Михаил Булгаков

Колекция от долнопробни факти

Големият творец е голям и в малките неща. Такива „малки” неща са разказите и фейлетоните на Михаил Булгаков, писани през 20-те години на миналия век. Има ли полза от алкохолизма, как възприема „Травиата” неграмотен червеноармеец, докъде се развихрят бесовете и своеволията на съветската бюрокрация, може ли да се напие локомотив, как звучи псевдонаучният и неудържимо комичен жаргон на партсекретарите, как с помощта на Маркс и Троцки да опазиш жилището си от посегателствата на съветската власт... В кратките си разкази Михаил Булгаков рисува уродливата картина на болшевишкия ред и на неговите строители и жертви – несретни, гротескни и убийствено смешни, с мозъци, промити от недоимък, водка и безумни лозунги. Сблъсъкът на личността с абсурдите на болшевишката система е тема, която преминава през цялото творчество на Булгаков – от разказите и фейлетоните до шедьовъра „Майстора и Маргарита”.

Михаил Булгаков влезе в руската литература с мощ, подобно на Фьодор Достоевски и Лев Толстой.

Максимилиан Волошин

По природа Булгаков беше лирик. Сега никой не може да отрече, че той се превърна в сатирика на нашето време. И стана такъв по неволя, защото самата епоха го обрече на този жанр.

Марина Черкашина

Той беше безподобен в присмеха и проявяваше докрай великолепното си презрение... Той беше гений!

Анна Ахматова

Михаил Булгаков

Дяволиада / Фаталните яйца

Сблъсъкът на личността с абсурдите на болшевишката система е тема, която преминава през цялото творчество на Михаил Булгаков – от ранните му повести до шедьовъра „Майстора и Маргарита”. В „Дяволиада” несправедливо уволненият деловодител Коротков, тъй нареченият „малък човек”, става жертва на съветската бюрократична машина, борбата с която във въображението му се превръща в стълкновение с дяволска сила. Във „Фаталните яйца” се разказва за гениалния и ексцентричен зоолог професор Персиков, който открива лъча на живота, с чиято помощ организмите достигат невероятни размери и способност да се размножават. Но когато откритието попада в ръцете на овластени, но невежи хора, последва неизбежна катастрофа. С неподражаем хумор, неочаквани обрати и магически елементи Булгаков пресъздава очевидната нелепост и несъстоятелност на съветския строй.

Той беше безподобен в присмеха и проявяваше докрай великолепното си презрение... Той беше гений!

Анна Ахматова

Измежду нашите съвременници Булгаков най-много се доближава до Гоголевата традиция – започвайки с „Дяволиада” и завършвайки с „Майстора и Маргарита”.

Вениамин Каверин

Булгаков пише остро, силно и ярко – като със скалпел.

Sunday Times

Михаил Булгаков

Записки по маншетите

Сблъсъкът на писателя с властта е тема, която преминава през цялото творчество на Михаил Булгаков, но за пръв път присъства по-отчетливо в ранната му автобиографична повест „Записки по маншетите” (1922), която авторът така и не доживява да види отпечатана в родината си. С неподражаем хумор, неочаквани обрати и магически елементи Булгаков пресъздава очевидната нелепост, ирационалност и абсурди на болшевишката система. Освен „Записки по маншетите” сборникът съдържа още девет разказа, писани в периода 1922 – 1926 година. Тези ранни творби на Булгаков вече очертават теми и сюжети, свидетелстващи за редкия му талант и доразвити по-късно в шедьовъра „Майстора и Маргарита”..

Михаил Булгаков влезе в руската литература с мощ, подобно на Фьодор Достоевски и Лев Толстой.

Максимилиан Волошин

В „Записки по маншетите” намираме наченки на демонически елементи, характерни за цялото творчество на Булгаков и изразени най-пълно в „Майстора и Маргарита” – роман, който представлява сам по себе си истинска христоматия по демонология.

Рита Джулиани

Влиянието на руската класическа литература безспорно се долавя в „Записки по маншетите”. За Булгаков Гогол винаги е бил кумир.

С. А. Садихов

Булгаков пише остро, силно и ярко – като със скалпел!

