сър Артър Конан Дойл

Баскервилското куче

Над рода Баскервил от поколения тегне страшно проклятие. Преданието разказва за призрачно куче с чудовищни размери, което броди сред обвитото в мъгли тресавище край уединеното фамилно владение в Девън и преследва мъжете от рода. Мнозина от тях са застигнати от внезапна, ужасна и тайнствена смърт. Когато младият Хенри Баскервил пристига в Англия, за да наследи семейното имение, след като неговият чичо, сър Чарлс, умира при странни обстоятелства, страховитият звяр се появява отново. Дали проклятието над рода Баскервил продължава? Или Хенри е жертва на внимателно планиран заговор? Само Шерлок Холмс може да разреши този дяволски заплетен случай...
Артър Конан Дойл е автор на повече от сто произведения ­ романи, разкази, историческа проза, пиеси и дори история на спиритуализма. Световно известен обаче става с романите и разказите за Шерлок Холмс, а "Баскервилското куче" безспорно е най-прочутата му творба.

Светът е пълен с очевидни неща, които никой, при никакви обстоятелства не забелязва.

Артър Конан Дойл

Цялата сага за Шерлок Холмс е красноречив пример за това как изкуството превъзхожда живота.

Кристофър Морли

Артър Конан Дойл заслужено се радва на огромен литературен успех, защото щедро внася истинско познание и оригиналност в криминалния жанр.

Г. К. Честъртън

Франсис Скот Фицджералд

Нежна е нощта

Обещаващият млад психиатър Дик Дайвър се оженва за своя бивша пациентка ­ красивата и богата Никол. Елегантната двойка се установява на Ривиерата, огражда се с безгрижни и безделни приятели и се отдава на разточителни развлечения. Обект на завист за онези, които не са допуснати в тесния им кръг, Дик и Никол кръстосват между плажовете край Ница и Кан, модните зимни курорти и парижките салони. Постепенно обаче над привидното благополучие и сякаш неугасващото привличане помежду им започва да тегне сянката на компромисите. Разкъсван между грижите за психически нестабилната Никол и зараждащите се чувства към изгряващата филмова звезда Розмари Хойт, между дотегналия му светски живот и лекарската му практика, която все повече остава на заден план, Дик не е в състояние да предотврати поражението...
Повече биографичен от останалите творби на Скот Фицджералд, романът "Нежна е нощта" е разказ за разрушителната сила на парите, за разпадането на любовта и брака, а също лебедова песен на двайсетте години на ХХ век ­ годините на джаза и "изгубеното поколение".

"Великият Гетсби" беше майсторска работа, но "Нежна е нощта" е изповед.

Скот Фицджералд

Невероятно! Каква съвършена творба.

Ърнест Хемингуей

Мартин Еймис

Дом за свиждане

Паянтовата постройка, където затворникът може да прекара кратки часове с жена си ­ това е "домът за свиждане" в съветски концлагер от петдесетте години на ХХ век. Двама братя обичат една жена, и двамата са се озовали там. Защо? За нищо, както стотици хиляди по онова време. "Арестуват по квоти ­ казва единият брат и добавя: ­ Тиранията ражда свирепост, както гроздето ражда вино." А другият допълва: "Като още милиони ние бяхме герои в една разработка по социална история от низините във века на исполинските нищожества."
Петдесет години по-късно той единствен от тримата е останал жив. Отдавна се е преселил на Запад, но в предсмъртно писмо до доведената си дъщеря разказва за тази любов ­ разтърсваща, жестока и изтерзана като мрачната съветска история и сибирската география. Читателят става свидетел на колосална разруха: след сетния дъх на човечността душата изважда на светло най-тъмната си страна. И няма как да избегнеш извращаващия ужас: ставаш или насилник, или жертва ­ а често и двете.
"Дом за свиждане" е уникален роман, в който чрез нежния любовен триъгълник авторът разгръща като във филм патологичната по своята жестокост панорама на комунистическата диктатура.
В сборника са включени и две новели ­ още два погледа за насилието, страданието, любовта и смъртта. "Последните дни на Мохамед Атта" е за един от атентаторите от 11 септември, а "В двореца на края" ­ за двойник на сина на арабски диктатор.

