Диан Дюкре; Еманюел Ешт

Последните дни на диктаторите

Втората смърт на Дучето Самоубийството на Хитлер Диванът на дявола. Пет дни агония за Сталин Трухильо, властелинът на Тропиците Спокойната смърт на Папа Док Безкрайната агония на Франко Дългата смърт на Мао Шестте кончини на Пол Пот Реза II, последният шах Иди Амин Дада, крушението на черния Юбю Дългата нощ на Тито Скоропостижната смърт на Леонид Илич Брежнев Отбоят на Маркос Тихите сетни дни на “Върховния” Стреснер Кървавата Коледа на семейство Чаушеску Секс, наркотици и Нориега Саддам Хюсеин и последната му битка Бягството на Бен Али Краят на Кадафи, бесния бедуин Ким Чер Ир, славен син на славен баща.

Ерик Кержан

Адмирал Канарис - върховният шпионин на Хитлер

Вилхелм Франц Канарис (1887–1945) е началник на Абвера (службата за военно разузнаване и контраразузнаване) на нацистка Германия от 1935 до 1944 г. Произведен е в чин адмирал през 1940 г. В началото на 1943-а няколко от сътрудниците му са заподозрени, че организират покушение срещу Хитлер, и арестувани. Започва разследване на цялата дейност на службата на Канарис. През февруари 1944 г. той е отстранен от длъжност, а през юли същата година е задържан. Следствието не успява да докаже участието му в заговора, но в началото на 1945-а той е изпратен в концлагера Флосенбюрг. В личния му дневник намират редове против Фюрера, който лично изисква „незабавното унищожение на предателя”. На 8 април специален съд осъжда Канарис на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на следващия ден.
Но кой всъщност е Вилхелм Канарис? Дали действително олицетворява вътрешния отпор срещу Хитлер, както може да се заключи от трагичната му кончина? Или, обратно, е бил най-убеден нацист?

Канарис превръща Абвера в страховита военна машина на Третия райх, но същевременно още от 1941 г. се утвърждава като емблематична фигура на съпротивата в лоното на Вермахта. Истината не е толкова проста. Майстор в контрашпионажа и двойната игра, той нарочно оставя своята служба да се превърне в щаб на опозиционерите, за да може по-добре да ги контролира, манипулира и да възпрепятства действията им. >
Това доказва, въз основа на документи и свидетелства, френският историк Ерик Кержан в настоящата книга.

Ален Деко

Тайните досиета на XX век

Мата Хари: виновна или невинна? Странната мисия на Рудолф Хес “Цицерон” – най-великият шпионин през Втората световна война Странната смърт на Мусолини Загадката с трупа на Хитлер Загадката с Мартин Борман Денят, в който умря Сталин. Ален Деко (1925) е историк, писател, радио и телевизионен журналист, министър на франкофонията (1988-1991). Автор е на над трийсет книги, командор на Почетния легион и член на Френската академия.

Издателство Фама

Протест

Лозунги и отзвуци

Доминик Венер

Осем политически убийства които промениха света

Доминик Венер (1935–2013) е писател, историк, публицист и политически активист. След участието си като доброволец в Алжирската война през 1956 г. придобива известност заради дейното си участие в крайно десни формирования, включително известната въоръжена националистическа организация ОАС, вследствие на което прекарва 18 месеца в затвор. Макар и противоречива личност заради някои крайни политически и ксенофобски възгледи, често смятани за неприемливи от по-либералната част на обществото, Венер е изявен и уважаван историк. Автор е на над 30 книги и е удостоен с награди от Френската академия. На 21 май 2013 г. се застрелва публично в парижката катедрала Нотр Дам в знак на протест срещу политиката на Франция към еднополовите бракове.

Никола Верт

Островът на канибалите

През пролетта на 1933-а сталинските служби задържат близо 100 000 души, с цел „прочистване” на Москва и Ленинград, и ги депортират в Сибир. Много от жертвите са насочени към трудови лагери, а 10 000 от тях са изпратени в отдалечена област и изоставени на остров Назино без храна и подслон. „Островът на канибалите” разкрива потресаващата истина за тяхната съдба. Никола Верт, френски историк съветолог, възстановява страшните последни дни на тези хора, позовавайки се на доскоро тайни архивни материали, и умело разгръща „случаят Назино” до по-общата история на съветската лудост през 30-те години на ХХ век, целяща да се прочисти обществото от „чужди елементи” - противници на насилствената колективизация, скитници, цигани, „кулаци” и техните семейства. „Островът на канибалите” ни предизвиква да обозрем не само страшните факти за сталинския наказателен социален контрол и провалилата се съветска утопия, но и за потенциалната възможност да се стигне до безогледна бруталност във всяка епоха – включително нашата. Никола Верт е един от авторите на „Черна книга на комунизма”.

Потресаваща история за една бюрократична утопия, изродила се в унищожителна кървава баня. „Микроистория”, която представлява показателен пример в страна, където недопустимото се е превърнало в норма.

Le Monde

Уникална книга... Никола Верт разбулва една страшна политика с разрушителен ефект.

New York Sun

Малко книги са пресъздавали човешката трагедия по времето на кървавия сталински режим тъй концентрирано и с такава мощ.

Seattle Times

Бернт Фрайтаг Фон Лорингховен

В бункера на Хитлер

Барон Бернд Фрайтаг фон Лорингхофен е роден през 1914 г. Потомък е на стар тевтонски аристократичен род. Военен от кариерата, той е сред малцината офицери, оцелели от обсадата на Сталинград през 1943-та. Година по-късно е назначен в главната щабквартира? и остава там през последните 9 месеца от съществуването на Третия райх. Успява да напусне бункера на 29 април 1945-та, малко преди Хитлер да сложи край на живота си. Заловен е от съюзниците и престоява в арест до 1948 г., когато от него са снети всички обвинения. След войната заема различни постове в новосъздадената германска армия и в НАТО. Умира в Мюнхен през февруари 2007 г.