Sunday Times

Михаил Булгаков

Морфин

Годината е 1917-а – време на смут, революции, надежди и крушения. Едва-що завършилият образованието си Михаил Булгаков, също като своя герой от повестта „Морфин” доктор Поляков, е назначен за селски лекар в глухата провинция. Там, след заболяване от дифтерит, той се пристрастява към морфина, зависимост, която успява да преодолее след двегодишни усилия. Булгаков, както и много от колегите му по онова време, става жертва на заблуждението, че лекарят, по силата на своите знания и опит, не може да стане морфинист. Напротив – свободният достъп до опиати и изследователският интерес довеждат до истинска епидемия на наркотична зависимост сред медиците. Освен повестта „Морфин” сборникът съдържа още седем разказа, писани в периода 1924 – 1927 година и обединени в цикъла „Записки на младия лекар”. Тези ранни творби на Булгаков вече очертават теми и сюжети, свидетелстващи за неподражаемия му талант и доразвити по-късно в шедьовъра „Майстора и Маргарита”.

Булгаков пише остро, силно и ярко – като със скалпел!

Sunday Times

Тези откровени и честни разкази въздействат така силно не само защото младият Булгаков има какво да каже, но и задето го изрича със страст и темперамент.

New Statesman

Разказите на Булгаков са пример за мъжество и забележителен литературен талант.

The Independant

Михаил Булгаков влезе в руската литература с мощ, подобно на Фьодор Достоевски и Лев Толстой.

Максимилиан Волошин

Михаил Булгаков

За ползата от алкохолизма

Големият творец е голям и в малките неща. Такива „малки” неща са разказите и фейлетоните на Михаил Булгаков, писани през 20-те години на миналия век. Има ли полза от алкохолизма, как възприема „Травиата” неграмотен червеноармеец, докъде се развихрят бесовете и своеволията на съветската бюрокрация, може ли да се напие локомотив, как звучи псевдонаучният и неудържимо комичен жаргон на партсекретарите, как с помощта на Маркс и Троцки да опазиш жилището си от посегателствата на съветската власт... В кратките си разкази Михаил Булгаков рисува уродливата картина на болшевишкия ред и на неговите строители и жертви – несретни, гротескни и убийствено смешни, с мозъци, промити от недоимък, водка и безумни лозунги. Сблъсъкът на личността с абсурдите на болшевишката система е тема, която преминава през цялото творчество на Булгаков – от разказите и фейлетоните до шедьовъра „Майстора и Маргарита”.

Михаил Булгаков влезе в руската литература с мощ, подобно на Фьодор Достоевски и Лев Толстой.

Максимилиан Волошин

По природа Булгаков беше лирик. Сега никой не може да отрече, че той се превърна в сатирика на нашето време. И стана такъв по неволя, защото самата епоха го обрече на този жанр.

Марина Черкашина

Той беше безподобен в присмеха и проявяваше докрай великолепното си презрение... Той беше гений!

Анна Ахматова

Михаил Булгаков

Избрано

Сборникът съдържа знаменития роман на Михаил Булгаков "Кучешко сърце", повестите "Дяволиада" и "Фаталните яйца", цикъла разкази "Записки на младия лекар" и фейлетони, писани през 20-те години на ХХ век.

Ръкописите не горят.

Михаил Булгаков

Михаил Булгаков влезе в руската литература с мощ, подобно на Фьодор Достоевски и Лев Толстой.

Максимилиан Волошин

По природа Булгаков беше лирик. Сега никой не може да отрече, че той се превърна в сатирика на нашето време. И стана такъв по неволя, защото самата епоха го обрече на този жанр.

Марина Черкашина

Той беше безподобен в присмеха и проявяваше докрай великолепното си презрение... Той беше гений!

Анна Ахматова

Михаил Булгаков

Майстора и Маргарита

Ръкописите не горят.

Михаил Булгаков

Той беше безподобен в присмеха и проявяваше докрай великолепното си презрение... Той беше гений.

Ана Ахматова

Десетилетия след смъртта на Булгаков романът "Майстора и Маргарита" се е превърнал в пробен камък за отчуждената младеж в съвременна Русия. Неговите теми за личната независимост, за духовното изкупление и за отказа от облаги от силните на деня отекват мощно сред едно поколение, травматизирано от политическия и социален вътроп през последните години.

