Иван Минчев

Затъмнение

Иван Минчев е роден и живее в Нова Загора. Учил е богословие в СУ „Климент Охридски” и философия в университета „Урбаниана”  в   Рим. Пише поезия и  проза.„Затъмнение” е първият му роман.

В една въображаема страна се подготвя Закон за защита на чистотата на човешкия род.Изкуството е излишно, дори пагубно. Всичко духовно е под възбрана.За индивидуалистите изборът е между лудницата и затвора.Които  гледат  отвъд  материалното,  ще бъдат преследвани и насилствено подлагани на „лечение” - за тяхно собствено добро, защото мислите и емоциите увреждат здравето.И в този мрачен свят една светла любов, меж­ду художничка и поет, търси спасение.

Петър Дончев

От Америка до Хасекията

Петър Дончев - От Америка до Хасекията

Петър Дънов

Истина Ви казвам

Петър Дънов (1864 – 1944), наричан от привържениците си Беинса Дуно или Учителя, е основател на философско учение, в чиято основа лежат Мъдростта, Любовта и Истината. Той е най-влиятелният български духовен водач, с последователи в много страни по света.

Аз не проповядвам никаква религия, не говоря на хората за добър живот. Моята наука е за живота, който хората са изгубили... И Христос не е проповядвал никаква религия, но е говорил за пътя, истината и живота, към който човек трябва да се стреми.

Когато си доволен от малкото, ще дойде и голямото.

Ако си слаб огън, малко капки дъжд могат да те угасят.

Защо си остарял? - Защото не си чел, не си мислил, не си обичал.

Не ходете да хлопате на затворени сърца.

Аз не плача за хората, когато умират, а плача за тях, когато не се обичат.

Петър Дънов

Книга на великия живот

Петър Дънов (1864 – 1944), наричан от последователите си Беинса Дуно или Учителя, е основател на философско учение, в чиято основа лежат Мъдростта, Любов­та и Истината. Той е най-влиятелният български духовен водач, а идеите му намират привърженици в много страни по света. Настоящият сборник съдържа 32 беседи, държани от Учителя при Седемте рилски езера през лятото на 1932 година, разкриващи в най-голяма пълнота различни аспекти от неговата философия.

Аз не проповядвам никаква религия, не говоря на хората за добър живот. Моята наука е за живота, който хората са изгубили... И Христос не е проповядвал никаква религия, но е говорил за пътя, истината и живота, към който човек трябва да се стреми..

Петър Дънов

Най-големият философ в днешния свят е Петър Дънов.

Кардинал Анджело Ронкали, по-късно Папа Йоан XXIII

Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България.

Алберт Айнщайн

Учението на Дънов ще бъде основа на духовната култура на новото столетие.

Пако Рабан

Владислав Тодоров

Цветът на хамелеона

Владислав Тодоров е роден през 1956 г. в София. Доктор на философските науки на Пенсилванския университет, САЩ, където понастоящем преподава литература и кино. Автор на книгите „Адамов комплекс”, “Red Square, Black Square: Organon for Revolutionary Imagination”, “Малък парадокс за театъра и други фигури на живота” и „Хаотично махало: политическа публицистика”. Дебютният му роман „Дзифт” (2006) става основа за сценария на едноименния филм, получил националната филмова награда за литературен сценарий на 2009 г.

Романът „Цветът на хамелеона”, първоначално издаден под наслов „Цинкограф”, е черна комедия-трилър, чието действие отвежда във времето на нежните революции в Източна Европа. Маниакален конспиратор създава свой фантомен отдел на тайните служби със собствена агентура и документация. Архивът на частното ДС става пружина на напрегнат сюжет с трагикомични обрати, докато мистериозният му създател се опитва да ужили властта. Една история без невинни, заплела в сложна мрежа интригантстващи интелектуалци и философстващи ченгета. Едноименният филм (2012 г., сценарист Вла-дислав Тодоров, режисьор Емил Христов) е носител на Голямата награда „Златна роза” за най-добър пълнометражен филм, Специално споменаване на Филмовия фестивал в Солун, номинации за награда „Откритие” на Международния филмов фестивал в Торонто и награда „Бронзов кон” на Филмовия фестивал в Стокхолм.

