Жул Ромен

Кнок

Жул Ромен (1885–1972 ), член на Френската академия (1946), е романист, поет, есеист и драматург. Основател е на литературното направлание унанимизъм. Най-известните му творби са романният цикъл „Хората на добра воля” (27 тома) и комедията „Кнок или тържеството на медицината” (1923),изобличаща способите за манипулация в медицината, а и във всички области от живота. Пиесата до ден днешен се поставя по цял свят с неотслабващ успех.

Албер Камю

Праведните

Пиесата „Праведните” е вдъхновена от действителни събития: през 1905 г., в Москва, група социалисти замислят покушение над великия княз Сергей, деспотичен управник. Но когато в каретата му трябва да бъде хвърлена бомба, оказва се, че той не е сам – с него са двамата му невръстни племенници. И се поставя моралният въпрос: допустимо ли е в името на правдата да бъдат жертвани невинни хора? Албер Камю (1913–1960) е сред най-значителните представители на екзистенциализма във философията и белетристиката. Автор е на романи, разкази, пиеси, есета. Носител на Нобелова награда на литература (1957).

Жан Кокто

Ужасните родители

Многолик и плодовит, Жан Кокто (1889–1963) е автор на романи, стихове, пиеси, есета; а също режисьор и художник. Член на Френската академия и на Кралската академия на Белгия, командор на Почетния легион, член на Академията „Маларме”, почетен президент на кинофестивала в Кан, на Академията за джаз и др. Пиесата „Ужасните деца” (1929), отначало приета като скандална, е поставяна многократно и до ден днешен на множество сцени по света.

Жан Жьоне

Негрите

Веднъж един актьор ме помоли да напиша пиеса, която да се играе от чернокожи. Но какво всъщност означава чернокож? И най-вече - какъв е цветът му?

Жан Жьоне (1910–1986) е романист, поет, драматург, много от чиито творби са били забранявани отначало заради „посегателство върху добрите нрави”. Днес е всепризнат като модерен класик с остра и смущаваща индивидуалност.

Жан Ануи

Антогона

Братята Етеокъл и Полиник са убити в борба за престола на Тива. Настоящият цар, Креон, издава указ тялото на Полиник, виновен в държавна измяна, да остане непогребано, плячка на чакалите и лешоядите. Но Антигона, сестра на мъртвите и годеница на Креоновия син, престъпва заповедта и заплаща за това с живота си. Жан Ануи придава нови измерения на античния мит, като откроява сложността на човешката природа, нееднозначността на мотивите, неизбежността на компромисите и тяхната цена.

Жан Жьоне

Балконът

В луксозен бардак, именуван Големият балкон, мъже идват да удовлетворят фантазиите си, наглед садомазохистични, но по същество властови; място, където на посредствени личности се дава възможност за кратко, за времето на един сеанс, да влязат в чужда кожа и да се изживеят като могъщи и неповторими. Tворбата е метафизична драма, размисъл за властта и смъртта сред пространство на илюзиите, огледален лабиринт. „Истинската тема на пиесата – казва Жьоне - е илюзията. Всичко е фалшиво, в театъра, както и в живота; и същевременно всичко е истина, защото единствената истина е вътрешната.”.

Жан Ануи

Пътник без багаж

Гастон е амнезик от войната и отдавна живее в приют. Но към неговата личност внезапно се развихря бурен интерес. За времето, откакто е загубил паметта си, военната му пенсия се е натрупала, той разполага със значително състояние и за негови близки се представят множество претенденти. Най-големи са шансовете на семейство Рено, у които той гостува в опит да си възвърне спомените. Рено са заможни и не ламтят за богатството му – но колкото повече неща научава Гастон за предполагаемия си аз и вероятните си родственици, толкова повече те не му харесват... Жан Ануи (1910-1987) е автор на над четирийсет пиеси, от десетилетия представяни по всички световни сцени. „Пътник без багаж” е сред най-знаменитите му творби.

Жан Жьоне

Слугините

Две слугини, сестри, и една господарка. Благоговеят пред нея и я мразят, жадуват смъртта, репетират убийството. И играта се превръща в реалност, но може би жертвата ще е различна... Жан Жьоне (1910–1986) е романист, поет, драматург, много от чиито творби са били забранявани отначало заради „посегателство върху добрите нрави”. Днес е всепризнат като модерен класик с остра и смущаваща индивидуалност. „Слугините” е най-знаменитата му пиеса, поставяна в цял свят.

Жан-Пол Сартр

Пиеси

ЖАН-ПОЛ САРТР (1905 – 1980), е сред възловите френски интелектуалци на ХХ в., философ, белетрист, драматург и есеист, представител на екзистенциализма, автор на десетки творби. Най-знаменитите му произведения са „Битие и нищо”, „Погнусата”, „Стената”, „Думите”, „При закрити врата”. През 1964 г. е удостоен с Нобелова награда, която отхвърля.
Настоящият сборник съдържа пиесите „Мухите”, „Мъртви без гроб”, „Достойна за уважение”, „Дяволът и Господ Бог” и „Затворниците от Алтона”.

• Съществуването предшества същността.
• За съзнанието има само един начин да съществува – да има съзнанието, че съществува.
• Достатъчно е един човек да ненавижда друг – и ненавистта ще се пренася от съсед на съсед, заразявайки цялото човечество.
• Всъщност ние представляваме свобода, която избира, но не избираме да бъдем свободни: ние сме обречени на свобода.
• Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни.
• Нищо не се мени тъй често, както миналото.
• Има дни, когато човекът всява у мен ужас.
• Адът –това са другите.

Клод Симон

Трамваят

КЛОД СИМОН (1913 – 2005) е сред знаменитите френски писатели на ХХ век, ярък представител на новия роман, автор на над двайсет творби. През 1985 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. „Трамваят” (2001) е последният му роман.

Днес вече съм възрастен и, както за много от обитателите на нашата стара Европа, първата част от живота ми бе бурна – бях свидетел на революция, воювах, попаднах в плен, познах глад, убийствен труд до изнемога и тежка болест, неведнъж бях на косъм от смъртта, насилствена или естествена. Общувах с най-различни хора – със свещеници и с подпалвачи на църкви, с кротки буржоа и с анархисти, с философи и с неграмотни; споделял съм хляба си с престъпници, пътувал съм кажи-речи по целия свят... Но и до днес, на седемдесет и две години, така и не открих никакъв смисъл във всичко това. И, по подобие на Шекспир, бих казал само, че ако светът означава нещо, то е че не означава нищо – освен че съществува.

Из словото при получаването на Нобеловата награда
Жан-Пол Сартр