Хенри Джеймс

Уошингтън Скуеър

Хенри Джеймс (1843 - 1916) е автор на двайсет романа, над сто разказа, дванайсет пиеси, множество есета и критически статии. Американец по рождение и европеец по избор (по-голямата част от живота си прекарва в Европа и дори приема английско гражданство), той отразява в творчеството си различията между двата континента, простотата и суровостта на Новия свят в сравнение с условностите и мъдростта на Стария. Блестящ стилист, с дълбок усет за психологическо проникновение, създател на неподражеми и ненадминати женски портрети, той и днес остава всепризнат като един от писателите с най-мощно влияние за своята епоха и образец за поколения литератори. „Уошингтън Скуеър” (1881) е разказ за съдбата на Катрин Слоупър, богата наследница, но чистосърдечна, невзрачна и непохватна девойка, любовта й към привлекателния и чаровен Морис Таунзенд, вероятен зестрогонец, и противопоставянето на брака помежду им от страна на баща й, бездушен родител и ловък манипулатор, който скършва надеждите й за щастие. Често сравняван с творбите на Джейн Остин, романът е сред най-добрите образци от прозата на Хенри Джеймс.

Прочитът на роман от Хенри Джеймс е потапяне в цял един свят - богат, съвършено изграден чрез изразително слово и великолепни, сложни образи.

Р.У.Б. Луис

Господин Джеймс има ясен рисунък, точно перо и остро чувство за завършеност..

Робърт Луис Стивънсън

Хенри Джеймс е най-умният човек от своето поколение.

Т. С. Елиът

Изкуство е това, което създава живот, събужда интерес, придава тежест, и аз не познавам никакъв заместител на силата и красотата на този процес.

Хенри Джеймс

Реймон Радиге

Балът на граф Д’Оржел

Реймон Радиге (1903 – 1923) напуска живота едва на двайсет години, но оставя след себе си два романа, четири стихосбирки, две пиеси, разкази и есета. Дете-чудо в литературата, рано съзрял в живота, той на четиринайсет години изживява любовна история с десет години по-голямата от него Алис Соние. Изключен е от училище на петнайсет години, намира си работа във вестник и с устрем навлиза в артистичните парижки среди, където под крилото си го взимат Жан Кокто и Макс Жакоб. Негови приятели и съмишленици стават още Тристан Цара, Хуан Грис, Пикасо, Модиляни, Пуленк, Oнегер... Започва да публикува на седемнайсет години, пак тогава заедно с Кокто създават списание „Льо кок паризиен” („Парижки петел”) – там първата статия на Радиге започва със със следните думи, с главни букви: ОТ 1789-а МЕ ПРИНУЖДАВАТ ДА МИСЛЯ. ОТ ТОВА МЕ ЗАБОЛЯВА ГЛАВАТА.

Първият му роман, „Дявол в тялото” е приет възторжено от авторитетния парижки издател Бернар Грасе, който го отпечатва и лансира по най-зрелищен начин. Оспорван от критиците и обявен от общественото мнение за „аморален”, романът – чийто първи тираж се изчерпва само за седмица – бива обаче приветстван от най-великите творци на своето време, които тутакси разпознават яркия талант. Ненадейната кончина от тиф прекъсва полета на Радиге. Вторият му роман „Балът на граф Д’Оржел” излиза посмъртно. Днес за обаянието му, в добавка към дарованието, свидетелстват три негови портрета – от Пикасо, Модиляни и Кокто, а произведенията му са част от гимназиалната учебна програма във Франция.

“Балът на граф Д’Оржел” е съсредоточен около банален любовен триъгълник: съпруг (граф Ан д’Оржел), съпруга (Мао д’Оржел) и семеен приятел (Франсоа дьо Сериоз). Но зад тази баналност се крият неосъзнати психологически механизми, сякаш героите са чужди на вълненията и страстите, които изпитват. Госпожа д’Оржел е разумна жена със силно чувство за дълг и признава на мъжа си за любовта си към Франсоа. Високомерният и суетен граф е безразличен към жена си, но тя започва да го привлича, когато става обект на чуждо желание. Нещо повече: поради това, че обича жена му, Франсоа става най-предпочитаният му приятел...

Чарлс Буковски

Криминале

Чарлс Буковски (1920 - 1994), знаменит представител на бийт-поколението, антиконформист и бунтар, е един от най-тиражираните и превеждани американски писатели. Автор е на 50 творби - поезия и проза. “Криминале” е шестата книга на Буковски, която издателство "Фама" предлага на българския читател. Досега са представени: “На юг от никъде” "Всичко на масата", "Factotum", "Холивуд" и "Жени".

