Реймон Кьоно

Упражнения по стил

ТАРИКАТСКО

Беше къде обед, като гепих рейса. Гепих го и киризим ­ кво? ­ един образ, тъп като гъз, а се дърви на съседа си. "Не моеш ли ­ вика му ­ да си отваряш зъркелите? Нарочно ­ циври му ­ ме ръгаш, че и ми газиш патъците." И духна да седне. Пълен чвор.
Като гилах по площад Ром, го киризим да плямпа с друг образ, също такъв чвор. "Чат ли си? ­ бъзна го онзи. ­ Барни тва копче и ще си тупалка!"

ПО ИТАЛИАНСКИ

Уно дене, у темпо манджаре, ке скиво на платоформато у аутобусо? Уно дългучо, веро маркучо! Белла капелла с ширита дебела! Туози чешито се форте караре и парларе вулгаре на уно другаре: "Перке ме бутандо и ми тъпкандо кракандо, ма кранто!" Назряло скандало и чешито бегало без чао и престо седнало, лукиано ни яло, ни мирисало.
Ке нуово скивандо у друго моменто? Познанто чешито и уно левенто. Левенто даваре акълито чешиту за уно копчино до гранде дупчино.

ТАНКА

(Японско петстишие)
Пристига рейсът.
Едно конте се качва.
Внезапен сблъсък.
Пред гарата по-късно
за копче става дума.

...И още, и още... 99 начина да се разкаже една банална случка. Словесна виртуозност и неудържим смях.
Нямаше да е толкова смешно, ако не беше сериозно.

Клод Симон

Борис Виан

Пяната на дните

В света на Борис Виан словото надхвърля собствените си граници, а вещите имат свой живот. Строшените стъкла зарастват от само себе си, някои облаци миришат на захар и канела, а други ­ на кориандър и билки, тортите свирят като грамофонни плочи, вратовръзките се съпротивляват да бъдат пристягани, змиорките и пъстървите се движат из водопроводните тръби, за да се доберат до туби с паста за зъби, която е любимото им лакомство, ъглите на помещенията се окръглят под въздействието на някои джазови композиции, а пианата произвеждат коктейли... В този сюрреалистичен свят разцъфва любовта между Колин и Клое. И когато Клое се разболява, съвсем естествено е страданието й да се дължи на поникнала в белия є дроб водна лилия и лечението да е пак чрез цветя. А докато тя все повече линее, стените постепенно се сближават, прозорците се смаляват, а светлината умира...

"Пяната на дните" е безподобен роман ­ чувствен, невинен и сладостен, който постепенно започва да кърви с истинска кръв и накрая кръвта се оказва нашата собствена.

Джим Крусоу

Никой друг писател не е бил способен да ме развълнува тъй подмолно и дълбоко, както го постига Виан.

Хулио Кортасар

"Пяната на дните" е роман с парадокс в своето ядро: наполовина лековата фантазия, наполовина трагедия, а в добавка ­ романтичност и невъобразима игра със словото. Сърцето ви ще се къса, ще изпаднете в смут, ще се разстроите дълбоко. Ще се смеете с глас. И, поне за известно време, собственият ви свят няма да бъде такъв, какъвто сте си мислили, че е.

Дейвид Мейкън

Джером К. Джером

Как не написах роман

Джеръм Клапка Джеръм (1859 - 1927) е автор на около 50 книги ­ романи, разкази, есета, пиеси. Със своя неподражаем хумор писателят повече от век разсмива, забавлява и радва милиони хора по света. Творбите му са остроумни и мъдри, добродушни и прочувствени, дълбоки и утешителни. Той увлича със сладкодумието си, но и намига шеговито, показвайки, че животът и хората са поносими само ако не ги вземаме прекалено на сериозно.
"Как не написах роман" е десетата книга на Джеръм К. Джеръм, която издателство "Фама" предоставя на българския читател. Досега са излезли още:

