Владимир Набоков

Поп, дама, вале

Франц, младеж от провинциално градче, се отправя към Берлин, за да работи в магазина на свой заможен родственик, който, заедно със съпругата си Марта, го взима под крилото си. Неудовлетворена и отегчена, Марта съсредоточава интереса си върху Франц, който скоро става неин любовник. Връзката разцъфтява, задълбочава се и се разгръща в кроежи как да се избавят от съпруга, за да се наслаждават свободно на своята страст и на неговото богатство. Следва низ от обрати, ту забавни, ту драматични, и все повече надвисва сянката на смъртта. Но у Набоков нищо никога не се вмества в рамки, дори не и един обикновен любовен триъгълник.
„Поп, дама, вале” (1928) е вторият роман на Владимир Набоков, издаден на руски под псевдонима Сирин. Английската версия, дело на сина на писателя Дмитрий, е от 1968-а и е последвана от eкранизация с Джина Лолобриджида и Дейвид Нивън в главните роли.

От всичките ми романи „Поп, дама, вале” е най-ведрият.

Владимир Набоков

Често се изкушаваме да мислим, че ранните произведения на Набоков са просто репетиции за неговите шедьоври. Това е дълбоко погрешно – романът „Поп, дама, вале” свидетелства за същата виртуозност на перото.

Джилиън Тиндъл

Романът „Поп, дама, вале” е разкош, пиршество, великолепие.

Book Week

Приковаваща, дръзка, сладостно мрачна книга.

The New York Times

Владимир Набоков

Виж арлекините!

– Виж арлекините!
– Какви арлекини? Къде са?
– Навсякъде. Огледай се. Дърветата са арлекини, думите – също. Арлекини са обстоятелствата и обобщенията. Събери на едно място шегите и образите – и ще получиш трети арлекин. Хайде, по-живо! Съчини света! Сътвори действителността!

Последният роман на Владимир Набоков (1899–1977), издаден през 1974 г., притежава измамната прозрачност на автобиография: тази на Вадим Вадимович, руски писател, който пред прага на старостта се заема да обозре живота си – няколкото съпруги, първите творчески опити, ведрите дни на Лазурния бряг и тамошната златна младеж, Париж и емигрантското общество, Америка и университетските среди, разни любови, успехи, фобии и огорчения, дори Ленинград от шейсетте години и хотелите със застрашителни горнични... Наниз от случки и образи, които за кратко се открояват и блясват, преди като арлекини да се оттеглят от сцената.

Набоков пише проза по единствения начин, по който тя трябва да се пише - с превъзнесеност!

Джон Ъпдайк

Усещанията у Набоков са невероятни – толкова пъстрота, мощ и окриленост! В този смисъл той няма ни един, та макар и блед съперник в съвременната белетристика. Всеки прочит на Набоков е истинско стимулиращо изживяване, в което участват и умът, и въображението, и естетиката. Ако литературата може да даде нещо най-близко до чистата чувствена наслада, то е достижимо чрез прозата на Владимир Набоков.

Мартин Еймис

Владимир Набоков

Отчаяние

Един ден Герман Карлович, руски търговец в изгнание, се натъква в Прага на скитник, у когото с изумление открива поразителна прилика със самия себе си. И не след дълго в ума му назрява план да убие скитника и така да инсценира собственото си убийство, жена му да получи неговата застраховка и после двамата под чуждо име да живеят благополучно и богато в чужбина. Освен облагата, той се ласкае от мисълта, че е замислил перфектното престъпление.
Под повърхността на криминалната интрига Набоков ни пренася в умопомрачителния свят на двойствеността и илюзиите, където нищо не е такова, каквото изглежда.

„Отчаяние” е екзалтираща творба – разтърсваща, жизнена и невероятно колоритна.

Мартин Еймис

Набоков пише проза по единствения начин, по който тя трябва да се пише – с превъзнесеност.

Джон Ъпдайк

Владимир Набоков

Лолита

Не аз съм прочут, прочута е „Лолита”.

Владимир Набоков

Никога от Ренесанса насам сексът не е пресъздаван така поетично, а също и така еротично, както в „Лолита”.

Морис Кутюрие

Дълбоко лирична и безумно забавна творба.

Time

Страстите никога не са горели така пламенно, както в тази най-велика и перверзна любовна история на нашето време.

Washington Post

Единствената убедителна любовна история на ХХ век.

