Джордж Оруел

Още въздух

Джордж Оруел (1903-1950), романист, есеист и литературен критик, печели световна известност в края на 40-те години на ХХ век с две брилянтни сатири срещу тоталитаризма "Фермата на животните" и "1984". Творбите му остроумни, иронични, честни и пророчески го нареждат сред най-влиятелните автори на нашето време. "Още въздух" е книга за носталгията към миналото, за безполезността от опитите да се върнеш назад във времето, за това колко лесно поривите и мечтите на младостта се обезценяват от еднообразието и рутината на ежедневието.

"В тази книга неговият ироничен хумор е по-завладяващ от всякога."

Observer

"Още въздух" е творба, еднакво забавна и сериозна. Тук в ембрионален вид присъстват "Фермата на животните" и "1984". Не са много романите, които носят в себе си семето на два бъдещи шедьовъра и същевременно са така увлeкателни."

Джон Кеъри, Sunday Times

"Прелестна и разведряваща творба... един малък шедьовър."

Харви Брайт, The New York Times

"Във време на повсеместна лъжа изричането на истината е революционен акт."

Джордж Оруел

Владимир Набоков

Оригиналът на Лаура

Д-р Филип Уайлд, блестящ учен, надарен с остроумие, богатство и огромна телесна маса, е навикнал да бъде унижаван и мамен от съпругата си – младата, стройна и разкрепостена Флора. Един измежду нейните любовници дори документира изневерите й в роман под надслов „Моята Лаура” и го предоставя на съпруга й. Поруган, Уайлд търси наслада във виртуално себеунищожение. Набоков пише „Оригиналът на Лаура” с прекъсвания през периода 1975 – 1977 година. Осъзнавайки, че не ще успее да завърши книгата, преди смъртта си той разпорежда на жена си Вера и сина си Дмитрий ръкописът (който представлява 138 каталожни картончета, изписани на ръка, със зачертавания, поправки и непълноти) да бъде унищожен. Те обаче не се престрашават да го сторят и ръкописът преседява в банков сейф повече от три десетилетия. След смъртта на майка си Дмитрий Набоков решава да обнародва творбата. „Оригиналът на Лаура” излиза през ноември 2009-а, 32 години след кончината на своя автор. Всяка страница от изданието се състои от факсимиле на изписано на ръка каталожно картонче и съответстващия му печатен текст. Предговорът от Дмитрий Набоков описва историята на произведението. Критиката е противоречива. Едни смятат, че не е трябвало да бъде погазена волята на големия писател и че „Оригиналът на Лаура” го представя в недостойна светлина. Според други въпреки фрагментарността на текста, в него личи геният на Набоков.

Твърде натрапчив, що се отнася до композицията, романът изследва въпросите за смъртта и душата със съзерцателна настойчивост.

Ню Йорк Таймс

Една от най-интересните творби на Набоков.

Сан Франциско Кроникъл

„Оригиналът на Лаура” напомня напукана мозайка, словото на автора е блестящо, понякога мъгляво, а тук-там изненадва с причудливи алитерации.

Скотсман

Същността на Набоков е една чудотворно-плодовита неустойчивост, където без предупреждение думите се откъсват от ежедневното, грейват като светкавици в нощно небе и озаряват скрити версти на копнеж и ужас.

Мартин Еймис

Албер Камю

Изгнанието и царството

Разказите от „Изгнанието и царството” изследват дилемата да бъдеш чужденец, дори и в собствената си страна, и същевременно - обречен на принадлежност към едно враждебно общество. С мощ и лиризъм Камю пресъздава красивите, но сурови пустинни пейзажи на родния си Алжир или дивите, загадъчни джунгли на Бразилия. Французойка на средна възраст постепенно попада под омаята на Северна Африка, осакатен ренегат полудява поради жестокостта на ближните си, бъчвар наблюдава бавния упадък на занаята си, добросърдечен учител трябва да избере между закона и спасяването на един живот, скромен художник се сблъсква с лицемерието в света на изкуството, френски инженер открива ново семейство в далечна страна.

Албер Камю (1913-1960) е сред най-значителните представители на екзистенциализма във философията и белетристиката. Автор е на романи, разкази, пиеси, есета. Носител на Нобелова награда на литература (1957).