Трима души в една лодка
Празни мисли на един празен човек
Наемателят от третия етаж
Как да бъдем щастливи с малко
Другите и моя милост
Как да се бъркаме в чуждите работи
Трима души на бумел
Разговори след вечеря
Как да гледаме философски на живота

Хенри Милър

Черна пролет

"Черна пролет" е творба, магнетично събрала в себе си цялата пищност на безподобния свят на Хенри Милър. Поглъща ни вакханалия от спомени и видения, запаметени от ранните му години в Бруклин, с неистовото гъмжило от особняци, скитници, мошеници, похотливци, ексцентрични особи. Нахлуваме в живота на някогашния Ню Йорк, наситен, разнороден, пъстър и понякога опасен. Милър ни води и из обичния му Париж, описва безподобно неговите оживени кафенета, възбудените му булеварди и дори странните му писоари.

Хенри Милър не е просто писател, поет или философ ­ той е шемет.

"Ню Йоркър"

При все че за своето време "Тропикът на рака" си остава удивително смела книга, все повече се налага мнението, че "Черна пролет" е най-стойностната измежду ранните творби на Хенри Милър. Тя е сякаш непланирана, по подобие на самия живот ­ сплав от сладко и горчиво, от поетично и земно, от красиво и грозно. Всяка от страниците е изблик и стихия.

Артър Уейнрайт

"Черна пролет" е образец за разказваческо великолепие.

Уолтър Морс

Хенри Милър със сигурност е написал няколко значими книги. "Черна пролет" е най-добрата измежду тях.

Уебстър Шот

Уилям Сароян

Светът, денят, нощта, аз

Уилям Сароян (1908-1981) е изключително плодовит писател ­ автор е на повече от 60 книги ­ романи, пиеси, разкази, мемоари, дори текстове на песни. Той става популярен още съвсем млад, с първите си сборници с разкази, и задълго ­ от 30-те, та чак до 60-те години на ХХ век определя литературните пристрастия не само в САЩ, но и в Европа. Влиянието му в творческите среди е такова, че дори бунтарите от тъй нареченото бийт-поколение, автори като Чарлс Буковски и Джак Керуак го издигат за свой кумир. Самият Сароян години по-късно споделя: "Искаше ми се да променя американската литература. Беше наложително. Защото не я харесвах." Така роденото в семейство на бедни арменски емигранти момче, което напуска училище на петнайсетгодишна възраст, решено да стане писател, се превръща в един от най-четените и превеждани световни автори. И не само защото книгите му са новаторски, но и защото с доброта, остроумие, вдъхновение и страст търси истината за човека, природата и изкуството и, преодолявайки всички препятствия, се докосва до същността на нещата.
Настоящият сборник съдържа двайсет от най-хубавите разкази на Сароян, осемнайсет от които се превеждат за първи път на български.

Писателят е духовен анархист ­ такъв, какъвто дълбоко в душата си е всеки човек. Той е недоволен от всички и от всичко. Писателят е най-добрият приятел на всеки човек и единственият верен неприятел ­ добър и благороден неприятел.

Уилям Сароян

Творбите на този велик писател са прослава не на миналото, а на бъдещето.

Хосе Кинтеро

Надеждата беше задължителна в творчеството му. Той вярваше, че лудостта е единственото непроменимо нещо в света, но това не му пречеше да блика от хумор и жизнерадост.

Джон Хътчисън

Пол Теру

Улица „Полумесец“

Лорън Слотър е млада и красива, но освен това е доктор по политология, специализантка в лондонски научен институт. Квартирата й е усойна и неуютна, в непрестижен квартал, парите все не стигат, работата й е неудовлетворителна, а ежедневието ­ скучно.
Един ден тя получава по пощата анонимна пратка ­ видеокасета с репортаж за луксозни компаньонки и за агенциите, които ги осигуряват. Заплащането е повече от добро, а Лорън Слотър е разкрепостена и необременена от морални задръжки. Новото поприще решава финансовите й проблеми и я разнообразява от досадните колеги в института, но й дава и нещо повече: пикантното съзнание за двойствен живот и опияняващото усещане за приключение и власт над мъжете ­ свръхбогати и могъщи мъже, които управляват света и до чиито тайни тя може да се докосне. Подобни игри обаче никога не са безопасни.
Темата за двойствеността е разгърната и във втората повест от сборника ­ "Доктор Де Мар". Размяна на самоличности и навлизане в чужд свят води до неподозирани заплахи в мрачните покрайнини на злото.
Пол Теру (1941) е автор на романи и пътеписи, до един превърнали се в бестселъри. Номиниран е за най-добър романист от American Book Award и е член на Американската академия за изкуства и литература.

