Алеко Константинов

Бай Ганьо

Бай Ганьо

А. П. Чехов

Средство против приянчване

Антон Павлович Чехов (1860 – 1904) е забележителен руски прозаик и драматург, всепризнат за един от най-големите майстори на късия разказ и гениален новатор в жанра. Автор е на 14 пиеси и на повече от 600 разказа. Творчеството му се отличава с особена експресивност, лаконизъм и виртуозност на перото, като първостепенно значение се придава на подтекста и недоизказаното. Чехов е безспорно най-подражаваният автор през ХХ век, повлиял на писатели като Владимир Набоков, Ърнест Хемингуей, Вирджиния Улф, Джеймс Джойс и много други.

Чехов – това е Пушкин в прозата.

Лев Толстой

Никога не съм наблюдавал такова препокриване на литературата с живота, както у Чехов.

Корней Чуховски

От Чехов още дълго време ще се удивляват и учат писателите на бъдните времена.

Александър Куприн

Най-великият автор на разкази, който някога се е раждал.

Реймънд Карвър

Иля Илф; Евгений Петров

Дванайсетте стола

На смъртното си легло мадам Петухова разкрива пред своя зет Иполит Матвеевич Воробянинов, бивш предводител на дворянството в Старгород и настоящ скромен деловодител в съветско учреждение, че преди години, за да опази семейните брилянти от болшевиките, ги е скрила в тапицерията на един от дванайсетте стола в гостната на някогашната им къща. И Воробянинов тръгва по дирите на столовете. Скоро в начинанието се включва Остап Бендер – чаровник и авантюрист, надарен с таланта да се възползва от човешките пороци. Великият комбинатор е лишен от скрупули, но пък притежава остроумие и хаплив език, а изобретателността му да се добере до столовете и да набавя средства за делото е безгранична – от основаване на тайно политическо общество до организиране на междупланетен турнир по шахмат... „Дванайсетте стола” излиза през 1928 г. и оттогава неизменно е сред най-обичаните и четени книги не само в Русия, но и по света. Неизчерпаем източник на цитати и крилати фрази и многократно филмиран, романът си остава остро актуален и в наше време, въпреки че, може да се каже, великият комбинатор изглежда като невинен младенец в сравнение с днешните си последователи.

Иля Илф и Евгений Петров са несравними в тънкия си присмех към рецептите, налагани от съветската идеология.

Джефри Брукс

Илф и Петров се допълваха взаимно – хапливата сатира на Илф беше хубава подправка към хумора на Петров. Чест им прави, че искаха да надвият равнодушието, грубостта, високомерието.

Иля Еренбург

Илф и Петров се допълваха един друг – хапливата сатира на Илф беше хубава подправка към хумора на Петров. Чест им прави, че искаха да надвият равнодушието, грубостта, високомерието.

Иля Еренбург

Илф и Петров са гениални, съвършено първокласни!

Владимир Набоков

Реймон Кьоно

Упражнения по стил

ТАРИКАТСКО Беше къде обед, като гепих рейса. Гепих го и киризим ­­–­ кво? ­­–­ един образ, тъп като гъз, а се дърви на съседа си. "Не моеш ли – ­вика му – да си отваряш зъркелите? Нарочно –­ циври му –­ ме ръгаш, че и ми газиш патъците." И духна да седне. Пълен чвор. Като гилах по площад Ром, го киризим да плямпа с друг образ, също такъв чвор. "Чат ли си? ­­– бъзна го онзи. ­ – Барни тва копче и ще си тупалка!" ПО ИТАЛИАНСКИ Уно дене, у темпо манджаре, ке скиво на платоформато у аутобусо? Уно дългучо, веро маркучо! Белла капелла с ширита дебела! Туози чешито се форте караре и парларе вулгаре на уно другаре: "Перке ме бутандо и ми тъпкандо кракандо, ма кранто!" Назряло скандало и чешито бегало без чао и престо седнало, лукиано ни яло, ни мирисало. Ке нуово скивандо у друго моменто? Познанто чешито и уно левенто. Левенто даваре акълито чешиту за уно копчино до гранде дупчино. ТАНКА (Японско петстишие) Пристига рейсът. Едно конте се качва. Внезапен сблъсък. Пред гарата по-късно за копче става дума. ...И още, и още... 99 начина да се разкаже една банална случка. Словесна виртуозност и неудържим смях.

Нямаше да е толкова смешно, ако не беше сериозно.

Клод Симон

Алдо Ричоне

100 прични да имаш куче, а не жена

100 прични да имаш куче, а не жена

Кърт Вонегът

Безплатен консултант

Кърт Вонегът (1922 – 2007) е автор на 14 романа, повечето от които стават бестселъри, както и на множество разкази и есета, в които социална сатира и черен хумор се преплитат със сюрреализъм и антиутопия. Творбите на Вонегът, който често влиза в ролята на съдник на обществото, се превръщат в класика на американската контракултура, а авторът – в литературен идол. Измежду предпочитаните теми на Вонегът са дехуманизацията, породена от технологиите, а също сексуалността и насилието и митовете, свързани с тях. Настоящият сборник съдържа 23 разказа, писани за популярни списания през 50-те и 60-те години на миналия век и обединени в отделна книга през 1999 година под заглавие „Кутийка за енфие от Багомбо”.

