Мартин Еймис

Другите

Една млада жена се събужда в болнична стая със съвършено празна памет. Но това не е обикновена амнезия ­ тя е забравила не само миналото си, но от съзнанието й са изтрити всички представи за света и хората. В опознаването им и в търсенето на своята самоличност тя се сблъсква със злото в чист вид - наоколо и в себе си.
Мартин Еймис (1949) е от водещите писатели в съвременната английска литература, сравняван по словесно майсторство и сила на изображението с Владимир Набоков и Сол Белоу. Творчеството му, неизменно белязано от тайнственост, гротескност и черен хумор, стигащи до жестокост, откроява двойствеността на личността и онагледява тезата, че днешната епоха е епоха на иронията.

Словото на Мартин Еймис е мощно до натрапливост... "Другите" е метафизически трилър, съчетаващ духа на Кафка със стила на "Психо".

Дж. Г. Балард

"Другите" е разказ за едно слизане в ада, а както се знае: "адът ­ това са другите".

"Обзървър"

Мартин Еймис е забележителен разказвач, съумял да побере в гнева си ужасите на съвременния свят и като в киномонтаж да сглоби множество образи и гласове.

"Нюзуик"

При цялата си жестокост "Другите" е смешна книга.

"Таймс"

Робърт Пен Уорън

Цялото кралско войнство

ДОПЪЛНЕНО ИЗДАНИЕ

"Цялото кралско войнство" е от най-знаменитите и четени американски романи за всички времена ­ днес също толкова актуален и разтърсващ, както при появата си през 1946 година. Историята за възхода и разрухата на политика Уили Старк онагледява успеха и неговата цена от компромиси, манипулации и разбити животи; сладката популярност и неустоимия копнеж към власт ­ власт, първоначално желана, за да се върши добро, но по-нататък заради самата власт.
В новото издание романът излиза днес във възстановения си първоначален вид, без съкращения, с пълната си широта, богатство и мощ.
Робърт Пен Уорън (1905 - 1989) е носител на три награди "Пулицър", една от които за "Цялото кралско войнство".

С обхват на замисъла и въображението, с красота на словото, с мощно изображение на дълбоките сили в живота, Робърт Пен Уорън показва как Времето и Историята моделират нашите съдби.

The Observer

Оригиналната версия на "Цялото кралско войнство" определено превъзхожда изданието от 1946 г. и е по-интересна и многопластова. Много откъси от книгата са знаменити, но почти на всяка страница се открива по нещо паметно.

Ричард Дайър

"Цялото кралско войнство" се превърна в класика още след първото си издание отпреди повече от половин век.

Джоузеф Блотнър

Ромен Гари

Нататък билетът не важи

Жак Рение, петдесет и девет годишен индустриалец, човек на волята и духа, е под напрежение заради задълженията си към банки и напора на мощни конкуренти, заплашващи да погълнат фирмата му, а също и заради любовната си връзка с много по-младата Лора ­ и страхът от упадъка в мъжествеността и в деловитостта все повече го обсебва.
Една нощ, при опит за обир, в жилището му се вмъква млад мъж, когото той успява да обезвреди и отпраща, без да го предаде на полицията. Но този млад мъж отключва у него неподозирани и смутни идеи ­ и Рение го превръща в инструмент да удържи убягващата си мощ на мъж. С безмилостна откровеност Ромен Гари говори за хода на времето, за болезнената еротика, неостаряващите страсти и тъжната любов през есента на живота.
Ромен Гари е роден през 1914 г. във Вилнюс. От четиринайсетгодишен живее във Франция, служи във военновъздушните сили по време на Втората световна война, а след края и става дипломат и последователно заема длъжности в различни точки от света, включително в София. Едновременно с това пише и през 1956 г. е удостоен с наградата "Гонкур". Автор е на над 20 произведения. Самоубива се в Париж на 2 декември 1980-а. Малко по-рано, в последната си творба, заявява: Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом.

Творчеството на Гари е излято от бистро, въздушно, енергично и одухотворено слово. То се насочва право към целта и безотказно стига до сърцето на читателя.

Жером Гарсен

Целият живот на Ромен Гари е битка за надеждата, която се превръща в битка против отчаянието.