ЗА АЛКОХОЛА

Алкохолът е едно от най-великите неща на този свят, поне според мен. За повечето хора той може да е пагубен, но аз съм друг случай. Написал съм най-добрите си работи под въздействието на алкохола.

ЗА ЖЕНИТЕ

Жените са като машини за оплакване. Все мъжете са им виновни. Мислят се за незаменими. Там им е проблемът. Когато една жена ме вбеси, пращам я по дяволите. Качвам се в колата и заминавам. Където и да е.

ЗА ПИСАНЕТО

Никога не пиша през деня. То е като да се разхождаш гол в голям магазин. Всички те гледат. Но нощем... тогава е времето на магиите.

ЗА ВЯРАТА

Вярата е за онези, които я имат. Само не ме обременявайте с нея. Имам повече вяра в своя водопроводчик, отколкото във Второто пришествие. Водопроводчикът поне върши нещо полезно - отпушва клозети.

интервю на Шон Пен с Чарлс Буковски

Гор Видал

Месия

Харизматичният Джон Кейв е един от многото проповедници, подвизаващи се в САЩ. Учението му – че смъртта е далеч за предпочитане пред живота – първоначално набира малцина последователи. Ала когато бива подпомогнато от масирана телевизионна кампания и подплатено от „теология”, сътворена от историка Юджийн Лутер, посланието на Кейв завладява тълпите и полага основите на нова религия, която бързо взема връх над християнството и исляма. Събитията съвсем излизат от контрол, когато теорията за „доброволната смърт” се превръща в доктрина и дневен ред за печелещата милиони корпорация на Кейв...

„Месия” е ужасяващо убедителна творба, смесица от сатира и пророчество. Видал обръща наопаки християнската митология, за да създаде религия, базирана на смъртта; но плашещото в случая е това, че ни кара да повярваме не само в способността на западната цивилизация да се примири с подобна религия, но и с по-лошото – да я сътвори.

Елизабет А. Лин

„Месия” има едно качество, което обикновено липсва в антиутопичните романи – внушението, чувството, че описаните случки по своята същност са истинни.

Деймън Найт

С изобретателност и остроумие Гор Видал се присмива на човешкото лековерие и глупост. Резултатът е брилянтна сатирична фантазия.

Sunday Times

Владимир Набоков

Знак за незаконороденост

Във въображаема страна е извършен преврат. Управляваща е Партията на средностатистическия гражданин. Под лозунгите за всеобщо равенство и щастие действа чудовищна полицейска машина и биват потъпкани всякакъв индивидуализъм и лични свободи. Арестите и екзекуциите са ежедневие. Единствен Адам Круг, световноизвестен учен, се противопоставя на режима чрез отказа си да стане част от него. А натискът идва лично от лидера на новата партия и негов съученик Падук, жесток, подъл и хлъзгав още от времето, когато е бил момче с прозвище Жабока...

Системата за вземане на заложници има многовековна история още от войните в най-дълбока древност, ала все пак настоящата книга внася свежа нотка в тази практика, описвайки как една тиранична държава може да воюва със собствените си граждани и да държи като заложник всеки от тях напълно безнаказано, без никакво съобразяване със законите. Едно дори още по-съвременно подобрение е коварното използване на това, което ще определя като “лост, наречен любов към родината” – прилаганият толкова успешно в Съветския съюз подъл метод, състоящ се в обвързване на бунтаря към неговата окаяна страна и със собствените му усукани сърдечни струни.

Владимир Набоков

Набоков пише проза по единствения начин, по който тя трябва да се пише – с превъзнесеност!

Джон Ъпдайк

Усещанията у Набоков са невероятни – толкова пъстрота, мощ и окриленост! В този смисъл той няма ни един, та макар и блед съперник в съвременната белетристика. Всеки прочит на Набоков е истинско стимулиращо изживяване, в което участват и умът, и въображението, и естетиката. Ако литературата може да даде нещо най-близко до чистата чувствена наслада, то е достижимо чрез прозата на Владимир Набоков.

Мартин Еймис

Исак Бабел

Одески разкази

Исак Бабел (1894 - 1940) е сред най-влиятелните и превеждани руски писатели. В творбите му оживяват безумните и често ужасяващи трусове в историята на революционна Русия. Няма друг автор, който така емоционално и с такава разтърсваща енергия да пресъздава трагичното и брутално битие на руската нация. Самият Бабел става жертва на болшевишкия терор. Арестуван през май 1939 година за “антисъветска заговорническа дейност”, той е разстрелян на 27 януари 1940-а. Заповедта е подписана лично от Сталин.

Бабел остави непреходна, ослепителна диря в нашата литература.

Лев Никулин

Изключително мощен и храбър талант.