Един от най-оригиналните гласове в американската литература.

San Francisco Chronicle

Tези разкази си струва да бъдат прочетени – те предоставят на почитателите му чиста проба Вонегът.

Entertainment Weekly

Вонегът е сатирик с голямо сърце и възторжен моралист.

The New York Times

Прекрасен сборник от комични истории, където наблюдаваме наченки на прословутия черен хумор на Вонегът, доразвит по-късно в най-добрите му романи.

Milwaukee Journal Sentinel

Борис Виан

Културни развлечения

В краткия си живот БОРИС ВИАН (1920–1959) е бил инженер и изобретател, музикант, автор на песни и певец, сценарист, драматург и актьор, поет, преводач и романист. Лиризъм и хумор, сюрреализъм и абсурдизъм се съчетават в неговите творби, които взривяват действителността и я преизграждат – фантасмагорична, гротескна, понякога жестока, понякога комична, често и двете. Настоящият сборник включва най-смешните разкази на Борис Виан, както и повестите „Смут сред тревите” и „Приказка за прочит от средни хора”.

Джером К. Джером

Шегите на феята Малвина

Джеръм Клапка Джеръм (1859–1927) е автор на около 50 книги – романи, разкази, есета, пиеси. Със своя неподражаем хумор той повече от век разсмива, забавлява и радва милиони хора по света. Творбите му са остроумни и мъдри, добродушни и прочувствени, дълбоки и утешителни. Той увлича със сладкодумието си, но и намига шеговито, показвайки, че животът и хората са поносими само ако не ги вземаме прекалено на сериозно.

Алан Бенет

Книжният гамбит на кралицата

Какво ще настъпи, ако английската кралица внезапно се пристрасти към четенето и промени образа си на благосклонен, но издигнат над всекидневието владетел? Ако стигне дотам да пренебрегне монархическия си дълг и преобърне с главата надолу протокола и вековния ред в Бъкингамския дворец, хвърляйки в паника целия двор, от лакеите, та до министрите и принц Филип?... Смут, хаос и много смях. От 60-те години на ХХ в. досега Алан Бенет (1934) е сред водещите британски автори. Изявява се като белетрист и драматург, сценарист и публицист, актьор и режисьор. Автор е на десетки произведения от различни жанрове и се радва на широка популярност. Признат е за съвременен класик, творбите му се преиздават и много от пиесите му не слизат от сцена. Алан Бенет е носител на над 20 литературни, театрални и филмови отличия – „Тони”, Наградата на критиката (4 пъти), на Гилдията на телевизионните режисьори, на Кралското дружество за телевизия, наградите „Хоторнден”, „Оливие” и много други. Според доста литературни специалисти в момента той е най-големият жив британски писател.

Джером К. Джером

Как да гледаме философски на живота

Джеръм Клапка Джеръм (1859 – 1927) е автор на около 50 книги – романи, разкази, есета, пиеси. Със своя неподражаем хумор писателят повече от век разсмива, забавлява и радва милиони хора по света. Творбите му са остроумни и мъдри, добродушни и прочувствени, дълбоки и утешителни. Той увлича със сладкодумието си, но и намига шеговито, показвайки, че животът и хората са поносими само ако не ги вземаме прекалено на сериозно. Настоящият том включва „Ангелът и авторът”, както и разкази от сборниците „Разговори след вечеря” и „Скици в лилаво, синьо и зелено”.

Това философията е проста наука. Идеята е, че нищо няма значение, защото, да речем, след сто години – в краен случай – ще бъдем мъртви. Но на нас всъщност ни трябва мъдрост, която ще ни помогне да се справяме, докато все още сме живи. Аз не се тревожа за своята стогодишнина, а за следващия половин ден. Чувствам, че ако можеше другите да се махнат и да ме оставят на мира – имам предвид данъчните инспектори, критиците, инкасаторите и тям подобни, – то и аз самият бих могъл да бъда философ. Аз съм достатъчно готов да приема, че нищо няма значение, но те не са. Те казват, че газта ще бъде изключена и говорят за съдебни призовки. Аз им отговарям, че това няма да има значение за никого от нас след сто години. Но те отвръщат, че не говорят за тогава, а за сумата, която им дължа от миналия април. Но, да бъда честен, и мен не ме успокоява особено философското становище, че след сто години със сигурност ще бъда мъртъв, поне при обикновен късмет. Много повече ме крепи надеждата, че ще бъдат мъртви онези хора.

Из „Ангелът и авторът”