Бих нарекъл неговия песимизъм „слънчев”, подобно на тъмните петна по слънчевата повърхност.

Жан-Пол Сартр

Във френската литература на ХХ век се открояват трима автори от световна класа - Андре Малро, Жан-Пол Сартр и Албер Камю. От тях най-великият е Камю.

Артур Кьостлер

Мощни, разтърсващи, провокиращи мисълта притчи, написани с майсторство и хладна страст.

Sunday Times

Тези яростни и същевременно сдържани разкази потвърждават, че Камю не е просто обикновен човеколюбец. Той е на страната на ангелите, както и би трябвало, но не му е чужда и тъмната страна на битието.

Observer

Чарлс Буковски

Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба

Чарлс Буковски (1920 – 1994), знаменит представител на бийт-поколението, антиконформист и бунтар, е един от най-тиражираните и превеждани американски писатели. Автор е на 50 книги – поезия и проза. С непоносима прямота, виртуозност на перото и страховит хумор той мощно пише за бруталност и секс, за лудост и отхвърленост, за поривите, провалите и отчаянието. В последната си творба – „Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба”, издадена посмъртно, - Буковски е все така ексцентричен, язвителен и проницателен в размислите си за писането, смъртта, парите, авторитетите и абсурдите на човешката природа. Книгата е илюстрирана от друга легенда на ъндърграунда – художника Робърт Кръм.
Творческият период на повечето писатели е кратък. Те слушат хвалебствия по свой адрес и им вярват. Има само един върховен съдия на написаното и това е писателят. Ако слуша критиците, редакторите, издателите, читателите, с него е свършено. И разбира се, когато се замае от славата и богатството, можеш да го изсипеш в канала при лайната.

Повечето хора не са готови за смъртта, нито за своята, нита за чуждата. Тя ги шокира, ужасява ги. Страшно ги изненадва. По дяволите, изобщо не би трябвало да я има. Аз нося смъртта в левия си джоб. Понякога я изваждам и й говоря: „Здрасти, бейби, как си? Кога ще дойдеш за мен? Ще те чакам.”

Чарлс Буковски

Буковски шокира публиката със своя нелитературен стил, с редкия си, безцеремонен език и със страстта си да каже нещата поновому. Той пренесе живото слово по страниците на книгите си и по този начин очарова читателите, отдавна уморени от стерилността и отчуждаващата скованост на американската литература.

Джей Дохърти

Пол Теру

Непознатата от Палацо Д'Оро

Младостта е времето на опасните игри, за които понякога можеш да разкажеш цели десетилетия по-късно. Той – разказвачът – е на двайсет и една години, жаден за страсти и приключения. Тя е графиня на неопределена възраст и с неясно минало, надменна и загадъчна, съпроводена от странен спътник. Още със запознанството им в луксозен хотел в Сицилия, младежът е неудържимо привлечен от нея и въвлечен в отношения, чиято същност не проумява докрай. Развоят е неочакван и стряскащ, а равносметката, след четирийсет години – ироничен и носталгичен поглед към чувствеността и нейните заблуди. Сравняван от критиците със Съмърсет Моъм и Джоузеф Конрад, Пол Теру (1941) е автор на романи и пътеписи, до един превърнали се в бестселъри. Номиниран е за най-добър романист от American Book Award и е член на Американската академия за изкуство и литература. На българските читатели е познат с романите „Хотел Хонолулу” и „Улица Полумесец”.

Изключително удоволствие... абсолютен триумф на словото и разказвачеството.

Minneapolis Star Tribune

Пол Теру умело заплита драми около секса, и зловещата примамливост на забранения плод.

Vogue

Пол Теру е първокласен писател, майстор в загадъчността и бляскав в остроумието.