"Дом за свиждане" е безспорен и неповторим по мощ триумф... Това е роман, от който по гръбнака полазват тръпки, а сърцето препуска, пришпорено от неговата страст и богатство.

The Economist

Завладяващ изцяло, изненадващ докрай, епичен по обхват и същевременно съкровен, романът "Дом за свиждане" за пореден път доказва, че Еймис е велик талант, ослепителен в находчивостта и проникновението си.

The Wall Street Journal

Олдъс Хъксли

Прекрасният нов свят

Годината е 632-а по новото летоброене на Световната държава ­ едно високотехнологично и автоматизирано общество, идеално подреден по предварителна схема рай, където човешките същества се създават в лабораторни условия и същността им се обуславя от химическата обработка на зародишите: от каста алфа ­ с относителна индивидуалност, до каста епсилон ­ множество съвършено еднакви близнаци, предназначени да извършват неблагодарни механични дейности. В този "прекрасен нов свят" щастието е задължително и постижимо чрез задължително раздаване и приемане на наркотични вещества, семейството е непозната категория и срамен спомен от далечното минало, а свобода, Бог и добро са забравени понятия.
Но далеч от тази висша цивилизация все още съществува Резерватът ­ където се живее, обича и вярва постарому. И когато Бърнард Маркс и Ленина Краун ­ имената разбира се не са случайни ­ го посещават и довеждат оттам Дивака, настъпва неизбежният трагичен сблъсък между естествения човек и бездушното и стерилно общество.
"Прекрасният нов свят" е жестока, остроумна и разтърсваща творба, гениална в прозрението за ужасите на възможното антиутопия, сравнима единствено с Оруеловия роман "1984", който предшества във времето и на който не отстъпва по мощ. Според всички авторитетни класации на читатели, критици и издадели "Прекрасният нов свят" е в десятката на най-добрите англоезични романи.

Може би нашият свят е ада на някоя друга планета.

Олдъс Хъксли

"Прекрасният нов свят" е една от най-възхитителните и стряскащи книги, писани някога. Тя ни показва лъжливите символи на всеки режим, изповядващ всеобщото щастие.

Дейвид Пиърс

Книга, която трябва да се препрочита и преосмисля отново и отново.

Лос Анджелис Таймс

Гор Видал

Греховете на града

Джим Уилард и Боб Форд завършват гимназия в малък провинциален град в щата Вирджиния. На излет в планината те споделят кратък миг на съкровена близост. После пътищата им се разделят ­ Боб напуска градчето и става моряк, а Джим на свой ред тръгва да търси късмета си. В странстванията си той преминава през Холивуд и Бевърли Хилс, през Сиатъл и Мексико, през висшето общество и артистичните среди в Ню Йорк. Привлекателен за мъже и жени, Джим не може да намери любовта, като таи спомена за мимолетната близост с Боб, смутен от своята различност, която постепенно осъзнава.
Когато след години Джим и Боб отново се срещат в родния си град, Боб е благополучно женен и не помни нищо от някогашното изживяване. Така дългото очакване и изстраданите надежди на Джим неизбежно водят до драма, насилие и болка.
Предизвикал нечуван скандал, романът "Греховете на града" е по-различен от политико-историческите творби, с които Гор Видал най-вече е познат у нас, но е също толкова и дори повече въздействащ и вълнуващ. Десетилетия преди "Планината Броукбек" Гор Видал изобразява сложността и противоречивостта на необичайната любов.

Тази превъзходна и правдива творба истински ме заинтригува.

Томас Ман

Сега е трудно да проумеем скандала, който романът предизвика, но с него Гор Видал разруши сексуалните стереотипи на следвоенна Америка.

Рон Хоган

Откровен и разтърсващ, пределно дълбок, проникновен и убедителен роман.