"Бен Файърман, "Ню Йорк Нюздей"

Михаил Булгаков

Театрален роман

Предупреждавам читателя, че нямам нищо общо със съчиняването на тези записки и че се сдобих с тях при твърде странни и печални обстоятелства.
Точно в деня на самоубийството на Сергей Леонтиевич Максудов, станало в Киев през пролетта на миналата година, получих изпратена своевременно от самоубиеца внушителна бандеролна пратка и писмо.
В пратката се оказаха тези записки, а съдържанието на писмото беше чудато.
Сергей Леонтиевич заявяваше, че напускайки живота, подарява записките си на мен, неговия единствен приятел, за да ги редактирам, да сложа под тях своето име и да ги издам.
Странно, но предсмъртно желание!
В продължение на година търсих да открия роднини или близки на Сергей Леонтиевич. Напразно! Той не бе излъгал в предсмъртното си писмо: не му беше останал никой на този свят.
И аз приемам подаръка.

Булгаков обожаваше театъра и в същото време го ненавиждаше. Така човек се отнася към любима жена, която го е напуснала.

Елена Сергеевна Булгакова

В “Театрален роман” Булгаков обединява автобиография, сатира, история на театъра, документи, делнични случки ­ живата памет на кулисите.

Всеволод Сахаров

Михаил Булгаков

Динамит!!!

Големият творец е голям и в малките неща. Такива "малки" неща са разказите и фейлетоните на Михаил Булгаков, писани през 20-те години и представени за първи път у нас.
Комуналните квартири с неизменните скандали, вихрените гуляи на новобогаташите от времето на НЕП-а, наглите своеволия на съветската бюрокрация, повсеместният алкохолизъм, полуграмотната и нецензурна реч на болшевиките ­ разказите и фейлетоните на Булгаков ни връщат в първите години на съветския строй, но много от тях звучат така, сякаш са написани за днешния ден.
Сблъсъкът на личността с безумствата на болшевишката система е тема, която преминава през цялото творчество на Булгаков ­ от разказите и фейлетоните до шедьовъра "Майстора и Маргарита".

Михаил Булгаков влезе в руската литература с мощ, подобно на Фьодор Достоевски и Лев Толстой.

Максимилиан Волошин

Десетилетия след смъртта на Булгаков творчеството му се е превърнало в пробен камък за отчуждената младеж в съвременна Русия. Неговите теми за личната независимост, за духовното изкупление и за отказа от облаги от силните на деня отекват мощно сред едно поколение, травматизирано от политическия и социален въртоп през последните години.

Кен Файърман

По природа Булгаков беше лирик. Сега никой не може да отрече, че той се превърна в сатирика на нашето време. И стана такъв по неволя, защото самата епоха го обрече на този жанр.

Марина Черкашина

Михаил Булгаков

Пияният локомотив

Има ли полза от алкохолизма, как възприема "Травиата" неграмотен червеноармеец, докъде се развихрят бесовете на съветската бюрокрация, може ли да се напие локомотив, как звучи псевдонаучният и неудържимо комичен жаргон на партсекретарите, как с помощта на Маркс и Троцки да опазиш жилището си от посегателствата на съветската власт...

В кратките си разкази (представени за първи път у нас) Михаил Булгаков рисува уродливата картина на болшевишкия ред и на неговите строители и жертви ­ несретни, гротескни и убийствено смешни, с мозъци, промити от недоимък, водка и безумни лозунги.
Ранните творби на Булгаков вече очертават теми и сюжети, свидетелстващи за неподражаемия му талант и доразвити по-късно в шедьовъра "Майстора и Маргарита".

Един от класическите автори на модерната литература.

Чарлс Пърси Сноу

Михаил Афанасиевич Булгаков е талантлив писател със самобитно остроумие и прекрасна изобретателност.

Андрей Бели

Той беше безподобен в присмеха и проявяваше докрай великолепното си презрение... Той беше гений!

