Албер Камю

Чужденецът

Мама умряла днес. Или може би вчера, не знам. Това са първите думи от най-знаменития роман за самотата и абсурда ­ роман, в който главният герой извършва убийство без омраза и без гняв, сякаш под подтика и с безстрастието на целия околен свят, и осезава вълнението от живота едва в очакване на смъртта. „Чужденецът“ е пестелива и мощна, съвършена творба за разрива между човека и света, шедьовърът в белетристиката на Албер Камю (1913 ­­- 1960), носител на Нобелова награда за литература.

В нашето общество един човек, който не плаче на погребението на майка си, рискува да бъде осъден на смърт. Звучи парадоксално, но мисълта ми е, че героят от книгата бива осъден, защото не играе по правилата. В този смисъл той е чужд на обществото, в което живее, и блуждае встрани от него, из покрайнините на личния си живот, самотен и сетивен. Ето защо читателите се опитват да го възприемат като отрепка. Но не е така. Всъщност Мьорсо просто отказва да лъже. "Чужденецът" е историята на един човек, който без героическо поведение приема да умре заради истината. За мен Мьорсо не е отрепка, а беден и гол човек, влюбен в слънцето, което не хвърля сенки... Чрез него се опитах да изобразя единствения Христос, който ние заслужаваме.

Албер Камю

Камю се опълчи не само срещу леността на ума, но също и срещу леността на сърцето.

Жан Грьоние

„Чужденецът“ е класически издържано произведение, създадено относно абсурда и в противовес на абсурда.

Жан-Пол Сартр

Ивлин Уо

Завръщане в Брайдсхед

Ивлин Уо (1903–1966), един от големите майстори на английската проза, е автор на 16 романа, няколко биографии и пътеписи, както и на множество разкази. Най-знаменитият му роман е "Завръщане в Брайсхед" – върховна творба за живота, любовта и смъртта, за историята на човешките крушения. През Втората световна война Чарлс Райдър, художник, капитан от английската армия, попада за втори път в живота си в имението Брайдсхед и в спомените си преживява отново своята обречена любов към приятеля си лорд Себастиан Флайт, ексцентрик и отчаян алкохолик, и по-късно към омъжената му сестра Джулия.

Ивлин Уо описва четири десетилетия от живота на британския елит.

Лари Лорънс

„Завръщане в Брайдсхед” e най-вълнуващата и изстрадана творба на Ивлин Уо.

The New York Times

И след шейсет години романът „Завръщане в Брайдсхед” продължава да е все тъй затрогващ и разпалващ въображението. Изключителна книга!

Independent

Хенри Милър

Тропик на рака

Хенри Милър (1891- 1980) е всепризнат като един от американските писатели с най-мощно влияние. От 1930-а до 1940-а живее в Париж, където създава творби, спечелили му световна слава. Заради дързостта си и еротиката в тях някои, сред които и “Тропик на Рака”, до шейсетте години на ХХ век са забранени в САЩ.

Хенри Милър не е просто писател, поет или философ – ¬ той е шемет.

New Yorker

Хенри Милър няма равен, когато се впуска да разказва. Човек трябва да се върне назад към Марлоу и Шекспир, за да се докосне до сходно богатство и наситеност в образността. Преди него никой не е писал така, може би и занапред никой ще успее да го постигне. Прозата му е е водовъртеж, водопад, вулкан, земетресение... Хенри Милър е олицетворение на литературната енергия.

Норман Мейлър

Днешната американска литература започва и свършва със сътвореното от Хенри Милър.

Лорънс Дъре

Олдъс Хъксли

Прекрасният нов свят

"Прекрасният нов свят" е жестока, остроумна и разтърсваща творба, гениална в прозрението за ужасите на възможното антиутопия, сравнима единствено с Оруеловия роман "1984", който предшества във времето и на който не отстъпва по мощ. Олдъс Хъксли (1894 - 1963) е британски писател, поет, есеист и драматург, автор на повече от 50 книги. "Прекрасният нов свят" е най-прочутата му творба. Според всички авторитетни класации на читатели, критици и издадели "Прекрасният нов свят" е сред десетте най-добри англоезични романи.

"Прекрасният нов свят" е една от най-възхитителните и стряскащи книги, писани някога. Тя ни показва лъжливите символи на всеки режим, изповядващ всеобщото щастие.

Дейвид Пиърс

Книга, която трябва да се препрочита и преосмисля отново и отново.

Лос Анджелис Таймс

Може би нашият свят е адът на някоя друга планета.

