката на Албер Камю (1913 ­ 1960), носител на Нобелова награда за литература.

В нашето общество един човек, който не плаче на погребението на майка си, рискува да бъде осъден на смърт. Звучи парадоксално, но мисълта ми е, че героят от книгата бива осъден, защото не играе по правилата. В този смисъл той е чужд на обществото, в което живее, и блуждае встрани от него, из покрайнините на личния си живот, самотен и сетивен. Ето защо читателите се опитват да го възприемат като отрепка. Но не е така. Всъщност Мьорсо просто отказва да лъже. "Чужденецът" е историята на един човек, който без героическо поведение приема да умре заради истината. За мен Мьорсо не е отрепка, а беден и гол човек, влюбен в слънцето, което не хвърля сенки... Чрез него се опитах да изобразя единствения Христос, който ние заслужаваме.

Албер Камю

Камю се опълчи не само срещу леността на ума, но също и срещу леността на сърцето.

Жан Грьоние

"Чужденецът" е класически издържано произведение, създадено относно абсурда и в противовес на абсурда.

Жан-Пол Сартр

Албер Камю

Чужденецът

Мама умряла днес. Или може би вчера, не знам. Това са първите думи от най-знаменития роман за самотата и абсурда ­ роман, в който главният герой извършва убийство без омраза и без гняв, сякаш под подтика и с безстрастието на целия околен свят, и осъзава вълнението от живота едва в очакване на смъртта.
"Чужденецът" е пестелива и мощна, съвършена творба за разрива между човека и света, шедьовърът в белетристиката на Албер Камю (1913 ­ 1960), носител на Нобелова награда за литература.

В нашето общество един човек, който не плаче на погребението на майка си, рискува да бъде осъден на смърт. Звучи парадоксално, но мисълта ми е, че героят от книгата бива осъден, защото не играе по правилата. В този смисъл той е чужд на обществото, в което живее, и блуждае встрани от него, из покрайнините на личния си живот, самотен и сетивен. Ето защо читателите се опитват да го възприемат като отрепка. Но не е така. Всъщност Мьорсо просто отказва да лъже. "Чужденецът" е историята на един човек, който без героическо поведение приема да умре заради истината. За мен Мьорсо не е отрепка, а беден и гол човек, влюбен в слънцето, което не хвърля сенки... Чрез него се опитах да изобразя единствения Христос, който ние заслужаваме.

Албер Камю

Камю се опълчи не само срещу леността на ума, но също и срещу леността на сърцето.

Жан Грьоние

"Чужденецът" е класически издържано произведение, създадено относно абсурда и в противовес на абсурда.

Жан-Пол Сартр

Албер Камю

Чумата

Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е неуязвим, по отношение на нея. И човек трябва да бъде непрестанно нащрек, за да не би в миг на разсеяност да дъхне в лицето на другия и да му предаде заразата. Вроденото е микробът. Останалото - здраве, честност, морална чистота, ако щете, - е резултат от волята, kоято не бива никога да отпада.

Албер Камю