Ню Йорк Хералд Трибюн

Г. К. Честъртън

Загадките на отец Браун

Гилбърт Кийт Честъртън (1874-1936) е автор на повече от сто произведения ­ разкази, есета, философски трактати и сатирични стихове, на биографии на Франциск Асизки и Тома Аквински, изследвания върху Браунинг, Дикенс и Стивънсън, на хиляди статии в периодични издания, но популярен става и остава до днес с поредицата си криминални разкази, в които детективът е подвеждащо простодушният отец Браун. В духа на класическата криминална интрига, дух, към който принадлежат герои като Шерлок Холмс и Еркюл Поаро, отец Браун разследва заплетените си случаи с помощта на логиката и психологията, с наблюдателност и познание на човешката природа, съчетани с немалка доза хумор.

Във всеки човек се крие възможен светец. Допускам, че у всеки човек дреме и възможен убиец.
Истината е свещена и ако я повтаряте прекалено често, никой няма да ви вярва.
Най-удивителното в чудесата е, че те наистина се случват.

Г. К. Честъртън

Със смирение и гениалност Честъртън ни учи чрез своя герой отец Браун, че често трудността не е в разкриването на загадката, а в това, че не забелязваме причината.

Джил Каратини

В отстояването на индивидуализма Честъртън постига повече от когото и да било в съвременния свят.

Т. С. Елиът

Той е колосален гений.

Бърнард Шоу

Джером К. Джером

Разговори след вечеря

- Приятели, не искам да ви разстройвам нервите ­ започна чичо ми с особено впечатляващ, да не кажа смразяващ кръвта глас, ­ та ако предпочитате да си замълча, ще го сторя, ала всъщност точно тази къща, в която сега си седим, е обитавана от призраци.-Не може да бъде! ­ възкликна господин Кумс.
-Какъв е смисълът да ми казвате дали може или не може да бъде, когато аз току-що ви съобщих, че е така? ­ отвърна чичо ми леко обидено. ­ Заявявам ви, че къщата е обитавана от духове. Най-редовно в нощта срещу Рождество в Синята стая витае духът на греховен човек ­ човек, който някога е убил един коледар с буца въглища.
- И как го е направил? ­ попита господин Кумс, изгаряйки от нетърпение да разбере. ­ Трудно ли е било?
- Не знам как го е направил ­ отговори чичо ми, ­ той не е разяснил технологията. Коледарят бил заел позиция точно от вътрешната страна на входната врата и изпълнявал балада. Предполага се, че когато отворил уста да вземе си бемол, грешникът запратил буцата въглища от един от прозорците, тя влязла в гърлото на коледаря и го задушила.
- Нужен е точен мерник, но си заслужава да се опита ­ замислено пророни господин Кумс.
- Уви, това не е било единственото му престъпление! ­ добави чичо ми. ­ Преди това убил някакъв соло корнетист.
- Ами! Това удостоверен факт ли е? ­ възкликна господин Кумс.
- Естествено, че е факт ­ отвърна чичо ми сприхаво, ­ поне доколкото може да се очаква нещо да е факт в случаи от този род. Колко сте заядливи тази вечер!

Уилям Сароян

Той и тя

Той е писател. Тя е млада и хубава. Обичат се. Живеят в Сан Франциско. Имат две малки деца. Парите все не стигат. На него не му спори писането. Тя иска весел живот и хубави рокли. Той се изкушава да залага на конни надбягвания. Тя се изкушава да харчи безразсъдно. Карат се, сдобряват се, любят се. От Ню Йорк пристигат техни приятели и отношенията се усложняват, комедията се преплита с драмата...
Романът "Той и тя" е забавен, но дълбок; случките в него се редуват ту смешни, ту горчиви, накратко ­ нещата от живота.
Уилям Сароян (1908-1981) е от водещите американски писатели на ХХ век, чиито творби са признати за класически. Син на арменски емигранти, той е роден във Фресно, Калифорния. Напуска училище на 15 години, решен да стане писател. Резултатът е: повече от 60 книги ­ романи, разкази, пиеси, мемоари, ­ които го нареждат сред най-четените и превеждани световни автори.
След неговата смърт излизат 23 изследвания, посветени на живота и творчеството му.

