Айра Левин

Момчетата от Бразилия

Докато се укрива в Южна Америка, зловещият нацистки военнопрестъпник д-р Йозеф Менгеле събира група бивши есесовци за осъществяването на ужасяващ план. Бари Кьолер, млад разследващ журналист, надушва замисъла и информира известния ловец на нацисти Яков Либерман, но е убит, преди да успее да разкрие доказателствата си. Така започва един от най-интригуващите и виртуозни романи на Айра Левин. Защо Менгеле набелязва деветдесет и четирима безобидни възрастни мъже, живеещи в различни краища на света, да бъдат убити? Каква е скритата връзка помежду им? Какъв интерес представляват те за своите убийци – шестима бивши есесовци, изпратени от най-издирвания жив нацист, прословутия „Ангел на смъртта”? Един-единствен мъж трябва да намери отговорите на тези въпроси и да спре убийствата – и това е Либерман. Класически трилър за чудовищния заговор на д-р Йозеф Менгеле за възраждането на Третия райх, „Момчетата от Бразилия” описва един страховит съвременен кошмар, вледеняващ и напълно възможен.

Романите на Айра Левин се четат на един дъх, веднъж отвориш ли ги – не можеш да спреш.

Newsweek

Това е най-изобретателният сюжет на Айра Левин след „Бебето на Розмари”. Изключително находчив и съдържащ типични за автора теми – биоинженерството, възкръсването на злото, дехуманизацията.

The New York Times

Хенри Милър

Спокойни дни в Клиши

Париж, 30-те години на ХХ век ¬ животът е лек, бохемски, безгрижен, волността в изкуството и нравите набира скорост. Жените са много и все достъпни, всяко бистро предлага приключения. Безпаричието не води до затормозеност, а е тласък към изобретателност, повод за разнообразие и весели случки. А безделието е за твореца способ да събира жизнен опит чрез случайни срещи и връзки ¬ забавни, трогателни, любопитни, остро еротични. "Спокойни дни в Клиши" по неповторим начин изразява и осмисля богатството на живота и неговите чувствени удоволствия.

Хенри Милър (1891- 1980) е всепризнат като един от американските писателис най-мощно влияние. От 1930 до 1940 живее в Париж, където създава творби, спечелили му световна слава. Заради дързостта си някои от тях до 60-те години са забранени в САЩ и Англия.

Хенри Милър няма равен, когато се впуска да разказва. Човек трябва да се върне назад към Марлоу и Шекспир, за да се докосне до сходно богатство и наситеност в образността. Преди него никой не е писал така, може би и занапред никой ще успее да го постигне. Прозата му е водовъртеж, водопад, вулкан, земетресение... Хенри Милър е олицетворение на литературната енергия.

Норман Мейлър

Хенри Милър е единственият писател с въображение и стойност, който се е появил сред англоезичните автори от последните години.

Джордж Оруел

Днешната американска литература започва и свършва със сътвореното от Хенри Милър.

Лорънс Дърел

Данило Киш

Лютня и белези

Данило Киш е едно от най-големите имена в сръбската литература от втората половина на ХХ век. Роден е на 22 февруари 1935 година в Суботица. Основно училище и първите класове на гимназията завършва в Западна Унгария – родния край на баща му. През 1944 година баща му е отведен в Аушвиц, откъдето не се завръща. Данило Киш, заедно с останалата част от семейството, е репатриран чрез Червения кръст в Цетине, където завършва гимназия. През 1954 година се дипломира в Групата за обща литература във Философския факултет в Белград. От 1979 година живее в „джойсовско изгнание” в Париж, където умира на 15 октомври 1989 г. Погребан е в Белград. От 1953 година сътрудничи на много вестници и списания, а през 1962-а излиза първата му книга, съдържаща два кратки романа: „Мансарда” и „Псалм 44”. Пише разкази, романи, драми, есета, полемични текстове и превежда от руски, унгарски, френски и английски език (Есенин, Цветаева, Ахматова, Петьофи, Ади, Петри, Молиер, Корней, Верлен, Лотреамон, Превер, Кьоно и много други). Най-забележителните му творби са „Гробница за Борис Давидович” и „Енциклопедия на мъртвите.” Носител е на множество литературни награди. Написани между 1980 и 1986, разказите в настоящия сборник са открити след кончината на Киш и са издадени посмъртно. На български се издават за първи път.

Изречение по изречение Данило Киш съгражда песни чрез богатите регалии на своето слово.

New York Review of Books

Литературата все пак служи за нещо. Тя служи на човешката съвест.

Данило Киш

Самюъл Бекет

Мерсие и Камие

“Мерсие и Камие”, първият следвоенен роман на Бекет и първият написан на френски, е смятан от литературните историци и критици за един вид предтеча на „В очакване на Годо”. Двама души тръгват на пътешествие – накъде, с каква цел, кои са те? Отговорите са бекетовски... Романът се издава на български за първи път. Самюъл Бекет (1906-1989) е ирландски драматург, романист и поет, един от най-великите автори не само на ХХ век, но и в цялата световна литература на всички времена. Носител е на Нобелова награда за литература през 1969 година.