Vanity Fair

Владимир Набоков

Оригиналът на Лаура

Д-р Филип Уайлд, блестящ учен, надарен с остроумие, богатство и огромна телесна маса, е навикнал да бъде унижаван и мамен от съпругата си – младата, стройна и разкрепостена Флора. Един измежду нейните любовници дори документира изневерите й в роман под надслов „Моята Лаура” и го предоставя на съпруга й. Поруган, Уайлд търси наслада във виртуално себеунищожение. Набоков пише „Оригиналът на Лаура” с прекъсвания през периода 1975 – 1977 година. Осъзнавайки, че не ще успее да завърши книгата, преди смъртта си той разпорежда на жена си Вера и сина си Дмитрий ръкописът (който представлява 138 каталожни картончета, изписани на ръка, със зачертавания, поправки и непълноти) да бъде унищожен. Те обаче не се престрашават да го сторят и ръкописът преседява в банков сейф повече от три десетилетия. След смъртта на майка си Дмитрий Набоков решава да обнародва творбата. „Оригиналът на Лаура” излиза през ноември 2009-а, 32 години след кончината на своя автор. Всяка страница от изданието се състои от факсимиле на изписано на ръка каталожно картонче и съответстващия му печатен текст. Предговорът от Дмитрий Набоков описва историята на произведението. Критиката е противоречива. Едни смятат, че не е трябвало да бъде погазена волята на големия писател и че „Оригиналът на Лаура” го представя в недостойна светлина. Според други въпреки фрагментарността на текста, в него личи геният на Набоков.

Твърде натрапчив, що се отнася до композицията, романът изследва въпросите за смъртта и душата със съзерцателна настойчивост.

Ню Йорк Таймс

Една от най-интересните творби на Набоков.

Сан Франциско Кроникъл

„Оригиналът на Лаура” напомня напукана мозайка, словото на автора е блестящо, понякога мъгляво, а тук-там изненадва с причудливи алитерации.

Скотсман

Същността на Набоков е една чудотворно-плодовита неустойчивост, където без предупреждение думите се откъсват от ежедневното, грейват като светкавици в нощно небе и озаряват скрити версти на копнеж и ужас.

Мартин Еймис

Владимир Набоков

Знак за незаконороденост

Във въображаема страна е извършен преврат. Управляваща е Партията на средностатистическия гражданин. Под лозунгите за всеобщо равенство и щастие действа чудовищна полицейска машина и биват потъпкани всякакъв индивидуализъм и лични свободи. Арестите и екзекуциите са ежедневие. Единствен Адам Круг, световноизвестен учен, се противопоставя на режима чрез отказа си да стане част от него. А натискът идва лично от лидера на новата партия и негов съученик Падук, жесток, подъл и хлъзгав още от времето, когато е бил момче с прозвище Жабока...

Системата за вземане на заложници има многовековна история още от войните в най-дълбока древност, ала все пак настоящата книга внася свежа нотка в тази практика, описвайки как една тиранична държава може да воюва със собствените си граждани и да държи като заложник всеки от тях напълно безнаказано, без никакво съобразяване със законите. Едно дори още по-съвременно подобрение е коварното използване на това, което ще определя като “лост, наречен любов към родината” – прилаганият толкова успешно в Съветския съюз подъл метод, състоящ се в обвързване на бунтаря към неговата окаяна страна и със собствените му усукани сърдечни струни.

Владимир Набоков

Набоков пише проза по единствения начин, по който тя трябва да се пише – с превъзнесеност!

Джон Ъпдайк

Усещанията у Набоков са невероятни – толкова пъстрота, мощ и окриленост! В този смисъл той няма ни един, та макар и блед съперник в съвременната белетристика. Всеки прочит на Набоков е истинско стимулиращо изживяване, в което участват и умът, и въображението, и естетиката. Ако литературата може да даде нещо най-близко до чистата чувствена наслада, то е достижимо чрез прозата на Владимир Набоков.

Мартин Еймис

Владимир Набоков

Поп, дама, вале

Франц, младеж от провинциално градче, заминава за Берлин, за да работи в магазина на свой далечен и заможен чичо, който, заедно със съпругата си Марта, го взима под крилото си. Неудовлетворена и отегчаваща се, Марта съсредоточава интереса си върху Франц, който скоро става неин любовник. Връзката разцъфва, задълбочава се, копнежът на двамата един по друг става неудържим и постоянен ­ и се разгръща в кроежи как да се отърват от съпруга, за да се наслаждават свободно на своята любов и на неговото богатство. Следва низ от изненадващи, ту забавни, ту драматични обрати, все по-осезаема става сянката на смъртта ­ дали ще я има и дали тя ще е очакваната?
"Поп, дама, вале" (1928) е вторият роман на Владимир Набоков, издаден на руски под псевдонима Сирин. Английската версия, дело на сина на писателя Дмитрий, датира от 1968-а и е последвана от филмова адаптация с Джина Лолобриджида и Дейвид Нивън в главните роли.