Романът "Улица "Полумесец" е забележително постижение. Проникновен и забавен, едновременно развлекателно четиво и добра литература, той съчетава психологическия анализ с трилъра.

Кристофър Лейман

От Лондон до Бостън Пол Теру заплита смразяващи драми около секса, властта и зловещата примамливост на забранения плод.

Vogue

Пол Теру е първокласен писател, майстор в загадъчността и бляскав в остроумието.

The Observer

Чарлс Буковски

Холивуд

Хенри Чинаски, литературният двойник на Чарлс Буковски ­ лошото момче на американската литература, е вече прочут, позастарял и е станал едва ли не благоприличен. Парите обаче пак не достигат и добре му идва поръчката на холивудски продуцент да напише сценарий за младите си години ­ време на запои и разгул, на безразборни връзки, лутане и творчески пориви. Премеждията около създаването на сценария и снимките въвеждат множество персонажи ­ капризни актьори, истерични старлетки, ексцентрични режисьори, лукави адвокати, продуценти шмекери, несретни кинозвезди в залез, плюс целия миманс на филмовата Мека, напиращ да се добере до роличка, парти, премиера или снимка със знаменитост. С неуморна хапливост и възхитителна непочтителност Буковски и тук проявява безподобната си дарба да извлича нещо повече от видимия живот, да вижда през него и отвъд него. И когато уж обрисува делничното, да дълбае в същността.
В крайна сметка филмът става реалност, и то не само в романа. Barfly ­ режисьор Барбет Шрьодер, продуцент Франсис Форд Копола, с Мики Рурк и Фей Дънауей в главните роли ­ излиза на екран през 1987 година и носи на Чарлс Буковски известност сред широката публика в САЩ (дотогава той е далеч по-популярен в Европа, отколкото в собствената си страна). "Barfly не е велик филм ­ казва самият Буковски, ­ но те хваща за гърлото. Гледал съм го два-три пъти и винаги след това ми се е приисквало да се напия."

Буковски шокира публиката със своя нелитературен стил, с резкия си, безцеремонен език и със страстта си да каже нещата поновому. Той пренесе живото слово по страниците на книгите си и по този начин очарова читателите, отдавна уморени от стерилността и отчуждаващата скованост на американската литература.

Джей Дохърти

Птиците летят, змиите пълзят, а аз сменям лентите на пишещата машина.

Чарлс Буковски

Симон Дьо Бовоар

Гостенката

Пиер е театрален режисьор, призванието на Франсоаз е да пише. Двамата са заедно от десетина години, без обаче да узаконяват отношенията си, без дори да живеят заедно ­ в името на една "отворена" връзка, неопетнена от дребнавост, себичност и ревност. И появата на Ксавиера, осемнайсетгодишно момиче от провинцията, дошло в Париж да си търси късмета, наглед е удобен случай да приложат на дело идеите си за взаимната свобода. Франсоаз и Пиер я взимат под крилото си, привързват се към нея ­ заедно и поотделно. Но начинанието да създадат хармонично трио, в което всеки от тримата обича останалите двама, без никой да бъде наранен, се оказва твърде опасно. Триото застрашително започва да наподобява банален любовен триъгълник, който не след дълго се разширява в четириъгълник. Положението се заплита, чувствата излизат от контрол и драмата назрява.
Неустоимо увлекателен и разтърсващ, този първи роман (1943) на Симон дьо Бовоар онагледява екзистенциалистката теза за "другия" като чуждост и разрушителност.