Под отчаянието у Сам се таеше нещо, което той пожела да премълчи и което навярно бе свързано с дълбоката жалост, която той изпитваше към човешкото страдание. Той го изрази по начин, който всеки може да тълкува по своя воля - като открит бунт или като смирена отстъпчивост..

Робер Пенже

Корозивната сила на Бекет не е свързана нито с идеология, нито с философска доктрина. Той не онагледява ¬ той показва. Показва човека, лишен от илюзии, убеждения, вярвания и разсъждения, които служат само за прикритие на същностното му мъчение ¬ да страда, оголен до кости.

Морис Надо

Бекет е безподобен магьосник. Пред неговата риторика и музика всеки поет би позеленял от завист.

Стивън Спендър

Кърт Вонегът

Фокус бокус

Кърт Вонегът (1922 – 2007) е автор на 14 романа, повечето от които стават бестселъри, както и на редица разкази, пиеси и есета, в които социална сатира и черен хумор се преплитат със сюрреализъм и антиутопия. Романите на Вонегът, който често влиза в ролята на съдник на обществото, се превръщат в класика на американската контракултура, а авторът – в литературен идол, особено за младите през 60-те и 70-те години на миналия век. Измежду предпочитаните теми в творбите на Вонегът са дехуманизацията, породена от технологиите, a също сексуалността и насилието и митовете, свързани с тях. „Фокус бокус” (1990) е последният значим роман на Кърт Вонегът – едновременно мрачен и комичен, страховит и забавен, изпълнен с откровени подигравки, искрено съчувствие и блестяща самоирония.

Истински триумф! „Фокус бокус” се нарежда сред най-добрите му книги. Вонегът отново се прицели в десятката и този път я улучи.

Джоузеф Хелър

Изключително комична и завладяваща книга – едно от най-високите постижения в творчеството му.

Philadelphia Inquirer

Стилът на Вонегът е лек, но сатирата му плете мрежа от черен хумор с разтърсваща сила.

Seattle Times

Сърцето Като с магическа пръчка Вонегът сътворява един умопомрачителен бъдещ живот. Силно ангажиран писател, той се надява светът да стане по-добро място.

USA Today

Колет

Котката

“Котката” е историята на един необичаен любовен триъгълник. Ален се жени за Камий. И двамата са млади и красиви, познават се добре, подхождат си във всичко. Но... явява се една неочаквана съперница: Саха, котката на Ален, която той взема със себе си в новото брачно жилище. Камий ревнува до болезненост, до насилие. А Ален, мечтател по природа, все повече усеща как тя не е способна за му даде търсената топлина и нежност... КОЛЕТ (1873-1954) е сред най-големите френски писателки, авторка на над 50 творби – (романи и сборници с разкази) и всепризната като блестяща стилистка. Прозата й е пропита от чувственост и деликатен еротизъм, заради което – а също и заради бурния й личен живот – Римокатолическата църква отказва тя да бъде погребана според религиозните канони. Колет е офицер на Почетния легион, първата жена членка на Академията Гонкур и единствената, заради чиято смърт във Франция е обявен национален траур.

„Котката” е проникновен и чувствен роман за една осуетена любовна кристализация.

Андре Били

Колет е женският глас на самия Париж.

Анатол Бройърд, The New York Times

В нейните книги звучи гласът на световната женска мъдрост.

Филис Роуз, The New York Time Book Rewiew

Сърцето няма бръчки. По него има само белези.

Франц Кафка

Метаморфозата и други разкази

Една заран Грегор Замза се събуди в леглото след неспокойни сънища и установи, че е превъплътен в огромно насекомо... Така започва знаменитата новела на Франц Кафка "Метаморфозата", в която преобразеният герой става поради своята различност бреме и обект на срам и отвращение дори за най-близките си, чужденец в собствения си дом. Ужасяваща и абсурдна картина на отхвърлеността и вината, "Метаморфозата" се нарежда сред най-четените и с най-мощно влияние белетристични творби, въплътили страховете и кошмарите на ХХ век.
Сборникът включва и други блестящи разкази на Кафка, повечето от които се издават за първи път у нас.

У Кафка реалистичността на изображението непрестанно се примесва към фантастичността на фабулата и не бих могъл да кажа от какво се възхищавам повече ­ дали от "натуралистичното" измерение на неговия въображаем свят, който поради това става съвсем реален в очите ни, или от уверената дързост на набезите му в странността. От Кафка може да се научи безмерно много.

Андре Жид

Кафка умееше да открои скритата яркост. При него сякаш се разбулва море от слънце, където всяка вълна е струя светлина и от заслепение човек трябва да затвори очи, за да се прислони на сянка.