Лайънел Трилинг

Творец, който разкрива пред читателя съвършено нов поглед към света.

New York Review of Books

Съчетавайки състраданието на Достоевски с хапливия хумор на Чехов, Бабел утвърждава смел социален критицизъм и осезаемо чувствено напрежение в литературния климат на революционна Русия.

Синтия Озик

Макс Фриш

Ще се нарека Гантенбайн

Макс Фриш (1911 – 1991) е може би най-значителният швейцарски писател на ХХ век, автор на драми, есета, и най-вече романи (“Хомо фабер”, “Щилер”), донесли му световна известност. В цялото си творчество той разглежда отчуждението на съвременния човек от света, от себеподобните и от самия себе си, загубата на самоличността и душевните устои, но никъде тъй свободно и в тъй увлекателна игра, нито с такова богатство на въображението и речта, както в романа “Ще се нарека Гантенбайн”.

Всеки човек рано или късно си измисля история, която смята за свой живот, или поредица от истории, които могат да се аргументират с имена, дати и цифри, така че привидно да не възниква съмнение в тяхната истинност. Въпреки това аз смятам, че всяка от тези истории е измислица и поради това заменима.

Макс Фриш, “Работни записки”

Сякаш се сгромолясваш през огледало, когато се събудиш, нищо друго не помниш, сякаш се сгромолясваш през всички огледала, а сетне светът отново се сглобява, все едно нищо не се е случило. А и нищо не се е случило.

Из “Ще се нарека Гантенбайн”

Макс Фриш полемизира с някои разпространени в съвременната литература представи за изход от отчуждението и загубата на индивидуалността чрез перманентно бягство в нови ситуации, в нови житейски роли. Така и Гантенбайн е лице, което пробва различни истории, заменя ги подобно на дрехи, като се идентифицира с всяка една от тях без намерение да я доведе до някакъв завършек...

Венцеслав Константинов

В романа “Ще се нарека Гантенбайн” преоткриваме нашия свят и нашия живот – описани от един от майсторите на съвременния худажествен разказ.

Марсел Райх-Раницки

Камило Хосе Села

Чемширово дърво

Носител на Нобелова награда за литература (1989), Камило Хосе Села (1916 – 2002) е автор на близо 100 произведения, сред които най-известни са „Семейството на Паскуал Дуарте” (най-превежданата испанска книга след „Дон Кихот”), „Кошерът” и „Мазурка за двама мъртъвци”. „Чемширово дърво” (1999) е последният му роман.
„Чемширово дърво” е шеметна вихрушка, в която се носят вещици и русалки, свещеници и призраци, особняци и обикновени хорица, преплитат се поверия и суеверия, магии и рецепти за лекове и гозби, корабокрушения и избавления, притчи и анекдоти, забавни случки и страшни предания... Това е пищна и живописна творба, сравнявана от някои критици с прозата на Джойс и Бекет, но обляна от ярката светлина и жизненост на Галисия.

„Чемширово дърво” е разказ за приключения, преминали през объркващото сито на паметта.

Камило Хосе Села

Последният роман на Села е многопластово приключение, което се изгражда и разклонява в неизброими посоки – традиционна мъдрост, фолклор, история, суеверия, морски случки, автобиографични елементи... С мощен размах тук се съчетават аспекти от екзистенциалната философия, брутален реализъм и сюрреалистична атмосфера.

Марк Търси

„Чемширово дърво” е почти предизвикателство към самата дефиниция на жанра и блестящо постижение на бунтовния и изкусен нобелист. Движението в романа наподобява танци в бална зала – безброй кратки повествования валсуват под звуците на музиката, воплите, грохота и мощното кресчендо на човешката история.

Publishers Weekly

Никой испански писател не е по-достоен за Нобеловата награда от Камило Хосе Села.

Мигел Угарте

Ивлин Уо

Победителят получава всичко

Ивлин Уо (1903–1966), един от големите майстори на английската проза, е автор на 16 романа, няколко биографии и пътеписи, както и на мнажество разкази. И докато най-известните му романи като "Завръщане в Брайсхед", "Шепа прах", "Унизените наши тела" и други са познати на българския читател, то същото не може да се каже за разказите му. Настоящият сборник, където са обединени всички разкази на Ивлин Уо, запълва тази празнина.

"В събраните си разкази Ивлин Уо се представя в целия си блясък."

Book Forum

"В разказите, както и в шестнайсетте си романа, Уо описва четири десетилетия от живота на британския елит."

Лари Лоурънс

"Разказите на Ивлин Уо доказват, че магията на неговата проза не е подвластна на времето."

Антъни Лейк, The New Yorker

Джордж Оруел

На дъното в Париж и Лондон

На дъното в Париж и Лондон