Вечна студентка, вечна бунтарка, която навсякъде търси скритата болка, лъжата, мрачната статистика, обогатителната среща. Госпожа дьо Бовоар понякога може да дразни ­ но винаги вълнува.

Франсоа Нурисие

"Гостенката" е една от най-въздействащите и дълбоки творби във френската белетристика на ХХ век.

New York Times

Възхитителен роман... Изграден от хиляди късчета и сглобки, всички те с неравните ъгли на истинския живот, но съвършено напаснати помежду си.

Time

Джером К. Джером

Как да гледаме философски на живота

Казано е, че философията е умението да понасяш несгодите на другите. Най-истинският философ, за който съм чувал, беше една жена. Тя била закарана в лондонската болница с гангренясал крак. Хирургът я прегледал набързо. Той бил човек с рязък език.

- Ще трябва да го отрежем ­ казал й той.
- Какво, целия ли?
Да, съжалявам ­ изръмжал хирургът.
- Не може ли да се направи нищо друго?
-Това е единственият ви шанс ­ обяснил хирургът.
- Е, слава Богу, че не е главата ми - отбелязала жената.

Това философията е проста наука. Идеята е, че нищо няма значение, защото да речем след сто години ­ в краен случай ­ ще бъдем мъртви. Но на нас всъщност ни трябва мъдрост, която ще ни помогне да се справяме, докато все още сме живи. Аз не се тревожа за своята стогодишнина, а за следващия половин ден. Чувствам, че ако можеше другите да се махнат и да ме оставят на мира ­ имам предвид данъчните инспектори, критиците, инкасаторите и тям подобни, ­ то и аз самият бих могъл да бъда философ. Аз съм достатъчно готов да приема, че нищо няма значение, но те не са. Те казват, че газта ще бъде изключена и говорят за съдебни призовки. Аз им отговарям, че това няма да има никакво значение за никого от нас след сто години. Но те отвръщат, че не говорят за тогава, а за сумата, която им дължа от миналия април. Но, да бъда честен, и мен не ме успокоява особено философското становище, че след сто години със сигурност ще бъда мъртъв, поне при обикновен късмет. Много повече ме крепи надеждата, че ще бъдат мъртви онези хора.

Владимир Набоков

Истинският живот на Себастиан Найт

"Истинският живот на Себастиан Найт" е първият роман, който Владимир Набоков пише на английски. На пръв поглед той представлява едва ли не детективска история, изключително изкусно поднесена, заплетена и с интригуващ финал. При внимателен прочит творбата предлага не само нагнетяваща загадъчност, но също остър и ироничен поглед за ролята на твореца в обществото. А в дълбочина брилянтният Набоков изследва основния въпрос за човешката самоличност ­ кой всъщност е Себастиан Найт?
Отговор няма, има само въпроси, защото авторът и неговият герой подозрително много си приличат. Себастиан Найт е талантлив британски писател от руски произход. Той е починал наскоро. Природеният му брат, тласкан от възхищението си към него, тръгва назад във времето и се впуска в своеобразно разследване на живота му. А той е изпълнен със загадъчност и неясноти. Кое е действителност и кое ­ илюзия?
С този роман "Фама" започва издаването на цялото творчество на един от най-големите и най-дискутираните писатели на ХХ век.

"Истинският живот на Себастиан Найт" е роман, пълен със загуби, ограбености, липси и убягващо щастие. Пълен с отсъствие. А отсъствието ражда загадка, загадката ражда реалност или илюзия за реалност... И най-отсъстващият персонаж, самият Себастиан Найт, е най-жив.

Джон Ланчестър

Пъстротата, мощта и богатството на усещанията у Набоков нямат дори блед съперник в съвременната белетристика. Прочитът на Набоков е стимулиращо изживяване, в което участват и умът, и въображението, и естетиката. Това е най-близкото нещо до чистата чувствена наслада, което прозата може да даде.

Мартин Еймис