Пол Теру

Хотел "Хонолулу"

Един писател с объркан личен живот и в тотална творческа криза заминава за Хаваите, за да се отдаде на естествения ход на живота. И да забрави всичко, което го измъчва. Там се запознава с ексцентричния собственик на хотел "Хонолулу", който го назначава за управител. Много скоро новоизпеченият хотелиер става не само свидетел, но и участник във водовъртежа от коктейли, страсти и екзотика. Сред островния рай всеки търси нещо непознато или поне различно ­ приключения, бягство, похождения, усамотение, нежност, любовна утеха... Тук гъмжи от всякакви типажи и типове ­ авантюристи, отпускари, младоженци в меден месец, самотници, семейни двойки, измамници и наивници, готови да бъдат измамени. Хотел "Хонолулу" се оказва и любовно гнездо, и местопрестъпление на убийство, и люлка на кръвосмесителни страсти, и сцена за комични премеждия. Разказаните истории преливат една в друга, наситени със секс, смях, любов и смърт.

Сравняван от критиците със Съмърсет Моъм и Джоузеф Конрад, Пол Теру (1941) е автор на романи и пътеписи, до един превърнали се в бестселъри. Номиниран е за най-добър романист от American Book Award и е член на Американската академия за изкуство и литература. Романът "Хотел "Хонолулу" (2002) е обявен от Washington Post Book за книга на годината.

Изключително удоволствие... абсолютен триумф на словото и разказвачеството.

Minneapolis Star Tribune

Романът "Хотел "Хонолулу" е великолепно вълнуващ и възбуждащ.

Антъни Бърджес

"Хотел "Хонолулу" е пропит от слънце "Декамерон".

Chicago Sun Times

Владимир Набоков

Подвиг

“Подвиг” е образец за богата, чувствена проза, а главният герой Мартин е сравняван от литературните изследователи с Холдън Колфийд от “Спасителят в ръжта” и с Печорин от “Герой на нашето време”. Подобно на самия Набоков, младежът е принуден да напусне Съветска Русия, разлюляна от болшевишката революция. Съдбата го отвежда в Гърция, Швейцария, Великобритания, Германия, но Мартин всъщност пътува към себе си, опознава първите сърдечни вълнения и загадъчната притегателност на плътта, изгражда се тялом и духом чрез смътната, несподелена любов към Соня, трепета на приятелствата, случайните авантюри и познанства, опълчването срещу собствените страхове и необузданата неудовлетвореност, които го подтикват към “подвиг” – безразсъдното решение да прекоси нелегално границата и да се върне в родината си, която вече се нарича не Русия, а СССР...
Романът е публикуван през 1932 г. в Париж под псевдонима Сирин. На български излиза за първи път.

Набоков пише проза по единствения начин, по който тя трябва да се пише – с превъзнесеност!

Джон Ъпдайк

Усещанията у Набоков са невероятни – толкова пъстрота, мощ и окриленост! В този смисъл той няма ни един, та макар и блед съперник в съвременната белетристика. Всеки прочит на Набоков е истинско стимулиращо изживяване, в което учавстват и умът, и въображението, и естетиката. Ако литературата може да даде нещо най-близко до чистата чувствена наслада, то е достижимо чрез прозата на Владимир Набоков.

Мартин Еймис

Уилям Съмърсет Моъм

Краят на бягството

В огромното по обем литературно наследство на Съмърсет Моъм (1874 ­- 1965), включващо 20 романа, 31 пиеси, множество пътеписи и есета, особено място заемат разказите му. Събрани в четири обемисти тома, по единодушното мнение на критиката те са върхова точка в неговото творчество. Независимо дали описва лондонското висше общество или екзотичните острови на Южния Пасифик и страните от Югоизточна Азия, Моъм разказва брилянтни истории за любов, изневяра, страсти и предразсъдъци, в които проявява присъщото си иронично отношение към човешките слабости. С остро чувство за време, място и драматизъм той пресъздава последните дни на Британската империя.

Няма никакво обяснение на злото. То трябва да се разглежда като неизбежна част от битието. Да го пренебрегваме ­ ще бъде детинско, да се оплакваме от него ­ безсмислено.

Съмърсет Моъм

Увлекателни сюжети, ярки характери, рядка писателска дарба.

Дж. Б. Пристли

Моъм ни завещава блестящи творби, които ще останат живи, докато писаното слово продължи да съществува.