Мириам Анисимов

Чарлс Буковски

Всичко на масата

Чарлс Буковски (1920 - 1984), знаменит представител на бийт-поколението, антиконформист и бунтар, разследван от ФБР, е автор на над 45 творби ­ проза и поезия. С непоносима прямота, виртуозност на перото и страховит хумор той мощно пише за бруталност и секс, за лудост и отхвърленост, за поривите, провалите и отчаянието. Общият тираж на книгите му по света е близо 2 милиона.
Които не са нито побъркани, нито сърдити, са просто тъпи.

Ние сме тук, за да пием бира. Ние сме тук, за да убием войната. Ние сме тук, за да се смеем на гадостите и да живеем живота си тъй добре, че смъртта да трепери да ни отнесе.

Попитаха ме: "Как подхождате? Как пишете?" ­ "Не подхождам ­ отговорих. ­ Не опитвам. Важното е именно това: да не опитваш, все едно дали става дума за производство на кадилаци, за творчество или за безсмъртие. Чакаш ­ а ако нищо не се случи, чакаш още. То е като буболечка, кацнала високо на тавана. Чакаш я сама да дойде към теб. И когато се приближи достатъчно, пресягаш се, шляпваш и я убиваш."

Чарлс Буковски

"Всичко на масата" е много смешна и много тъжна книга. Във времена на конформизъм Буковски пише за онези хора, чието съществуване никой не желае: грозните, самотните, лудите.

сп. "Обзървър"

Той не само надживя проблеми, които биха убили повечето хора, но и ги надживя чрез достатъчно глас и талант, та да пише за тях.

Гари Локлин

Чарлс Буковски е най-великият американски поет днес.

Жан-Пол Сартр

Джером К. Джером

Как да се бъркаме в чуждите работи

- Не те обвинявам, ако коледната тема ти е писнала колкото и на мен ­ рече приятелят ми Б., редактор на списание. ­ Веднага щом прогоня коледните броеве от мислите си и Коледа си отиде от редакцията, започва кошмарът в собствения ми дом. Моята мила съпруга спестява пари, за да ми купи скъп подарък, какъвто не искам. Ема пък ще ми връчи акварел, който е нарисувала сама. Винаги го прави. И в това не би имало нищо лошо, ако не очакваше да го окача в гостната. Виждал ли си някога акварелите на братовчедка ми Ема? ­ попита той.
- Мисля, че да ­ отвърнах аз.
- Няма какво да мислиш ­ отсече той гневно. ­ Те не са нещо, което човек може да забрави.
Приятелят ми като че ли се обръщаше към целия Пикадили Съркъс.
- Защо хората правят такива неща? ­ попита той. ­ Дори художниците любители трябва да притежават някакъв здрав разум. Не виждат ли какво става? У дома в коридора има една нейна картина. Окачих я там, защото светлината е по-слаба. Кръстила я е \"Блян\". Ако я беше кръстила \"Кошмар\", може би щях да схвана смисъла й. Попитах я откъде е почерпила идеята си и тя ми каза, че една вечер видяла такова небе в Норфък. Боже мой! Защо тогава не е затворила очи и не се е прибрала вкъщи, за да се скрие зад завесите? Ако аз бях видял такова небе в Норфък, щях да хвана първия влак за Лондон. Допускам, че бедното момиче не може да не вижда такива неща, но защо трябва да ги рисува?
- Предполагам, че за някои хора рисуването е необходимост ­ вметнах аз.
- Добре, но защо трябва на мен да подаряват работите си? ­ възкликна той.
Не намерих никакъв подходящ отговор.