Петър Дънов

Притчи

Петър Дънов (1864 – 1944), наричан от последователите си Беинса Дуно или Учителя, е основател на философско-религиозно учение, в чиято основа лежат Мъдростта, Любовта и Истината. Той е най-влиятелният български духовен водач, а идеите му намират привърженици в много страни по света. Настоящият сборник съдържа 177 притчи, придружени със съответните тълкования, почерпени от беседите на Петър Дънов, с които той онагледява различни аспекти от своето учение.

Аз не проповядвам никаква религия, не говоря на хората за добър живот. Моята наука е за живота, който хората са изгубили... И Христос не е проповядвал никаква религия, но е говорил за пътя, истината и живота, към който човек трябва да се стреми.

Петър Дънов

Най-големият философ в днешния свят е Петър Дънов.

Кардинал Анджело Ронкали, по-късно Папа Йоан XXIII

Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България.

Алберт Айнщайн

Учението на Дънов ще бъде основа на духовната култура на новото столетие.

Пако Рабан

Елин Рахнев

5 Пиеси

Елин Рахнев е автор на четири книги с поезия и седем пиеси. Настоящото издание включва пиесите “Боб”, “Фенове”, “Маршрутка”, “Прозо­рецът на Йонеско” и “Тест”.

Записа всички курсове, които можеше да се запишат. Научи компютър, езици, технологии. Взе всички стипендии, които ти бяха необходими. Печелеше проекти. Стана модерен човек. Такъв, от какъвто това общество се нуждае. Подготви се за живота както трябва. Онези отрепки, какво?... Какво повече? Какво повече? Сега просто трябва да натиснеш едно копче и ставаш част от Компанията. Колко души на този свят могат да станат част от нея? Колко, кажи ми, колко... Светът просто трябва да върви напред. Непрекъснато да се развива. И ти си част от това...

Боклуците, отрепките, музикантите трябва да бъдат веднъж завинаги стъпкани, унищожени, изкормени. Жлъчките им да висят от балконите на офисите като слипове, за назидание. От кръвта им да се направи веро или прах за пране, с което вечер да се почистват супермаркетите, моловете, веригите за бяла и черна техника, веригите за офис оборудване... От стомашните им сокове трябва да се произведе боя, с която работещите граждани да лъскат обувките си. От костите им трябва да се произвеждат клавиатури, лазерни и мастилено-струйни принтери, скенери, тонери...

Из “Тест”

Жерминал Чивиков

Конспиратори - доразработена разработка на Държавна сигурност

1972 година. Група млади хора създават в Русе и Варна нелегална организация за борба срещу режима. В разработка под названието „Конспиратори” бившата Държавна сигурност е съхранила действията на апарата си за разкриване и обезвреждане на опасната организация. Половин човешки живот по-късно романът „Конспиратори, стъпил върху този документ, разбужда гласовете на един уж отминал свят, където приятелството е предателство, доверието е измама и реалността е фикция. Портрет на една България от 70-те години, заснет със средствата на документалния реализъм, в който реални се оказват само човешките съдби на разработваните и разигравани от Държавна сигурност обекти и информатори.
Жерминал Чивиков е роден през 1945 година в Русе. Като студент в София през 1969-а е арестуван и осъден на три години затвор за участие в нелегална група, разпространявала позиви с "клеветнически твърдения срещу народната власт". След излежаване на присъдата си напуска страната, за да се събере със семейството си в Холандия. Преподава литературознание в университета в Лайден, а през 1988-а постъпва в българската редакция на радио Дойче Веле, където остава до пенсионирането си през 2005 година. В България е познат с книгите си "Делото Милошевич" (2007) и „Наблюдение и разработка” (2008). Жерминал Чивиков живее и работи в Хага.

Произведението на Жерминал Чивиков носи стипчивия вкус на едно затворено в себе си, безсмислено и абсурдно време, в което поривът към нещо различно е вече конспирация, а конспирацията, която неволно предаваш, се оказва предадена.