Daily Telegraph

Моъм е измежду най-талантливите майстори на словото. Той притежава огромен житейски опит, който е вложил в творбите си.

Observer

Уилям Съмърсет Моъм

Забравени от Бога

През дългия си живот Съмърсет Моъм (1874-1965) е написал повече от 60 книги ­ романи, пиеси, пътеписи, есета, разкази. И макар мненията на критиците никога да не са били еднозначни, те са категорични в едно ­ че разказите са връхна точка в творчеството му. Независимо дали описва лондонското висше общество или екзотични места като островите на Южния Пасифик и британските колонии в Азия ­ разказите на Моъм са образци на високо художествено майсторство и същевременно са изненадващо занимателни и интересни. В тях той разгръща най-пълно иронията и остроумието си, характерни за цялото му творчество.

Писането на разкази е истинското призвание на Моъм и някои от неговите творби в този жанр с право се нареждат измежду най-доброто в изящната словесност.

Антъни Бърджис

Моъм е ненадминат в избора на сюжет, в усета за трагичното и в проявата на ирония, но и състрадание към съдбата на своите герои.

The Observer

Брилянтното, единствено по рода си майсторство на Съмърсет Моъм като разказвач може да изпълни всеки писател със завист.

Chicago Tribune

Моъм е огромен талант, огромен сбор от таланти.

The Spectator

Евгений Замятин

Ние

Първият дисидент в руската литература Евгений Замятин (1884 ­- 1937) пише романа "Ние" през 1920 година. Книгата излиза най-напред в САЩ (1924 г.), а после е преведена на основните европейски езици и оказва огромно влияние върху цялото последвало развитие на антиутопията и особено на класиците в този жанр ­ Олдъс Хъксли, Джордж Оруел и Рей Бредбъри. В Русия романът се появява едва през 1988 година.
В "Ние" авторът изобразява един механизиран до краен предел свят, в който човешката личност е сведена до номер, а обществото е идеално функциониращ мравуняк, където властва диктатура, използваща достиженията на науката и технологиите за поробване на индивида.

Замятин интуитивно схваща ирационалната страна на тоталитаризма ­ жертването на личността, безчовечността като самоцел... Водещият принцип на сътворената от него държава е че щастието и свободата са несъвместими. Така държавата налага щастието, като потъпква свободата.

Джордж Оруел

Години преди "1984" Замятин пише "Ние" ­ кошмарна антиутопия, която остава невероятно актуална и днес.

Прия Джейн

В "Ние" Замятин рисува злокобна картина на зараждащата се тирания в Съветския съюз.

Wall Street Journal

Ерих Мария Ремарк

Триумфалната арка

Годината е 1939-а. Доктор Равик, способен хирург, пребивава в Париж без документи и без право да упражнява професията си. Преживява като оперира нелегално в частна клиника. Той е един от многото бежанци от нацистка Германия, които живеят под постоянната заплаха да бъдат заловени и депортирани. В тези несигурни времена, когато над Европа тегне угрозата от нова война, Равик среща Жоан ­ отчаяна актриса, на която помага да стъпи на крака. Макар че Равик не вярва в любовта, съдбата по странен начин го въвлича в една бурна романтична история с трагична развръзка.
"Триумфалната арка" е екранизирана два пъти ­ през 1948 година с Шарл Боайе и Ингрид Бергман в главните роли и през 1985-а ­ с Антъни Хопкинс и Лесли-Ан Даун.

Както в живота, така и в творчеството си Ремарк, подобно на Равик от "Триумфалната арка", е романтичен странник, самотник, търсещ самоличността си и мястото, което да нарече свой дом.

Томас Торнтън

Повечето творби на Ремарк могат да се разглеждат като документи на времето.

Алфред Уайт

Велик писател... Той е майстор от несъмнено висока класа, творец, който владее езика до съвършенство. Независимо от темата, стилът му е емоционален, стегнат, уверен.

New York Times Book Review

Робърт М. Пърсиг

Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет

Това, което следва, е почерпано от действителността. Макар че много неща промених по реторични съображения, в основата си всичко трябва да се приеме като истина. В никакъв случай обаче не бива то да се свързва с неимоверното множество понятия, отнасящи се към теорията и практиката на дзен-будизма. От друга страна пък, няма и кой знае каква връзка с мотоциклетите.

