Борис Виан

Есен в Пекин

Виан бе канонизиран от цяло поколение на младежи бунтари. Неговата представа за потъпканата чистота се съчетава с хапливия хумор на Жак Превер и Йонеско.

Newsweek

Името на Борис Виан се нарежда сред най-значителните и най-знаменателните във френската литература.

Андре Клерже

Неговите двайсет години дейност се броят двойно. Той живя по-бързо и по-дълго от всеки друг.

Ноел Арно

Никой друг писател не е бил способен да ме развълнува тъй подмолно и дълбоко, както го постига Борис Виан.

Хулио Кортасар

Чарлс Буковски

Камбаната не бие за никого

Чарлс Буковски (1920–1994), прозаик и поет, знаменит представител на бийт-поколението, антиконформист и бунтар, е сред най-тиражираните и превеждани американски автори, а според доста мнения – и най-подражаваният. Творчеството му наброява около 50 книги – поезия, проза, есеистика, сценарии. С непоносима прямота, виртуозност на перото и страховит хумор той мощно говори за бруталност и секс, за лудост и отхвърленост, за поривите, провалите и отчаянието.

От същия автор:

Всичко на масата
Factotum
Холивуд
Жени
Поща
На юг от никъде
Криминале
Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба
Пиянска амнезия
Брътвежи от обикновена лудост
Най-красивата жена в града
Отсъствието на героя
За писането

Албер Камю

Единения

„Единения” е сборник с четири есета-импресии от ранното творчество на нобелиста Албер Камю. Публикуван е за първи път през 1939 г. в Алжир. Останала почти незабелязана приживе на автора, днес творбата е смятана за едно от върховите му постижения.

В „Единения” Камю поставя основите на философската си мисъл и на художествения си стил. Творбата грее с дионисиевски плам, ницшеанска енергия, овладяна поетичност и литературна точност. Тя е безмълвният възглас на един млад автор, който отрано проявява целия размах на таланта си, непреходен като неугасващото слънце.

Жан Грьоние

...Извънвременно пътешестие, чувствена ода във възхвала на красотата, епикурейско единение със земята. Камю иска да се слее с околния, „магичен” свят – защото реалността, а не митовете, създават пълнотата на живота.

Бертран Поаро-Делпеш

„Единения” е израз на съчетанието между щастието (евдемонизъм) и удоволствието (хедонизъм), които философията е склонна да противопоставя.

Le magazine des livres

...Колко часове съм газил из пелина, милвал съм развалините, опитвал съм да съгласувам дишането си със стихийните въздихания на света. ...Едно голямо щастие се люлее в пространството. ...Нищи са хората, които се нуждаят от митове.

Из „Единения”

Хенри Милър

Един дявол в рая

Раят е Биг Сър, а „дяволът” – Конрад Морикан, изпаднал в безизходица познат на Хенри Милър от парижкия му живот, по занятие астролог. В пристъп на състрадателност Милър го кани в калифорнийския си дом – и там Морикан блесва като злобен, капризен, противен и неблагодарен паразит...
Хенри Милър (1891–1980), виртуозен разказвач и скандален автор, е всепризнат като един от американските писатели с най-мощно влияние.

Хенри Милър винаги е бил забележителен създател на образи. Конрад Морикан е вероятно неговият шедьовър.

Times Literary Supplement

Великолепно изображение на сблъсъка между двама непоправими егоисти и себелюбци.

The Nation

Един кошмарен гост, чрез който Хенри Милър развихря разказваческото си умение.

Publishers Weekly

Хенри Милър е единственият писател с въображение и стойност сред англоезичните автори от последните години.

Джордж Оруел

Днешната американска литература започва и свършва със сътвореното от Хенри Милър..