Олдъс Хъксли

Владимир Набоков

Лолита

Не аз съм прочут, прочута е „Лолита”.

Владимир Набоков

Никога от Ренесанса насам сексът не е пресъздаван така поетично, а също и така еротично, както в „Лолита”.

Морис Кутюрие

Дълбоко лирична и безумно забавна творба.

Time

Страстите никога не са горели така пламенно, както в тази най-велика и перверзна любовна история на нашето време.

Washington Post

Единствената убедителна любовна история на ХХ век.

Vanity Fair

Волтер

Кандид

Умът на Волтер е същинска бойна машина. А „Кандид” представлява обобщение на всички негови романи.

Гюстав Флобер

„Кандид” е книга, която е възхитително смешна, приключенска, иронична, изобретателна и трезва – вечна противоотрова на всички минали, настоящи и бъдещи фанатизми.

Жан-Марк Рошет

Блазе на младите читатели на тази книга! Чрез нея те ще се докоснат до изкуството в писането и до свободата на мисълта. Блазе и на зрелите читатели – чрез нея те ще закалят светогледа си като от извор с жива вода на човешкия дух.

Роже Пейрефит

„Кандид” е диамантът на нашия национален ум.

Оноре дьо Балзак

„Кандид” е първата дистопия, предтеча на каноническите творби в жанра, каквито са „Прекрасният нов свят” от Олдъс Хъксли, „Ние” от Евгений Замятин и „1984” от Джордж Оруел.

Арман Матлар

Волтер е принцът на философската новела.

Джон Ъпдайк

Р. Л. Стивънсън

Избрано

Сборникът съдържа знаменитата повест на Робърт Луис Стивънсън (1850-1894) „Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд”, както и някои от най-хубавите му разкази.

Стивънсън проповядва, че същностното е в идеите и че плодовете на нашето въображение са в основата на преживяванията ни. Да си представиш крилата крава, означава, че си видял крилата крава.

Г. К. Честертън

Може де се каже, че реализмът на Стивънсън е съвършено нереален и затова е всемогъщ. Той никога не е гледал на света другояче, освен с въображението си. У мнозина писатели откриваме могъщата сила да възвисяват действителността чрез цвета на думите, но не знам дали у другиго бихме открили образи, които без помощта на думите са по-силни от реалните. Тези нереални образи са всъщност квинтесенцията на реалността.

Марсел Швоб

Джордж Оруел

1984; Фермата на животните

“1984” не трябва да се разглежда като изобличение на социализма. Тя изобразява перверзията, до която води централизираната икономика, перверзия, реализирана успешно при комунизма и фашизма.

Джордж Оруел

Фермата на животните” показва как едно идеалистично освободително движение се превръща в тоталитарна диктатура, оглавена от деспотичен тиранин, а “1984” е илюстрация на това какво е да се живее в такава система.

Маргарет Атууд

Призванието на Оруел беше да изрича истината в момент, когато мнозина от съвременницете му вярваха, че историята се движи от лъжата. Неговите творби устояха на времето, така ярки и мощни, както когато са били написани.

Пол Грей, Time

Оруел е големият морален авторитет на своето време.

Джефри Уиткрофт, Spectator

Франсис Скот Фицджералд

Великият Гетсби

Решил съм да напиша нещо различно – нещо необикновено, красиво, простичко и същевременно заплетено.

Скот Фицджералд, 1922 г., за замисъла на “Великият Гетсби”

Скот обрисува едно поколение, изстрадало бомбите, без да е воювало. Той беше сред най-добрите историци на това “ничие време” между двете войни.

Бъд Шълбърг

В голямата си част творчеството на Скот Фицджералд е непрестанно връщане по следите на изгубеното време и постоянен стремеж да се възобнови сладостта на миналите дни.

Андре Льо Во

Иля Илф; Евгений Петров

Дванайсетте стола. Златният телец

Забавно и прекрасно четиво, книгите на Илф и Петров осветляват читателя повече, отколкото дузина социологически и политологически трудове.

Исак Б. Сингер

Иля Илф и Евгений Петров са несравними в тънкия си присмех към рецептите, налагани от съветската идеология.

Джефри Брукс

Илф и Петров се допълваха взаимно – хапливата сатира на Илф беше хубава подправка към хумора на Петров. Чест им прави, че искаха да надвият равнодушието, грубостта, високомерието.

Иля Еренбург

Илф и Петров са гениални, съвършено първокласни!

Владимир Набоков