От всичките ми романи "Поп, дама, вале" е най-ведрият.

Владимир Набоков

Често се изкушаваме да мислим, че ранните произведения на Набоков са просто репетиции за неговите шедьоври. Това е дълбоко погрешно ­ романът "Поп, дама, вале" свидетелства за същото майсторство на перото, каквото личи и в по-нататъшните творби.

Джилиън Тиндъл

Пъстротата, мощта и богатството на усещанията у Набоков нямат дори блед съперник в съвременната белетристика. Прочитът на Набоков е стимулиращо изживяване, в което участват и умът, и въображението, и естетиката. Това е най-близкото нещо до чистата чувствена наслада, което прозата може да даде.

Мартин Еймис

Владимир Набоков

Подвиг

“Подвиг” е образец за богата, чувствена проза, а главният герой Мартин е сравняван от литературните изследователи с Холдън Колфийд от “Спасителят в ръжта” и с Печорин от “Герой на нашето време”. Подобно на самия Набоков, младежът е принуден да напусне Съветска Русия, разлюляна от болшевишката революция. Съдбата го отвежда в Гърция, Швейцария, Великобритания, Германия, но Мартин всъщност пътува към себе си, опознава първите сърдечни вълнения и загадъчната притегателност на плътта, изгражда се тялом и духом чрез смътната, несподелена любов към Соня, трепета на приятелствата, случайните авантюри и познанства, опълчването срещу собствените страхове и необузданата неудовлетвореност, които го подтикват към “подвиг” – безразсъдното решение да прекоси нелегално границата и да се върне в родината си, която вече се нарича не Русия, а СССР...
Романът е публикуван през 1932 г. в Париж под псевдонима Сирин. На български излиза за първи път.

Набоков пише проза по единствения начин, по който тя трябва да се пише – с превъзнесеност!

Джон Ъпдайк

Усещанията у Набоков са невероятни – толкова пъстрота, мощ и окриленост! В този смисъл той няма ни един, та макар и блед съперник в съвременната белетристика. Всеки прочит на Набоков е истинско стимулиращо изживяване, в което учавстват и умът, и въображението, и естетиката. Ако литературата може да даде нещо най-близко до чистата чувствена наслада, то е достижимо чрез прозата на Владимир Набоков.

Мартин Еймис

Владимир Набоков

Истинският живот на Себастиан Найт

"Истинският живот на Себастиан Найт" е първият роман, който Владимир Набоков пише на английски. На пръв поглед той представлява едва ли не детективска история, изключително изкусно поднесена, заплетена и с интригуващ финал. При внимателен прочит творбата предлага не само нагнетяваща загадъчност, но също остър и ироничен поглед за ролята на твореца в обществото. А в дълбочина брилянтният Набоков изследва основния въпрос за човешката самоличност ­ кой всъщност е Себастиан Найт?
Отговор няма, има само въпроси, защото авторът и неговият герой подозрително много си приличат. Себастиан Найт е талантлив британски писател от руски произход. Той е починал наскоро. Природеният му брат, тласкан от възхищението си към него, тръгва назад във времето и се впуска в своеобразно разследване на живота му. А той е изпълнен със загадъчност и неясноти. Кое е действителност и кое ­ илюзия?
С този роман "Фама" започва издаването на цялото творчество на един от най-големите и най-дискутираните писатели на ХХ век.

"Истинският живот на Себастиан Найт" е роман, пълен със загуби, ограбености, липси и убягващо щастие. Пълен с отсъствие. А отсъствието ражда загадка, загадката ражда реалност или илюзия за реалност... И най-отсъстващият персонаж, самият Себастиан Найт, е най-жив.

Джон Ланчестър

Пъстротата, мощта и богатството на усещанията у Набоков нямат дори блед съперник в съвременната белетристика. Прочитът на Набоков е стимулиращо изживяване, в което участват и умът, и въображението, и естетиката. Това е най-близкото нещо до чистата чувствена наслада, което прозата може да даде.

Мартин Еймис