Лорънс Дърел

Владимир Набоков

Поп, дама, вале

Франц, младеж от провинциално градче, се отправя към Берлин, за да работи в магазина на свой заможен родственик, който, заедно със съпругата си Марта, го взима под крилото си. Неудовлетворена и отегчена, Марта съсредоточава интереса си върху Франц, който скоро става неин любовник. Връзката разцъфтява, задълбочава се и се разгръща в кроежи как да се избавят от съпруга, за да се наслаждават свободно на своята страст и на неговото богатство. Следва низ от обрати, ту забавни, ту драматични, и все повече надвисва сянката на смъртта. Но у Набоков нищо никога не се вмества в рамки, дори не и един обикновен любовен триъгълник.
„Поп, дама, вале” (1928) е вторият роман на Владимир Набоков, издаден на руски под псевдонима Сирин. Английската версия, дело на сина на писателя Дмитрий, е от 1968-а и е последвана от eкранизация с Джина Лолобриджида и Дейвид Нивън в главните роли.

От всичките ми романи „Поп, дама, вале” е най-ведрият.

Владимир Набоков

Често се изкушаваме да мислим, че ранните произведения на Набоков са просто репетиции за неговите шедьоври. Това е дълбоко погрешно – романът „Поп, дама, вале” свидетелства за същата виртуозност на перото.

Джилиън Тиндъл

Романът „Поп, дама, вале” е разкош, пиршество, великолепие.

Book Week

Приковаваща, дръзка, сладостно мрачна книга.

The New York Times

Джордж Оруел

Бирмански дни

Бирма по времето на британското владичество. Животът на шепата англичани в Чауктада протича главно в Европейския клуб – там те пият от сутринта, клюкарстват и сплетничат. Край тях изпъква бирманският магистрат У По Чин, брутален и безогледен манипулатор. Корупция, цинизъм, интригантство, злоба. Насилие и безсилие, болка и отчаяние. И малко любов.

Ако свободата означава нещо, то е правото да се казва на хората онова, което те не искат да чуят.
Народ, който избира корумпирани политици, измамници, обирджии и предатели, не е жертва, а съучастник..

Джордж Оруел

„Бирмански дни” е роман от висша категория – увлекателен сюжет и поразително живи образи сред жестока обстановка, която авторът познава от личен опит.

The New York Times

Блестящо изградена творба със стремително действие.

Chicago Tribunе

Призванието на Оруел беше да изрича истината в момент, когато мнозина от съвременницете му вярваха, че историята се движи от лъжата. Неговите творби устояха на времето, тъй ярки и мощни, както когато са били написани.

Пол Грей, Time

Оруел е големият морален авторитет на своето време.

Джефри Уиткрофт, Spectator

маркиз Дьо Сад

Философия в будоара

Мъж и жена в зряла възраст се заемат да образоват петнайсетгодишна девойка в плътската любов – и да ? внушат да ? се посвещава без ограничения, предразсъдъци и морални задръжки. В обучението се включват още участници, за повече пълнота и разнообразност, а в добавка се изразяват възгледи за свободата, религията, политиката и обществения ред – a изводът е, че единственото ръководно начало е Природата, и тъй като всичко е нейно дело, нищо не е престъпно. Заради своята скандалност Донасиен Алфонс Франсоа, маркиз Дьо Сад (1740–1814), прекарва в 30 години от живота си по затвори и умира в приют за душевноболни, а творчеството му е заклеймявано и забранявано. Реабилитиран е и изваден от цензурата едва през 50-те години на ХХ в. През 2001-ва на негово име е учредена награда – „за открито изразяване на честни възгледи в отпор на установения ред”.

“Философия в будоара” е далеч повече от класика в еротиката, това е книгата-първооснова, Библията на наслаждението, пред която “Кама Сутра” не е нищо повече от техническо ръководство.

Дьони Гомбер

“Философия в будоара” е учебно пособие, трактат, роман, комедия, съчетание от крайна пиперливост, флегматични умопостроения, сатирически нотки и лирическо вибрато.

Le Monde

Сад съумя да превърне собствената си революция в разрушителка на догми, на общоприетия морал и на лицемерието на тълпите. Той е поет на жестокостта и изследовател на човешкия мрак.

