О. Хенри

Шарани на Бродуей

О. Хенри (1862–1910), литературен псевдоним на Уилям Сидни Портър, е сред най-знаменитите и плодовити американски писатели. Сладкодумен майстор на късия разказ с изобретатетелен сюжет, изтъкан от хумор, сочно слово, човечност и понякога дори прочувственост. Темите най-често са любовта и парите. Но как ще завърши историята? Краят винаги е неочакван... Разказите в сборника излизат на български за първи път.

О. Хенри те разплаква и в следващия момент те съсипва от смях. Но не го наричайте хуморист, защото талантът му не се изчерпва с това. Той е надарен с върховния дар на разказвач, с таланта на майстор едновременно на трагедията и на бурлеската, на комедията и на романтиката; притежава умението да проникне в тайнствата на обикновения живот и на чара на кухненското всекидневие; благословен е от нежното умение да ги съчетае със свръхестественото.

А. Синтджон Адкок

О. Хенри внася в жанра живот, вълнение, нерв и смях.

Уилям Пидън

Изящно непосредствен в изказа си, О. Хенри надява маската на средновековен разказвач, която му помага да стои отстрани и отстрани да наблюдава как тече повествованието: чрез разказ ту простоват и наивен, ту остроумен и сложен, ту пълен с неочаквани обрати, ту отразяващ нормални човешки чувства. Този разказвач ни представя общоизвестни факти и след това така ги съчетава и обърква, че обединява несъединимото. Изобретателността му е направо поразителна.

А. Аникст

О. Хенри

Стражари и апаши

О. Хенри (1862–1910), литературен псевдоним на Уилям Сидни Портър, е сред най-знаменитите и плодовити американски писатели. Сладкодумен майстор е на повествования с изобретателен сюжет, изтъкани от хумор, сочно слово, човечност и понякога дори прочувственост. Темите най-често са любовта и парите. Но как ще завърши историята? Краят винаги е неочакван... Разказите в сборника излизат на български за първи път.

Чаровни калпазани и невинни измамници, привлекателни авантюристи и изобретателни службогонци, безнадеждно влюбени и бегълци от света на условностите – те се връщат при нас, героите на О. Хенри в “Стражари и апаши”. Оригиналното заглавие е “Cabbages and Kings” – в буквален превод “Зелки и крале”. Но английската дума за “зелка” означава още и “крада, мишкувам”. “Крале” пък е игра на карти, а колоритните зевзеци на О. Хенри честичко прибягват до хазарта като изход от кашите, в които се забъркват. Във всяка ситуация, в която са поставени, те непрестанно играят на “стражари и апаши”, като си разменят местата и не спират да се надхитряват взаимно, пораждайки коя от коя по-забавни случки.

Аглика Марковa

Изящно непосредствен в изказа си, О. Хенри надява маската на средновековен разказвач, която му помага да стои отстрани и отстрани да наблюдава как тече повествованието: чрез разказ ту простоват и наивен, ту остроумен и сложен, ту пълен с неочаквани обрати, ту отразяващ нормални човешки чувства. Той ни представя общоизвестни факти и след това така ги съчетава и обърква, че обединява несъединимото. Изобре­тателността му е направо поразителна.

А. Аникст

О. Хенри

Шарани на Бродуей

О. Хенри (1862–1910), литературен псевдоним на Уилям Сидни Портър, е сред най-знаменитите и плодовити американски писатели. Сладкодумен майстор на късия разказ с изобретатетелен сюжет, изтъкан от хумор, сочно слово, човечност и понякога дори прочувственост. Темите най-често са любовта и парите. Но как ще завърши историята? Краят винаги е неочакван... Разказите в сборника излизат на български за първи път.

О. Хенри те разплаква и в следващия момент те съсипва от смях. Но не го наричайте хуморист, защото талантът му не се изчерпва с това. Той е надарен с върховния дар на разказвач, с таланта на майстор едновременно на трагедията и на бурлеската, на комедията и на романтиката; притежава умението да проникне в тайнствата на обикновения живот и на чара на кухненското всекидневие; благословен е от нежното умение да ги съчетае със свръхестественото.

А. Синтджон Адкок

О. Хенри внася в жанра живот, вълнение, нерв и смях.

Уилям Пидън

Изящно непосредствен в изказа си, О. Хенри надява маската на средновековен разказвач, която му помага да стои отстрани и отстрани да наблюдава как тече повествованието: чрез разказ ту простоват и наивен, ту остроумен и сложен, ту пълен с неочаквани обрати, ту отразяващ нормални човешки чувства. Този разказвач ни представя общоизвестни факти и след това така ги съчетава и обърква, че обединява несъединимото. Изобретателността му е направо поразителна.

А. Аникст