В ареста Бернд Фрайтаг фон Лорингхофен изписва четири тетрадки с бележки, преди да замлъкне за 60 години. През 2005-та журналистът Франсоа д’Алансон го убеждава да обнародва спомените си. Книгата излиза през 2006 г.

Макар и чужд на националсоциалистическата идеология, Бернд Фрайтаг фон Лорингхофен има ключова роля – като адютант на генералите Гудериан и Кребс той присъства на военните съвещания, водени от Фюрера, и следи събитията по всички фронтове. Неговият разказ, дотолкова по-впечатляващ поради липсата на патос и изкуствено драматизиране, пресъздава нагнетената обстановка от последните дни в бункера, накъсана от кратки надежди – тайните оръжия, офанзивата на Ардените, армията на Венк – до осъзнаването, в края на април 1945-та, че Третият райх е в шах и мат.

Фон Лорингхофен изобразява от първа ръка участниците в събитията – от Гьоринг до Кайтел, от Химлер до Борман, от Гьобелс до Рибентроп, – чрез техните действия и думи, проследявайки вътрешната хроника на етапите от разгрома и личните стратегии на вътрешния кръг.
Най-поразителен си остава портретът на “последния” Адолф Хитлер – оцелял от атентата, но с помътено от отмъстителност съзнание и помрачен разум, притиснат в ъгъла водач, който се самозалъгва в победата и вярва във възраждането на своята империя в руини...

“В бункера на Хитлер” е безподобно свидетелство на очевидец, поглед отблизо към една голяма трагедия и същински урок по история.

Тиери Волтон

КГБ на власт

СССР вече не съществува, комунизмът е минало, но наследниците на КГБ властват като господари в Москва. Владимир Путин, бивш офицер от тайните служби, е в края на втория си мандат, но нито той, нито неговите сподвижници имат намерение да изпуснат юздите. Как се е стигнало дотук?

30 години по-рано оглавяващият КГБ Юрий Андропов прави опит да реформира Съветския съюз, който върви към гибел. Планът му се проваля. Но неговите питомци не губят почва под краката си и въпреки разпада на системата, въпреки привидната демократизация по времето на Борис Елцин, не спират да се домогват до командните лостове. При Путин вече ги владеят изцяло. Зловещ ред е въдворен в огромната нация и негови белези са потъпканите свободи, обузданите медии, мълчанието, наложено на опозицията, могъществото на свързаните с политиците и държавниците олигарси. И хората в сянка, които дърпат конците.

Тиери Волтон разшифрова събитията през възловите години и разнищва “системата Путин”, при която властолюбие и сребролюбие се съчетават не само помежду си, но и с върховен цинизъм. И от този безмилостен анализ изниква основният въпрос: трябва ли светът отново да се страхува от Русия?

ТИЕРИ ВОЛТОН (1951) е историк, журналист, публицист, политически коментатор и университетски преподавател по история на студената война. Той е сред най-авторитетните анализатори на комунистическата система, на която е посветил няколко труда, преведени на множество езици. “КГБ на власт” (2008) е последната му книга.

Издателство Фама

Пропаганда - лозунги от времето на социализма

Пропаганда - Лозунги от времето на социализма

Жерминал Чивиков

Наблюдение и разработка

Апаратът на бившата Държавна сигурност не се справи с поверената му задача. През 1989 година работодателят му сдаде властта, а хилядите му щатни и нещатни сътрудници се разпиляха да се спасяват групово и поединично. В повечето случаи - със завиден успех. Провалила се като гарант на управленческия монопол, Държавна сигурност обаче ще остане в историята с богатото си писмено творчество, произведено през близо пет десетилетия. За съжаление това наследство е отчасти унищожено и изгубено за човечеството, но и което оцеля, не е малко. Като продукт на едно колективно, за да не кажем всенародно творческо усилие, въпросното писмено наследство представлява своеобразно огледало на епохата. Нека се оглежда в него българският народ и нека се радва на образа си поне още половина век. Здравословно е.
През 1998 година законодателят позволи и на Жерминал Чивиков за първи път да надникне във въпросното огледало. И като надзърна в предоставените му папки от архива на бившата Държавна сигурност, Жерминал Чивиков се запозна с образа на един младеж, който носи неговото име, а и някои други негови белези. Става дума за образ с безспорни литературно-художествени качества, в чието изграждане творчески участват почти всичките му приятели от онези години. От този образ авторът узна неща, които не беше и подозирал за себе си, а още по-малко за приятелите си.

Човечеството, казват, се разделя с миналото си чрез смях. И с малко тъга.

Авторът

Жерминал Чивиков е роден през 1945 година в Русе. Като студент в София през 1969-а е арестуван и осъден на три години затвор за участие в нелегална група, разпространявала позиви с "клеветнически твърдения срещу народната власт". След излежаване на присъдата си полага безуспешни усилия да продължи образованието си и през септември 1975-а, под непосредственото въздействие на Хелзинкската конференция, напуска страната, за да се събере със семейството си в Холандия. През 1980-а завършва германистика в Лайден и след като защитава дисертация, преподава литературознание в същия университет. През 1988-а се насочва към журналистиката като редактор в българската редакция на радио Дойче Веле, където остава до пенсионирането си през 2005 година. Автор е на няколко литературоведски студии и на разноезична публицистика с акцент върху разпадането на Югославия. През 2007 г. излезе на български език книгата му "Делото Милошевич". Жерминал Чивиков живее и работи в Хага, а в България сътрудничи редовно на периодичния печат.