Чарлс Буковски

Най-важното е колко добре минаваш през огъня

Съставянето на сборник с най-добрите стихотворения на Чарлс Буковски е великанско предизвикателство. Буковски е легендарен с това, че е писал почти всяка вечер, а на следващата сутрин е унищожавал по-голямата част от написаното – и все пак за петдесет години е оставил хиляди стихотворения. Включените тук са деветдесет и пет. Буковски дестилира живота, за да достигне до самата му същност, и извлича вълшебството на всекидневието с неподражаема, недостижима простота.

Ейбъл Дебрито, съставител

Зигмунд Фройд

За сънищата

Началото на ХХ век бележи появата на „Тълкуване на сънищата” (1900) от най-знаменития психолог на всички времена Зигмунд Фройд (1856-1939). Забележителният труд поражда огромен интерес и се оценява като най-ключовия от делото на Фройд, включително от самия него. Ето защо той взима решението да удовлетвори и широката публика. Така през 1901 г. излиза кратката творба „За сънищата”, в която сбито и достъпно са изложени основните идеи, онагледени с красноречиви примери.

Джордж Оруел

1984

Книгата не трябва да се разглежда като изобличение на социализма. Тя изобразява перверзията, до която води централизираната икономика, перверзия, реализирана успешно при комунизма и фашизма.

Джордж Оруел

„1984” е книга-маяк, апология на свободата на словото в отпор на всички отклонения от нея, включително тези в демократичните общества.

Стефан Нико

Оруел е големият морален авторитет на своето време.

Джефри Уиткрофт, „Spectator”

Чарлс Буковски

За пиенето

Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш,
ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да празнуваш,
а ако не се случва нищо, пиеш, за да се случи нещо.

Чарлс Буковски

Холивуд

През 80-те години Чарлс Буковски, скандален писател и поет, е вече прочут, позастарял и поусмирен. Парите обаче пак не достигат и добре му идва поръчката на холивудски продуцент да напише сценарий за разгулните си млади години.
От премеждията около сценария и снимките се ражда романът „Холивуд”, в който се подвизават капризни актьори, истерични старлетки, ексцентрични режисьори, лукави адвокати, продуценти шмекери, несретни кинозвезди в залез, плюс целия миманс на филмовата Мека.
Филмът е „Barfly” (1987) – режисьор Барбет Шрьодер, продуцент Франсис Форд Копола.

Албер Камю

Пропадане

В долнопробен амстердамски бар се подвизава Кламанс, който се самообявява за “каещ се съдия”. В неистов монолог пред случаен и безлик събеседник той си припомня миналото на уважаван парижки адвокат и своята двойственост – в професията защитник на благородни каузи, а в личния живот – разгулен, безскрупулен и циничен. Всеки триумф крие поражение, всеки мотив – скрита подлост. И щом съдът на хората е неизбежен, човек трябва да намери начин да се наложи като съдник – в името на обърнати наопаки ценности. Остра и болезнена, повестта “Пропадане” на нобелиста Албер Камю разголва съзнанието на съвременния човек пред злото.

Албер Камю

Щастливата смърт

Камю пише романа „Щастливата смърт” през 1938 г., но го оставя „в чекмедже”, за да премине към „Чужденецът”. Всъщност „Щастливата смърт” е своего рода предтеча на този шедьовър – героят носи същото име, сходен е, но и различен. Ранният Мьорсо е по-жив, по-жаден за щастие – според своите представи – и е готов на всичко, за да го постигне, дори и ако цената е убийство. Творбата е издадена след смъртта на автора.

Албер Камю (1913-1960) е сред най-значителните представители на екзистенциализма във философията и белетристиката. Автор е на романи, разкази, пиеси, есета. Носител на Нобелова награда на литература (1957).

Албер Камю

Праведните

Пиесата „Праведните” е вдъхновена от действителни събития: през 1905 г., в Москва, група социалисти замислят покушение над великия княз Сергей, деспотичен управник. Но когато в каретата му трябва да бъде хвърлена бомба, оказва се, че той не е сам – с него са двамата му невръстни племенници. И се поставя моралният въпрос: допустимо ли е в името на правдата да бъдат жертвани невинни хора?

Албер Камю (1913–1960) е сред най-значителните представители на екзистенциализма във философията и белетристиката. Автор е на романи, разкази, пиеси, есета. Носител на Нобелова награда на литература (1957).

Самюъл Бекет

Краят на играта

Навсякъде е сиво, светът се разпада и изчезва, почти е изчезнал. Двама души, недъгав и по-малко недъгав, си говорят в присъствието на още двама недъгави. Каквито може би са всички хора. “Цял живот все същите въпроси, все същите отговори” – казва единият. “Вие сте на земята, за това лек няма” – отвръща другият. И всички чакат да се свърши неопределеното нещо, наречено живот. Самият Бекет смята “Краят на играта” за най-сполучливата си драматична творба, поставяйки я преди знаменитата си пиеса “В очакване на Годо”.

Жан-Пол Сартр

При закрити врата

Две жени и един мъж се озовават в затворено помещение. Не са се познавали дотогава и привидно не ги свързва нищо. Защо са там и защо са заедно? Защото вече са мъртви, мястото, където се намират, е адът, а са заедно, защото са еднакво обременени с вина и наказанието им е да си бъдат взаимно палачи – за вечността.

Жан-Пол Сартр (1905–1980), наричан „папата на екзистенциализма”, е удостоен през 1965 г. с Нобелова награда, която отказва. В пиесата „При закрити врата” човешката участ е обобщена чрез знаменитата фраза: „Адът – това са другите.”