Елинор К. Смит

Симон Дьо Бовоар

Гостенката

Пиер е театрален режисьор, призванието на Франсоаз е да пише. Двамата са заедно от десетина години, без обаче да узаконяват отношенията си, без дори да живеят заедно ¦ в името на една "отворена" връзка, неопетнена от дребнавост, себичност и ревност. И появата на Ксавиера, осемнайсетгодишно момиче от провинцията, дошло в Париж да си търси късмета, наглед е удобен случай да приложат на дело идеите си за взаимната свобода. Франсоаз и Пиер я взимат под крилото си, привързват се към нея заедно и поотделно. Но начинанието да създадат хармонично трио, в което всеки от тримата обича останалите двама, без никой да бъде наранен, се оказва твърде опасно. Триото застрашително започва да наподобява банален любовен триъгълник, който не след дълго се разширява в четириъгълник. Положението се заплита, чувствата излизат от контрол и драмата назрява.

Вечна студентка, вечна бунтарка, която навсякъде търси скритата болка, лъжата, мрачната статистика, обогатителната среща. Симон дьо Бовоар понякога може да дразни - но винаги вълнува.

Франсоа Нурисие

"Гостенката" е една от най-въздействащите и дълбоки творби във френската белетристика на ХХ век.

New York Times

Възхитителен роман... Изграден от хиляди късчета и сглобки, всички те с неравните ъгли на истинския живот, но съвършено напаснати помежду си.

Time

Жозеф Кесел

Дневна Красавица

Жозеф Кесел (1898–1979) е писател, военен летец и журналист, автор на близо 80 белетристични творби. Удостоен е с множество литературни награди, двукратен носител на Военен кръст, член на Френската академия, офицер на Почетния легион. След смъртта му на негово име е учредена литературна награда.
Севрин Серизи е млада и красива, омъжена за известен хирург, привлекателен и влюбен в нея, както и тя в него. Но в интимната им близост тя не намира удовлетворение. Все повече я завладяват фантазии, тя копнее да бъде едва ли не унижавана и насилвана, и то от груби, по-нисши социално мъже. И започва редовно, в някои следобеди, да посещава „дом за срещи” – а сетне се връща към семейния уют и към светския блясък. Но двойственият живот крие опасни капани.
Първо публикуван като подлистник във в. „Гренгоар”, романът „Дневна красавица” предизвиква скандал, а днес е класиран сред 10-те най-забележителни еротични творби в световната литература. По творбата е заснет едноименният филмов шедьовър на Луис Бунюел.

Чрез “Дневна красавица” се опитах да покажа страшния разрив между сърцето и душата, между една истинска, огромна, нежна любов и неумолимата нужда на сетивата...

Жозеф Кесел

Неизбежен е сблъсъкът на самотния индивид, в плен на страстите, с обществените структури. Идеалът на Жозеф Кесел за „Човека” е самотникът, който търси свободата, а също и да надмогне себе си.

Речник на френскоезичните литератури

Проникновено изследване на страстта... Шеметно приключение.

Chicago Sun Tribune

Жорж Батай

История на окото

Те са млади, без задръжки, отворени към всичко възможно – и поемат по пътя на все по-наситени еротични приключения, при които удоволствието произтича от странното, от болката и болезнеността, от фетишисткото, скверното, често дори от смъртта. Романът „История на окото” е публикуван под псевдоним през 1927 година в тираж едва 135 бройки. Незабавно е забранен, но в хода на годините претърпява множество преиздания. С истинското име на автора излиза за първи път едва през 1967-а. Жорж Батай (1897–1962) е автор на романи, а също на есета и трудове от областта на философията, историята на изкуството, социологията.

„История на окото” е поема във вид на роман, чиято мощна магия се дължи на осмозата между лирическия „аз” (съчетание от кървавост, небесна синева и гнусота) и студено автобиографичния „аз”, който чрез няколко жалона се опитва да внесе известен ред в този апокалипсис.

Мишел Лерис

Сега вече знаем: Батай е от най-важните писатели на нашия век. Дължим му голяма част от днешния миг. Неговото творчество тепърва ще трупа величие.

Мишел Фуко

„История на окото” е класика в жанра, нарушаваща всички граници сюрреалистична еротика, шокираща и кощунствена, халюциногенна в своята мощ.

New Stateman