Из едноименния разказ

Иля Илф; Евгений Петров

Златният телец

- В каква студена страна живеем ­ каза Остап. ­ Тук всичко е скрито, всичко е нелегално. Даже Народният комисариат по финансите с неговия свръхмощен данъчен апарат не е в състояние да открие съветския милионер. А милионерът може да седи сега на съседната маса в тъй наречената лятна градина и да пие бира \"Тип-топ\" за четирийсет копейки. Ето защо ми е криво!
- Значи мислите ­ попита след малко Балаганов, ­ че ако се намери такъв таен милионер, тогава?...
- Не продължавайте. Знам какво искате да кажете. Не, не, нищо подобно. Аз няма да го душа с възглавница, нито да го удрям с лъскав пистолет по главата. Не, никакви идиотщини. Ех, само да можех да намеря такъв индивидум! Така ще подредя всичко, че той сам да ми донесе парите си на чинийка с небесносиня ивичка.
- Това е чудесно! ­ усмихна се доверчиво Балаганов. ­ Петстотин хиляди на чинийка с небесносиня ивичка!
Той стана и почна да обикаля масата. Примляскваше жалостиво с език, спираше и даже отваряше уста ­ ха да каже нещо, ­ но не го казваше, сядаше и пак ставаше. Остап равнодушно наблюдаваше еволюциите на Балаганов.
- Сам ли ще ги донесе? ­ попита изведнъж със скърцащ глас Балаганов. ­ На чинийка? Ами ако не ги донесе? И къде е това Рио де Жанейро? Далече ли е? И няма как там всички да са в бели панталони. Я стига, Бендер. С петстотин хиляди човек може и тук добре да си преживява.
- Безспорно, безспорно ­ каза весело Остап, ­ може да си преживява. Aма я не пляскайте залудо с криле. Нали ги нямате тези петстотин хиляди.
На безгрижното, неразорано чело на Балаганов се появи дълбока бръчка. Той погледна колебливо Остап и процеди:
- Аз познавам такъв милионер. Работата може и да стане.

Уилям Бъроуз

Сбъркан

В продължение на три десетилетия, докато световната слава на Бъроуз не спира да расте, романът "Сбъркан" остава непубликуван поради откровеното изобразяване на хомосексуалните копнежи на автора. Ситуиран в корумпирания и призрачен Мексико Сити през четирийсетте години на XX век, романът представя Уилям Лий, човек, измъчван едновременно от остра наркотична зависимост и от романтичен и сексуален порив към равнодушния Юджийн Алертън. Повествованието е накъсано от жестоките "упражнения" на Лий ­ блестящи комични монолози, предвестници на знаменитата творба на Бъроуз "Голият обяд".

В първия ми роман, "Дрога", главният герой Лий е цялостен и завършен ­ човек, който е уверен в себе си и в посоката, в която е поел. В "Сбъркан" той вече се разпада, отчаяно се нуждае от човешки контакт и е изгубил всякаква увереност в себе си и в своята цел.
Естествено, разликата е проста: когато е пристрастен, Лий е надеждно защитен, но и сериозно ограничен. Наркотикът не само кара либидото да даде на късо, но и притъпява емоционалните реакции до степен на изчезване, в зависимост от дозата. Когато сега поглеждам назад към събитията, описани в "Сбъркан", този изпълнен с халюцинации месец на остра абстиненция ми се струва озарен от демоничен, заплашителен блясък ­ блясъкът на осветените с неонови лампи коктейл-барове, грозното насилие и пистолетът .45 калибър, който винаги е готов да се включи в играта.

Уилям Бъроуз

"Сбъркан" е върхова творба. В нея Бъроуз е оголил сърцето си, разкрил е първоизвора на писателския си гений ­ честен, смущаващ, находчив, блестящ.

Алън Гинзбърг

"Сбъркан" е изумителна книга, сурова, безмилостна, болезнена, вълнуваща без капка сантименталност.

"Лос Анджелис Таймс"

Деян Енев

Всички на носа на гемията

Деян Енев е роден през 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Женен, с две деца. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар, пресовчик във военен завод, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист. В момента е в културния отдел на в. "Сега". Издал е шест сборника с разкази: Четиво за нощен влак (1987), Конско евангелие (1992), Ловец на хора (1994) ­ Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997, Клането на петела (1997), Ези-тура (2000) ­ Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП, Господи, помилуй (2004) ­ Голямата награда за нова българска проза "Хеликон".