The Observer

Уилям Сароян

Един ден от залеза на света

Уилям Сароян (1908 – 1981) е от водещите американски писатели на ХХ век, чиито творби са признати за класически. Автор е на повече от 60 книги – романи, пиеси, разкази, мемоари. Той става популярен още съвсем млад, с първите си сборници с разкази, и задълго – от 30-те, та чак до 60-те години – определя литературните пристрастия не само в САЩ, но и в Европа. Влиянието му в творческите среди е такова, че дори бунтарите от тъй нареченото бийт-поколение, автори като Чарлс Буковски и Джак Керуак го издигат за свой кумир. Самият Сароян години по-късно споделя: „Искаше ми се да променя американската литература. Беше наложително. Защото не я харесвах.” Така роденото в семейство на бедни арменски емигранти момче, което напуска училище петнайсетгодишно, решено да стане писател, се превръща в един от най-четените и превеждани световни автори.
Романът „Един ден от залеза на света”, който излиза за първи път на български, е в голяма степен автобиографичен. Известният писател Йеп Мускат пристига в Ню Йорк след дълго отсъствие, за да подпише договор за нова пиеса. Погълнат от суетнята на големия град – срещи с продуценти и литературни агенти, изясняване на отношенията с бившата съпруга, разпивки със стари приятели и залагане на бейсболни мачове, - той мъчително търси път към помирение със себе си и тъжно осъзнава, че се намира на прага на своя творчески и житейски залез. (упадък?)

Той не крачеше с тълпата и не я аплодираше. Беше размирник, който никой не можеше да спре.

Джон Легет

Сароян беше особена, страстна личност – сложно съчетание от добродетели и пороци, чийто голям талант го издигна до висота на изключителен и рядък американски гений.

Хърбърт Голд

Д. Х. Лорънс

Лисугерът; Куклата на капитана; Калинката

Дейвид Хърбърт Лорънс (1885 – 1930) е автор на над 30 произведения – романи, разкази, есета, студии, пътеписи, стихове. Най-голяма слава дължи на романа „Любовникът на лейди Чатърли” (1928), обявен за „порнографски” и забранен в Англия и САЩ; появява се в нецензуриран вид едва през 60-те години, след съдебен процес. В творчеството на Лорънс отчетливо се долавя влиянието на Ницше. Усетил дълбоката връзка между естетика, сексуалност и идеология, днес Д. Х. Лорънс е признат за мощен мислител-визионер и дълбокозначен представител на британския модернизъм. Настоящият сборник включва три повести, които въвличат в сложен и въздействен свят, колкото психологически, толкова и реален. Текстовете могат да бъдат четени през много призми, но в тях неусетно се откроява темата за свободата, разбирана не като абстракция, а като съчетаване на телесното с душевното, на съня с будуването, на избора със случайността, съдбата, законите на битието. В „Лисугерът” един хищник си избира за мишена две млади жени; „Куклата на капитана” описва сложните взaимоотношения между германска графиня и женен шотландски офицер, а в „Калинката” ранен военнопленник оказва разстройващо въздействие върху съпругата на английски офицер, която го посещава в болницата. Засегнати са основните теми в творчеството на Д. Х. Лорънс: възвръщането към корените, стремежът към естествена хармония между тялото и духа и сигурността, че осъзнатата сексуалност, призната като равностойна на останалите ни пориви, ще възвърне на човека пълната му сила.

Д.Х. Лорънс е надареният с най-мощно въображение романист на нашето време.

Е. М. Форстър

Той успя да се опази от оковите на цивилизацията и от лицемерието на литературните клики. След като върлите му критици отдавна са забравени, чувствителните и невинни хора – ако са останали такива – ще отгръщат неговите книги и от тях ще узнаят какъв рядък човек беше Лорънс.

Катрин Карсуел

Шарлот Бронте

Прокобата

Шарлот Бронте (1816 – 1855) е прочута най-вече с „Джейн Еър” (1847), до ден днешен един от най-знаменитите, обичани и вълнуващи английски романи, определян от Уилям Такъри като „шедьовър на велик гений”. Талантът й обаче се проявява далеч преди общественото признание. Едва осемнайсетгодишна е, когато измисля приказното кралство Ангрия и в поредица от повести обрисува дворцови козни, скандали и страсти. Тези ранни творби, за които Бронте няма амбицията да бъдат публикувани, а пише просто за развлечение на близки и приятели, са безусловно свидетелство за разказваческото й майсторство и за умението да изтъкава атмосфера на тайнственост и да сгъстява напрежението.

Изградена изобретателно и с богато въображение, „Прокобата” е завладяващ разказ за любов, съперничество и стръв за власт. Невръстният престолонаследник на Ангрия е мъртъв, малко по-рано се е споминала загадъчно и майка му. Съветниците на крал Заморна го притискат да определи наследник на престола. Междувременно възникват множество причудливи явления. Заморна ту линее от странна болест, ту е в отлично здраве, но пък е странно поведението му. Раздвоение на личността или ефект от магия? А политическите интриги се преплитат с любовните....

