Веселин Бранев

Следеният човек

Веселин Бранев е роден в София през 1932 г. Завършва право в Софийския университет, след което е бил журналист, сценарист и кинорежисьор. Автор е на две белетристични книги ­ "Чаша кафе сутрин" (1966) и "Осъмване без някого" (1967). Сценарист на игрални и телевизионни филми и режисьор на "Записки по българските въстания" (1980 ­ седем от тринайсетте серии), "Хотел Централ" (1983), "Убийства" (1987), "Сумрак" (1989, спрян) и др. От 1997 г. живее в Канада.

"Следеният човек" е книга без подобие ­ дело не само на Веселин Бранев, но и на офицерите и агентите от Държавна сигурност ­ "хората от сумрака", които са донасяли за него. Съавторство, колкото невероятно, толкова и логично ­ досиетата рапортуват пред нас изреченото срещу нас с гласа на миналото, с цялата тогавашна милиционерска лексика.

Веселин Бранев скромно е определил написаното като "спомени, предизвикани от документи". Но се е получил наистина естествен роман ­ документален роман, съдържащ не само хроника на неумиращия комунизъм, но и петдесетгодишните преживявания на един талантлив и чувствителен човек. Той не е мъченик, нито светец, нито дисидент, но се оказва в епицентъра на културния живот на нацията и това по необходимост го поставя в ситуация на следене и опити за въвличането му в свят на подозрения, предателство и всеобща лъжа. Но Веселин Бранев надхвърля обикновения мемоар ­ той стига до сърцевината, до причините, предпоставките, верижността. "Следеният човек" е дълбока и обхватна творба, която казва стряскащо много не само за властта на "Единствената партия" и подмолите на една цинична и скудоумна система, където и следените, и следящите са жертви; но и за осакатените животи, неосъществените хора, несбъдналите се съдби.

Търпо Поповски

Македонски дневник - Спомени на отец Търпо Поповски

Търпо Поповски е роден на 21 май 1848 г. в с. Косинец, Костурско. Завършва гръцка гимназия в Цариград, а после българско училище, след което се завръща в родния си край и там учителства в продължение на повече от двайсет години. През 1893 г., по внушение на Даме Груев и Пере Тошев, е ръкоположен в свещенически сан, което му дава повече свобода на действие. Умира в София през 1928 г.

Наричат го "кръстник" на първите комити от ВМОРО. През целия си живот свещеноиконом Търпо решително се противопоставя на гръцките владици и техните гърчеещи се слуги. Неведнъж те успяват да го тикнат в турските зандани, но не и да му затворят устата или "да го убоят със застрашавания".
Личността на отец Търпо Поповски е впечатляваща - той отдава себе си на полза роду - кому като буквар, кому като Светата история, кому като читанка. И накрая ни завещава македонските си записки по българските страдания, за да ни направи - и след кончината си - силно съпричастни към сърцевината на националната кауза, към духовната ни доктрина.

Румен Леонидов

Пантелей Киселов

Срещи с миналото

Всеки човешки живот е неповторим, така както неповторим е и самият човек. Ето защо и разказите на хората, които описват изминалите дни могат да си приличат, но винаги в тях ще се открие нещо особено, ново, непознато.

Пантелей Киселов описва накратко и непретенциозно своя жизнен път, за да остави малък спомен за дъщеря си и внуците, но струва ми се, че не само те имат какво да научат от тази книга. Особено що се отнася до онова минало, което сме преживяли, а някои хора, много искат напълно да се забрави, за да се заличи и вината, която те носят за него. Забравата е неизбежна и опасна. Ето защо такива книги трябва да се пишат и да се четат.

Георги Данаилов

Тодор Дилов

Моята улица, род и още нещо...

Тодор Дилов-Моята улица, род и още нещо...