Ги Дьо Мопасан

Маската и други разкази

Ги дьо Мопасан (1850–1893) е знаменит представител на натурализма и въпреки ранната си кончина оставя след себе си шест романа, три пътеписа, сборник с поезия и над триста разказа, благодарение на които е всепризнат за майстор в краткия жанр. Настоящият сборник съдържа седемнайсет от най-добрите образци измежду тях.

Мопасан беше почитан от публиката, защото пишеше просто и ясно, откровено, с мярка и мощ. Беше обичан, защото излъчваше весело добродушие, мъдър хумор, който прозираше дори през сълзите..

Емил Зола

По въпросите на стила Мопасан е най-добрият учител.

Джон Голсуърти

Мопасан, след Виктор Юго, е най-добрият писател от новата епоха.

Лев Толстой

Ги Дьо Мопасан

Лоената топка

Ги дьо Мопасан (1850–1893) е знаменит представител на натурализма и въпреки ранната си кончина оставя след себе си шест романа, три пътеписа, сборник с поезия и над триста разказа, благодарение на които е всепризнат за майстор в краткия жанр. Новелата „Лоената топка” е сред най-бележитите му творби.

Ги Дьо Мопасан

Крадецът

Ги дьо Мопасан (1850 – 1893), автор на 6 романа и повече от 300 разказа, е един от най-влиятелните и подражавани автори в световната литература, всепризнат за майстор на късия разказ. Творчеството му се отличава с пестеливост на стила, но под привидната сдържаност се проявява рядката дарба на писателя с хумор и ирония да разкрива абсурдите на човешката природа. Настоящият сборник съдържа 26 измежду най-смешните разкази на Мопасан.

Мопасан беше почитан от публиката, защото пишеше просто и ясно, откровено, с мярка и мощ. Беше обичан, защото излъчваше весело добродушие, мъдър хумор, който прозираше дори през сълзите..

Емил Зола

В някои от разказите на Мопасан откриваме поука, по-убедителна от всеки морализаторски трактат.

Робер Арно

По въпросите на стила Мопасан е най-добрият учител.

Джон Голсуърти

Мопасан, след Виктор Юго, е най-добрият писател от новата епоха.

Лев Толстой

Ги Дьо Мопасан

Силна като смъртта

Драматичната любовна история на прочутия, но вече не млад художник Оливие Бертен и светската красавица графиня Дьо Гилроа по всичко изглежда е устояла на изпитанията на времето. Нещата се променят, когато Бертен среща подрастващата дъщеря на графинята – Анет – след дългото й отсъствие от Париж. Разцъфващата красота на Анет привлича неудържимо художника и заставя любовниците да разберат, че илюзията не може да бъде вечна, че животът безмилостно разрушава пясъчните кули на чувствата. С тъжна ирония, лиризъм и тънък психологизъм Мопасан проследява природата на страстта – от нейното зараждане до трагичната развръзка. Ги дьо Мопасан (1850 – 1893), автор на 6 романа и повече от 300 разказа, е един от тай-влиятелните и подражавани автори в световната литература, всепризнат за майстор на късия разказ.

Любовта е силна като смъртта, но и чуплива като стъкло.

Ги дьо Мопасан

Когато четеш Мопасан, може да се смееш или да плачеш, но във всички случаи размишляваш.

Емил Зола

Светското общество, което Мопасан ненавиждаше, го беше впримчило здраво. Той изпитваше към него едновременно ужас и възхищение.

Жорж Норманди

По въпросите на стила Мопасан е най-добрият учител.

Джон Голсуърти

Ги Дьо Мопасан

Непознатата

Мопасановите разкази за свръхестественото са не толкова преминаване от другата страна на огледалото, колкото истории за страховит, бавен и неизбежен разпад. Фантастичното у Мопасан е вътрешно явление - няма чудовища, дракони, призраци, духове. Фантастичното се ражда и задвижва от реалното; реалността се рони и разпада на хиляди късчета...

Из "Речник на френскоезичните литератури"

"Върнех ли се вкъщи, непременно трябваше да я видя, да я докосна. Завъртах трепетно ключа на шкафа, сякаш отключвах вратата на любимата си, защото ръцете и сърцето ми чувстваха смътна нужда да потопя пръсти в чаровния поток на мъртвите коси.
А престанех ли да я галя, затворех ли шкафа, пак усещах присъствието й, като че беше живо същество, скрито, затворено. Усещах присъствието й и пак жадувах за нея. Пак изпитвах властна потребност да взема косата, да я докосвам, да се възбуждам до изнемога от студения хлъзгав допир, сладостен, вълнуващ, влудяващ.
Аз я обичах! Да, обичах я. Не можех вече без нея, не можех да прекарам и един час, без да я видя. И чаках... чаках... какво? Не знаех. Очаквах Нея. Една нощ се събудих внезапно с чувството, че не съм сам в стаята..."

Из разказа "Косата"