„Прокобата” представя Писателя преди писането, представя Твореца, преди Животът да е сложил отпечатък върху творчеството му. И тъкмо поради тази невинност „Прокобата” е жестока книга.

Никола Баркър

У мен има някои черти, от които много страдам, изпитвам някои чувства, които малцина на света са способни да проумеят. Не се гордея с тези свои белези. Стремя се да ги крия, да ги потисна, доколкото мога – но те понякога избликват.

Шарлот Бронте

И в крайна сметка биваме все повече и повече покорени от гения, стихийността, негодуванието на Шарлот Бронте.

Вирджиния Улф

Саки

Лек против спокойствие

Хектор Хю Мънроу (1870 - 1916), с псевдоним САКИ – по името на виночерпката от рубаите на Омар Хаям, е навярно най-завладяващият хроникьор на тъй наречения „златен подиробед” на Англия – бавните и мирни години, предшестващи Първата световна война. Подобно на мнозина от своето поколение, той умира без време, като доброволец на Западния фронт, но славата му на разказвач не спира да расте с годините. Сравняван е с най-големите представители на късия жанр, от Чехов до О. Хенри и П. Г. Удхаус, а палитрата на неговото остроумие се разгръща от леката развлекателност, през сатирата, та до най-черния хумор. Ексцентричен, неконвенционален, неочакван в обратите, той създава неповторима и безкрайно живописна картина на английското висше общество.

Настоящият сборник съдържа всичките разкази на Саки, за повечето от които това е първа поява на български.

Подобно на Оскар Уайлд и П. Г. Удхаус Саки отлично познава висшето общество, с неговата абсурдност и лицемерие, и го описва с ненадминат хаплив хумор.

Патрик Макграйт

Човек притежава въображение, за да компенсира това, което не е, и чувство за хумор, за да се утешава, че е това, което е.

Саки

Реймон Радиге

Дявол в тялото

Реймон Радиге (1903 – 1923) напуска живота едва на двайсет години, но оставя след себе си два романа, четири стихосбирки, две пиеси, разкази и есета. Дете-чудо в литературата, рано съзрял в живота, той на четиринайсет години изживява любовна история с десет години по-голямата от него Алис Соние. Изключен е от училище на петнайсет години, намира си работа във вестник и с устрем навлиза в артистичните парижки среди, където под крилото си го взимат Жан Кокто и Макс Жакоб. Негови приятели и съмишленици стават още Тристан Цара, Хуан Грис, Пикасо, Модиляни, Пуленк, Oнегер... Започва да публикува на седемнайсет години, пак тогава заедно с Кокто създават списание „Льо кок паризиен” („Парижки петел”) – там първата статия на Радиге започва със със следните думи, с главни букви: ОТ 1789-а МЕ ПРИНУЖДАВАТ ДА МИСЛЯ. ОТ ТОВА МЕ ЗАБОЛЯВА ГЛАВАТА.

Първият му роман, „Дявол в тялото” е приет възторжено от авторитетния парижки издател Бернар Грасе, който го отпечатва и лансира по най-зрелищен начин. Оспорван от критиците и обявен от общественото мнение за „аморален”, романът – чийто първи тираж се изчерпва само за седмица – бива обаче приветстван от най-великите творци на своето време, които тутакси разпознават яркия талант. Ненадейната кончина от тиф прекъсва полета на Радиге. Вторият му роман „Балът на граф Д’Оржел” излиза посмъртно. Днес за обаянието му, в добавка към дарованието, свидетелстват три негови портрета – от Пикасо, Модиляни и Кокто, а произведенията му са част от гимназиалната учебна програма във Франция.

„Дявол в тялото” е отчасти автобиографичен роман, възпроизвеждащ връзката на младия Реймон с омъжената Алис. Тук героят е на шестнайсет години, неговата любима – Марта, на деветнайсет, току-що омъжена, а съпругът е на война. Подобни отношения не могат да не са драматични, но още по-вълнуваща и впечатляваща в книгата е небивалата проницателност на разказвача-герой в разнищването на чувствата и чувствеността, в дисекцията на любовта с нейните движещи сили, кроежи, лъжи и предателства.