Рано или късно всеки умира, но аз винаги съм се надявал моят случай да бъде изключение.

Уилям Сароян

"Опитвай се да бъдеш жив с цялата си същност - казваше Сароян ­ и когато се смееш, смей се с всичка сила." Такова беше и творчеството му ­ изпълнено с хумор и прослава на радостта от живота.

Хауърд Ръсел Флоун

Той не крачеше с тълпата и не я аплодираше. Беше размирник, когото никой не можеше да спре.

Джон Легет

Чарлс Буковски

Фактотум (Момче за всичко)

САЩ, четирийсетте години на миналия век. По света се води война, но тя остава незабелязана за Хенри Чинаски, който води своята лична война. Отхвърлен индивидуалист и начинаещ писател, той кръстосва страната, от време на време си намира някаква работа - коя от коя по-затъпяваща, -но обикновено бива уволняван заради неспособността и нежеланието си да се нагажда към средата. Бягство от скуката и безнадежността на битието той търси в алкохола и секса - от една жена към друга, от един бар в друг или самотно пиене в хотелски стаи и безпаметни нощи със случайни партньорки - живот на ръба в очакване на истинския живот, който за Чинаски е единствено в писането.
Романът "Factotum", както и цялото творчество на Чарлс Буковски, е сплав от нежност и бруталност, откровеност и достойнство, без капка сантименталност или претенциозност.
В събитие по световните екрани се превърна и филмовата версия на романа (2005), дело на режисьора Бент Хамер.

У някои хора няма и грам лудост. Представете си какво противно съществуване водят.

Работил съм какви ли не гадни неща и знам, че писането е една от най-лесните дейности. Толкова много часове прахосваш, с толкова много жени се забъркваш, а най-хубавото е, че дори и не се замисляш дали си писател - просто изключваш и вампирясваш, и ето това е животът.

Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света.

Чарлс Буковски

Джером К. Джером

Трима души на Бумел

Има два начина да използвате велосипед за физически упражнения - можете да го "потягате" или да го карате. Общо взето, не съм сигурен дали за човека, комуто доставя удоволствие да "потяга", ползата не е по-голяма. Той не зависи от времето и вятъра; състоянието на пътищата не го засяга. Дай му френски ключ, куп парцали, масльонка и нещо за сядане и той е щастлив за цял ден. Разбира се, трябва да се примирява с известни неудобства - всички хубости на едно място не можеш събра. Сам той винаги изглежда като калайджия, а велосипедът му неизменно поражда подозрението, че го е откраднал и сега се мъчи да го замаскира, но понеже рядко изминава с него повече от една миля, това не е чак толкова важно. Грешката, която допускат някои, е в предположението, че от един велосипед могат да се извлекат и двете удоволствия. Това е невъзможно: никой велосипед не е в състояние да издържи двойното напрежение. Трябва да решите дали ще бъдете "потегач" или колоездач. Лично аз предпочитам да карам велосипеда, та гледам наоколо да няма нищо, което да ме съблазни да го потягам. Когато се повреди, закарвам го в най-близката ремонтна работилница. Ако съм твърде далеч от град или село, за да се придвижа пеш, сядам край пътя и чакам да мине някоя каруца. Главната опасност за мен винаги си остава бродещият потегач. Видът на аварирал велосипед е за потегача нещо като крайпътен леш за гарван - той се нахвърля отгоре му с тържествуващ, приветствен вик. Отначало се мъчех да бъда учтив. Казвах:
- Дреболия, не се безпокойте. Вие си продължете накъдето сте тръгнали, не си разваляйте удоволствието. Моля ви, ще ми направите услуга, карайте си нататък.
От опит обаче разбрах, че вежливостта е безполезна при такива форсмажорни обстоятелства. Ето защо сега казвам:
-Махай се и остави велосипеда на мира, или ще ти счупя главата.
И ако имаш решителен вид и държиш дебела тояга, обикновено успяваш да го пропъдиш.