Винаги съм смятал Деян Енев за много талантлив писател. Той не е описвал никога победителите, блясъка или полублясъка. Той описва кротките неудачници ­ неизвестни хора, които обитават тихите кьошета на битието. Той търси спасението на човешкия род в дълбините на живота, в забравените места. Там, където нищо не поддържа съществуването ни тъй здраво, както обичта и помощта, които получаваш от някоя "душичка". Помощ, винаги непреднамерена, тъй като става дума за хора, на които и през ум не им минава да искат нещо повече от това, което имат. Във време като нашето подобна проза е безценна, тъй като в озлоблението си от живота ние често отминаваме тази негова най-труднозабележима и най-обновителна същевременно страна. Самият факт, че точно сега един автор не се поддава на никое от изкушенията ­ да бъде отчаян или циничен, да ругателства и да е нецензурен, говори много за вътрешните устои на Деян Енев и неговите качества като творец. Когато споменаваме тези кротки неудачници, веднага бихме се досетили за разкази от типа на Йовковия "Серафим". Това е много важно за една национална литература, в нея винаги би трябвало да се усеща присъствието на писатели, които отстояват милостта към другия човек.

Димитър Коруджиев

Кен Киси

Полет над кукувиче гнездо

В отделение на психиатрична клиника безметежно властва деспотичната старша сестра мис Рачид. Тя манипулира и държи в подчинение не само болните, но лекарите и целия персонал. Нещата се променят, когато постъпва нов пациент ­ Рандъл Патрик Макмърфи, дребен мошеник и комарджия, но също дързък, темпераментен бунтар, който симулира психично разстройство, за да избегне присъда в трудов лагер. Здраво вкопчен в живота, Макмърфи поема лидерството, сплотява пациентите и се опълчва срещу диктатурата на старшата сестра, като открито нарушава правилата. Но това неподчинение, което започва като спорт, скоро прераства в безмилостна битка, в тотална война между двама непримирими противници.
Вълнуващ и забавен, но в крайна сметка трагичен, романът на Кен Киси се нарежда сред най-стойностното в съвременната литература. През 1975 година творбата е екранизирана от Милош Форман, филмът печели пет оскара в основните категории и е определен от критиката за един от двайсетте най-добри филма за всички времена.

Могъщият поетически реализъм, съдържащ се в романа на Кен Киси, издига изтъркания сюжет за живота в едно отделение за душевно болни до абсурден, всеобхватен, сякаш излязъл изпод перото на Оруел разказ за същността на човешката природа.

сп. “Лайф”

Блестяща притча за доброто и злото, истинско литературно постижение.

сп. “Ню Йорк Таймс Бук Ривю”

Вик на протест срещу догмите на антихуманното общество и срещу онези които властват в него.

сп. “Тайм”

Кен Киси е създал един свят ­ убедителен, жив, пулсиращ. Той притежава голям и силен талант и е написал голяма и силна книга.

сп. “Сатърди Ривю”

Дафни Дю Морие

Изкупителна жертва

Тъкмо отпивах от чашата си, когато някой блъсна ръката ми и промърмори:
-Моля да ме извините...
Отдръпнах се да му направя място, човекът се обърна, загледа ме, аз също се втренчих в него ­ и изведнъж ми призля, изпитах смесица от ужас и страх, защото осъзнах, че прекалено добре познавам гласа и лицето му.
Гледах себе си.

Двама мъже ­ единият англичанин, другият французин ­ се срещат случайно в провинциален френски град и с изумление откриват, че имат съвършено еднаква външност. След прекарана заедно вечер и доста алкохол отсядат в хотел. На сутринта Джон, англичанинът, осъзнава, че се е разкрил твърде много ­ а неговият двойник е изчезнал, присвоявайки си самоличността му. Джон няма избор ­ принуден е да заеме мястото на французина: граф Жан дьо Ге, владетел на замък, собственик на западаща фабрика, глава на голямо семейство със заплетени, странни отношения, и пазител на мрачни тайни.
Наситен с напрежение и енигматичност, романът "Изкупителна жертва" описва превъплъщението на Джон, старанията му да не бъде разкрит от роднините, прислугата и няколкото любовници на неговия "близнак", и усилията му да разбули загадките на миналото. А над всичко тегне невидимото присъствие на истинския Жан дьо Ге и угрозата от неговата поява...

"Изкупителна жертва" е творба, съчетаваща качествата на трилъра и психологическия роман с литературната висота, присъща за авторката на "Ребека" и "Птиците".