Христо Буцев

Само автор, който обединява в себе си качествата на литератор и журналист, е способен да напише такава творба, която е едновременно майсторска игра с действителността и безпощадна равносметка с нея.

Проф. д-р Раймонд Детрез

Книгата е много интересен пример за хибриден жанр (между документална мемоаристика и художествена проза), който се вписва в някои от най-важните тенденции на съвременната литература, осмисляща социализма.

Александър Кьосев

Веселин Бранев

Следеният човек (ново издание)

Веселин Бранев е роден в София през 1932 г. Завършва право в Софийския университет, след което е бил журналист, сценарист и кинорежисьор. Автор е на две белетристични книги ­ "Чаша кафе сутрин" (1966) и "Осъмване без някого" (1967). Сценарист на игрални и телевизионни филми и режисьор на "Записки по българските въстания" (1980 ­ седем от тринайсетте серии), "Хотел Централ" (1983), "Убийства" (1987), "Сумрак" (1989, спрян) и др. От 1997 г. живее в Канада.

"Следеният човек" е книга без подобие ­ дело не само на Веселин Бранев, но и на офицерите и агентите от Държавна сигурност ­ "хората от сумрака", които са донасяли за него. Съавторство, колкото невероятно, толкова и логично ­ досиетата рапортуват пред нас изреченото срещу нас с гласа на миналото, с цялата тогавашна милиционерска лексика.

Веселин Бранев скромно е определил написаното като "спомени, предизвикани от документи". Но се е получил наистина естествен роман ­ документален роман, съдържащ не само хроника на неумиращия комунизъм, но и петдесетгодишните преживявания на един талантлив и чувствителен човек. Той не е мъченик, нито светец, нито дисидент, но се оказва в епицентъра на културния живот на нацията и това по необходимост го поставя в ситуация на следене и опити за въвличането му в свят на подозрения, предателство и всеобща лъжа. Но Веселин Бранев надхвърля обикновения мемоар ­ той стига до сърцевината, до причините, предпоставките, верижността. "Следеният човек" е дълбока и обхватна творба, която казва стряскащо много не само за властта на "Единствената партия" и подмолите на една цинична и скудоумна система, където и следените, и следящите са жертви; но и за осакатените животи, неосъществените хора, несбъдналите се съдби.

Веселин Бранев

Следеният човек

Веселин Бранев е роден в София през 1932 г. Завършва право в Софийския университет, след което е бил журналист, сценарист и кинорежисьор. Автор е на две белетристични книги ­ "Чаша кафе сутрин" (1966) и "Осъмване без някого" (1967). Сценарист на игрални и телевизионни филми и режисьор на "Записки по българските въстания" (1980 ­ седем от тринайсетте серии), "Хотел Централ" (1983), "Убийства" (1987), "Сумрак" (1989, спрян) и др. От 1997 г. живее в Канада.

"Следеният човек" е книга без подобие ­ дело не само на Веселин Бранев, но и на офицерите и агентите от Държавна сигурност ­ "хората от сумрака", които са донасяли за него. Съавторство, колкото невероятно, толкова и логично ­ досиетата рапортуват пред нас изреченото срещу нас с гласа на миналото, с цялата тогавашна милиционерска лексика.

Веселин Бранев скромно е определил написаното като "спомени, предизвикани от документи". Но се е получил наистина естествен роман ­ документален роман, съдържащ не само хроника на неумиращия комунизъм, но и петдесетгодишните преживявания на един талантлив и чувствителен човек. Той не е мъченик, нито светец, нито дисидент, но се оказва в епицентъра на културния живот на нацията и това по необходимост го поставя в ситуация на следене и опити за въвличането му в свят на подозрения, предателство и всеобща лъжа. Но Веселин Бранев надхвърля обикновения мемоар ­ той стига до сърцевината, до причините, предпоставките, верижността. "Следеният човек" е дълбока и обхватна творба, която казва стряскащо много не само за властта на "Единствената партия" и подмолите на една цинична и скудоумна система, където и следените, и следящите са жертви; но и за осакатените животи, неосъществените хора, несбъдналите се съдби.