Робърт М. Пърсиг

А кое е добро, Федър,
и кое не е добро —
трябва ли да искаме от когото
и да било да ни каже
тия неща?

Албер Камю

Пропадане

В долнопробен амстердамски бар се подвизава Кламанс, изселил се от родината си французин, който се самообявява за "каещ се съдия". Какво означава това? Той го избистря в неистов монолог пред случаен, безименен и безлик събеседник ­ но тази изповед е съвсем премислена и целенасочена. Кламанс си припомня миналото като уважаван парижки адвокат с цялата своя двойственост ­ в професията защитник на благородни каузи, а в личния живот ­ разгулен, безскрупулен и циничен. Докато се разгръща разказът, многозначностите се трупат ­ всеки триумф крие поражение, всеки благороден мотив ­ подмолна подлост. И изводът е един: щом съдът на хората е неизбежен, човек трябва да намери начин да се наложи като съдник, в името на обърнати наопаки ценности. Остра и болезнена, повестта "Пропадане" на нобелиста Албер Камю разголва съзнанието на съвременния човек пред злото.

Пестелива и наситена, проникновена и духовита, повестта "Пропадане" е безмилостна дисекция на човешката същност и човешкия жребий.

Nation

За творчеството на Камю мога да кажа ето какво: Тук, из злощастните нивя, един ревностен плуг разкрехва земята, въпреки възбраните и въпреки страха.

Рене Шар

Камю се опълчи не само срещу леността на ума, но също и срещу леността на сърцето.

Жан Грьоние

Чарлс Буковски

Жени

Хенри Чинаски, непоправим пияница, любител на женската плът, неукротим бунтар и неуморен в потребността и стръвта си да пише въпреки хладното отношение на издателите, е вече на петдесет. И звездата му най-сетне изгрява. Край на досадните, унизителни и зле платени длъжности, край на мизерията и несретата. Канят го на партита, на премиери, затрупват го с предложения за авторски четения. Успехът го връхлита ­ а с него и жените, върволица от жени, защото е всеизвестно, че славата е мощен афродизиак...

Безкомпромисна равносметка за живота на ръба, романът "Жени" носи запазената марка на Буковски ­ сурова откровеност и мрачен хумор, с които са описани не само похожденията му, но и съпътстващите ги неща от живота.

Observer

Романът предлага оголена и заедно с това развлекателна еротика, на моменти дори неудържимо смешна. Чувствителността на Буковски към жените е сравнима само с пренебрежението му към тях.

Етан Купър

Тази книга ще подразни. Сигурно ще подразни и вас. Но вие се нуждаете от дразнител. Нуждаете се от сътресение, от разрив с приличието. Нуждаете се да бъдете халосани по главата от суровата и непристойна красота в живота и прозата на Буковски. Трябва да ви се влее от неговото пиянско и разгулно ежедневие. Трябва да прочетете тази книга.

Саксън Кейн

Уилям Сароян

Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света

Уилям Сароян (1908-1981) е от водещите американски писатели на ХХ век, чиито творби са признати за класически. Автор е на повече от 60 книги ­ романи, пиеси, разкази, мемоари, които го нареждат сред най-четените и превеждани световни автори. Роден в семейството на бедни арменски емигранти, той напуска училище на петнайсетгодишна възраст, решен да стане писател. Печели популярност още съвсем млад, с първите си сборници с разкази, и задълго ­ от 30-те, та чак до 60-те години определя литературните пристрастия както в САЩ, така и в Европа. Сароян получава световно признание не само защото книгите му са новаторски, но и защото с доброта, остроумие, вдъхновение и страст търси истината за човека, природата и изкуството и в творбите си се докосва до същността на нещата.
Настоящото издание на сборника с разкази "Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света" излиза отново трийсет и седем години след първата му поява на български.

Моето верую е да живееш творчески, да живееш честно, никого да не наскърбяваш, доколкото това е възможно, да се радваш на тленността, да не се боиш нито от смъртта, нито от безсмъртието, да обичаш глупците и неудачниците много повече от мъдреците и светците (тъй като последните са далеч по-малко на брой), да вярваш, да се надяваш, да се трудиш и да вършиш всичко това с хумор.

Уилям Сароян

Сароян беше особена, страстна личност ­ сложно съчетание от добродетели и пороци, ­ чийто голям талант го издигна до висотата на изключителен и рядък американски гений.

Хърбърт Голд