Макс Брод

Кафка говори за милионите и за новата житейска несгода на модерните времена; дори и днес, повече от столетие след рождението му, той като че ли остава последният върховен баснописец на свещеното и космическото у човека.

Джон Ъпдайк

Франц Кафка

Процесът

- Но аз не съм виновен ­ възрази К., ­ станала е някаква грешка. Как изобщо може един човек да бъде виновен? Та всички ние тук сме човеци, всички без изключение.
- Правилно ­ отвърна свещеникът, ­ но така говорят обикновено виновните.

Една сутрин Йозеф К., почтен банков чиновник, е внезапно арестуван и изправен на съд, без да знае в какво е обвинен. И се озовава в един абсурден свят, в който никой не бива да престъпва закона, но и никой не е наясно какъв е той.
Гениална творба, в която се преплитат кошмарното и гротескното, “Процесът” е едновременно екзистенциален роман, притча и пророчество за страшните изстъпления на модерните времена.

Дори и в най-дълбокия мрак неговият творчески дух си остава светлина.

Дж. П. Стърн

Кафка е първозначен за нас, защото описаният за първи път от него човешки жребий е жребият на съвременния човек.

У. Х. Одън

“Процесът” е нещо повече от класически роман. Той обогати езиците по света с епитета “кафкиански”, който най-дълбоко и точно изразява безчовечността и абсурдността на нашето време.

Джордж Стайнър

В “Процесът” ние сме отведени до границите на човешката мисъл, всичко в този роман е същностно, знаково. Той изразява абсурда в неговата цялост и пълнота.

Албер Камю

Кен Киси

Полет над кукувиче гнездо

В отделение на психиатрична клиника безметежно властва деспотичната старша сестра мис Рачид. Тя манипулира и държи в подчинение не само болните, но лекарите и целия персонал. Нещата се променят, когато постъпва нов пациент - Рандъл Патрик Макмърфи, дребен мошеник и комарджия, но също дързък, темпераментен бунтар, който симулира психично разстройство, за да избегне присъда в трудов лагер. Здраво вкопчен в живота, Макмърфи поема лидерството, сплотява пациентите и се опълчва срещу диктатурата на старшата сестра, като открито нарушава правилата. Но това неподчинение, което започва като спорт, скоро прераства в безмилостна битка, в тотална война между двама непримирими противници.
Вълнуващ и забавен, но в крайна сметка трагичен, романът на Кен Киси се нарежда сред най-стойностното в съвременната литература. През 1975 година творбата е екранизирана от Милош Форман, филмът печели пет оскара в основните категории и е определен от критиката за един от двайсетте най-добри филма за всички времена.

Могъщият поетически реализъм, съдържащ се в романа на Кен Киси, издига изтъркания сюжет за живота в едно отделение за душевно болни до абсурден, всеобхватен, сякаш излязъл изпод перото на Оруел разказ за същността на човешката природа.

сп. “Лайф”

Блестяща притча за доброто и злото, истинско литературно постижение.

сп. “Ню Йорк Таймс Бук Ривю”

Вик на протест срещу догмите на антихуманното общество и срещу онези които властват в него.

сп. “Тайм”

Кен Киси е създал един свят ¬ убедителен, жив, пулсиращ. Той притежава голям и силен талант и е написал голяма и силна книга.

сп. “Сатърди Ривю”

Реймон Кьоно

Упражнения по стил

ТАРИКАТСКО

Беше къде обед, като гепих рейса. Гепих го и киризим ­ кво? ­ един образ, тъп като гъз, а се дърви на съседа си. "Не моеш ли ­ вика му ­ да си отваряш зъркелите? Нарочно ­ циври му ­ ме ръгаш, че и ми газиш патъците." И духна да седне. Пълен чвор.
Като гилах по площад Ром, го киризим да плямпа с друг образ, също такъв чвор. "Чат ли си? ­ бъзна го онзи. ­ Барни тва копче и ще си тупалка!"

ПО ИТАЛИАНСКИ

Уно дене, у темпо манджаре, ке скиво на платоформато у аутобусо? Уно дългучо, веро маркучо! Белла капелла с ширита дебела! Туози чешито се форте караре и парларе вулгаре на уно другаре: "Перке ме бутандо и ми тъпкандо кракандо, ма кранто!" Назряло скандало и чешито бегало без чао и престо седнало, лукиано ни яло, ни мирисало.
Ке нуово скивандо у друго моменто? Познанто чешито и уно левенто. Левенто даваре акълито чешиту за уно копчино до гранде дупчино.

ТАНКА

(Японско петстишие)
Пристига рейсът.
Едно конте се качва.
Внезапен сблъсък.
Пред гарата по-късно
за копче става дума.

...И още, и още... 99 начина да се разкаже една банална случка. Словесна виртуозност и неудържим смях.
Нямаше да е толкова смешно, ако не беше сериозно. Клод Симон