Анна Ахматова

Михаил Булгаков

Театрален роман

„Театрален роман” е написан през 1936 година, но вижда бял свят трийсет години по-късно. Тук Булгаков пресъздава времето, когато работи в Московския художествен академичен театър (МХАТ) и конфликта си с главния режисьор К. С. Станиславски. Поводът е пиесата на Булгаков „Молиер”, свалена от репертоара след намеса на комунистическата цензура. Независимо от подзаглавието – „Записки на покойника” – романът, по мнението на изследователите, е най-смешната творба на Булгаков, брилянтна и абсурдна сатира на следреволюционна Русия и съветския строй. .

Булгаков обожаваше театъра и в същото време го ненавиждаше. Така човек се отнася към любима жена, която го е напуснала.

Чарлс Елена Сергеевна Булгакова

Булгаков продължава великата руска литературна традиция, но я превръща в една истинска, неметафизична одисея на твореца. Той се бори, страда, съмнява се, отчайва се, успява, перчи се, препъва се, пада... И още от първото изречение на „Театрален роман” усещам, че съм попаднал в здравата хватка на Булгаков. .

Тери Гилиъм

Булгаков е първият магически реалист.

Крейг Рейн

Михаил Булгаков

Кучешко сърце

Москва, 1925 година. Професор Преображенски, светило в световната медицина, присажда на улично куче хипофизата и семенните жлези на пролетария Клим Чугункин, убит при пиянска схватка. Операцията е успешна, но резултатите са плачевни. Полиграф Полиграфович - съществото с кучешко сърце и съзнание на “строител на новия живот”, се оказва също тъй брутален, кух, безогледен и негоден, какъвто е и самият съветски строй.

Убийствено смешен, живописно гротесков, сатиричен и ясновидски, романът “Кучешко сърце” е иззет още в ръкопис през 1926 г. по нареждане на ОГПУ. Михаил Булгаков така и не доживява да го види отпечатан, подобно на шедьовъра си “Майстора и Маргарита”.

Той беше безподобен в присмеха и проявяваше докрай великолепното си презрение... Той беше гений!

Анна Ахматова

“Кучешко сърце” е същинска скъпоценност. Историята за уличния пес, превърнат в пролетарий, грабва читателя за ревера на дрехата и му вдъхва цяла гама от най-разнообразни чувства, които се нижат почти без преход: веселост, съчувствие, презрение, страх, облекчение. Това е истинска магия. “Кучешко сърце” се нарежда по върховете, редом с “Нос” на Гогол, “Доктор Джекил и мистър Хайд” на Стивънсън и “Преображението” на Кафка.

Дидие Сенекал

Богато въображение, тънък усет за сатиричното и гротескното - в “Кучешко сърце” Булгаков е изумителен.

Джойс Каръл Оутс

Михаил Булгаков

Майстора и Маргарита

Един ден дяволът отива на посещение в Москва, за да проучи как се развива човечеството и как му се отразява съветският строй. С помощта на своята свита ­ двама демони, млада вещица и огромен черен котарак ­ той си прави с гражданството фантасмагорични шеги и го подлага на смеховити изпитания. Когато напуска земята, психиатричните заведения са пълни, а силите на реда са в смут...

Близо две хиляди години по-рано, в Юдея, римският прокуратор е принуден да потвърди смъртната присъда на един беден скитник философ, който изповядва странното убеждение, че всички хора са добри...

Един московски историк пише роман за Пилат Понтийски и среща голямата, непобедима и извънвременна любов... Трите линии ­ сатиричната, трагичната и романтичната ­ са преплетени виртуозно и изграждат една от най-великите и обичани творби в световната литература. Завършен по времето на сталинските чистки, романът е публикуван за първи път едва през 1966 година, и то съкратен от цензурата с над сто страници. Днес вече е в пълния си вид и популярността му не спира да расте.

Велик класик на съвременната руска литература.

Чарлс Пърси Сноу

Десетилетия след смъртта на Булгаков творчеството му се е превърнало в пробен камък за отчуждената младеж в съвременна Русия. Неговите теми за личната независимост, за духовното изкупление и за отказа от облаги от силните на деня отекват мощно сред едно поколение, травматизирано от политическия и социален въртоп през последните години.

Кен Файърман, "Ню Йорк Нюздей"

Сърцето му беше отворено за мъчителните и противоречиви ветрове на времето, животът го блъскаше, удряше, но той не се предаваше и не се криеше на завет, защото не искаше и не умееше да го прави.

Сергей Ермолински