Оскар Уайлд

Престъплението на Лорд Артър Савил

Лорд Артър Савил е млад, богат, щастливо влюбен и единственото му занимание са развлеченията. До злощастния ден, когато на светска сбирка се натъква на един хиромант ­ и той му разкрива, че е предопределен да извърши убийство. Ще съсипе ли това безоблачния му живот? Възможно ли е да го избегне? Но лорд Артър е джентълмен и човек на дълга ­ той стоически приема съдбата си и дори решава да я улесни. Премеждията и обратите са колкото забавни, толкова и неочаквани.
Сборникът включва още блестящо остроумната, но и затрогваща новела “Кантървилският призрак” и други разкази.

Вашата проза е от малкото, които ме вълнуват. Нейната буреносност е съградена от същностно мечтание, тя е затрогваща чрез невъобразима интелектуална изтънченост и човечна чрез упадъчната атмосфера на красотата ­ това е чудо и връх в писателското майсторство.

Стефан Маларме в писмо до Оскар Уайлд

Остроумието на Оскар Уайлд е действаща сила за обновление на света.

Ричард Елман

Уайлд е голям мислител на опасни мисли.

Уолтър Алън

Когато съм сред литератори и се полага да кажа нещо остроумно, никога не се осланям на себе си ­ прибягвам до думи на Оскар Уайлд.

Дороти Паркър

Самюъл Бекет

В очакване на Годо

Двама души чакат до едно дърво. Чакат някой си Годо. Говорят си. Идват още двама, говорят и те, после си отиват. Продължава очакването на Годо. Но кой е Годо? Така ли се нарича? Ще дойде ли? И има ли го изобщо?

"В очакване на Годо" е една от най-знаменитите драматургични творби на всички времена ­ пиеса от въпроси, които се разпадат, както се разпадат и възможните отговори. А смисълът? "Винаги намираме нещо, за да си даваме вид, че съществуваме" ­ заявява един от героите в пиесата на Самюъл Бекет (1907 - 1989), носител на Нобелова награда за литература.

Няма АЗ, няма ИМАМ, няма СЪМ.

Самюъл Бекет

Корозивната сила на Бекет не е свързана нито с идеология, нито с философска доктрина. Той не онагледява ­ той показва. Показва човека, лишен от илюзии, убеждения, вярвания и разсъждения, които служат само за прикритие на същностното му мъчение ­ да страда, оголен до кости.

Морис Надо

"В очакване на Годо" е една от най-възвишените и вълнуващи пиеси в цялата история на драматургията.

в. "Таймс"

Бекет е безподобен магьосник. Пред неговата риторика и музика всеки поет би позеленял от завист.

Стивън Спендър

Първият прочит на Бекет е неповторимо изживяване.

Пол Остър

Михаил Булгаков

Театрален роман

„Театрален роман” е написан през 1936 година, но вижда бял свят трийсет години по-късно. Тук Булгаков пресъздава времето, когато работи в Московския художествен академичен театър (МХАТ) и конфликта си с главния режисьор К. С. Станиславски. Поводът е пиесата на Булгаков „Молиер”, свалена от репертоара след намеса на комунистическата цензура. Независимо от подзаглавието – „Записки на покойника” – романът, по мнението на изследователите, е най-смешната творба на Булгаков, брилянтна и абсурдна сатира на следреволюционна Русия и съветския строй. .

Булгаков обожаваше театъра и в същото време го ненавиждаше. Така човек се отнася към любима жена, която го е напуснала.

Чарлс Елена Сергеевна Булгакова

Булгаков продължава великата руска литературна традиция, но я превръща в една истинска, неметафизична одисея на твореца. Той се бори, страда, съмнява се, отчайва се, успява, перчи се, препъва се, пада... И още от първото изречение на „Театрален роман” усещам, че съм попаднал в здравата хватка на Булгаков. .

Тери Гилиъм

Булгаков е първият магически реалист.

Крейг Рейн

Хенри Джеймс

Примката на призрака

В богато и усамотено имение в мрачната английска провинция пристига новата гувернантка на две деца, наскоро останали сираци. Децата са мили, очарователни, та младата възпитателка е запленена от тях и ги обиква от все сърце. Но постепенно я завладява необясним смут. Наоколо цари странна загадъчност, която все повече се сгъстява ¦ и скоро започват да се явяват зловещи посетители, които отдавна не са между живите...

Дали призраците наистина представляват заплаха за децата, или са плод на въображението є? Така започва нейната опасна борба със силите на злото, в която тя ще се опита да спаси невръстните си питомци, и в която победата може би ще се окаже по-ужасна от поражението...

Хенри Джеймс е най-умният човек от своето поколение.

Т. С. Елиот

Прочитът на роман от Хенри Джеймс е потапяне в цял един свят ¦ богат, съвършено изграден чрез изразително слово и великолепни, сложни образи.

Р. У. Б. Луис

Господин Джеймс има ясен рисунък, точно перо и остро чувство за завършеност.

Робърт Луис Стивънсън

“Примката на призрака” е великолепна и отровна приказка.

Оскар Уайлд

Михаил Булгаков

Кучешко сърце

Москва, 1925 година. Професор Преображенски, светило в световната медицина, присажда на улично куче хипофизата и семенните жлези на пролетария Клим Чугункин, убит при пиянска схватка. Операцията е успешна, но резултатите са плачевни. Полиграф Полиграфович - съществото с кучешко сърце и съзнание на “строител на новия живот”, се оказва също тъй брутален, кух, безогледен и негоден, какъвто е и самият съветски строй.

Убийствено смешен, живописно гротесков, сатиричен и ясновидски, романът “Кучешко сърце” е иззет още в ръкопис през 1926 г. по нареждане на ОГПУ. Михаил Булгаков така и не доживява да го види отпечатан, подобно на шедьовъра си “Майстора и Маргарита”.

Той беше безподобен в присмеха и проявяваше докрай великолепното си презрение... Той беше гений!

Анна Ахматова

“Кучешко сърце” е същинска скъпоценност. Историята за уличния пес, превърнат в пролетарий, грабва читателя за ревера на дрехата и му вдъхва цяла гама от най-разнообразни чувства, които се нижат почти без преход: веселост, съчувствие, презрение, страх, облекчение. Това е истинска магия. “Кучешко сърце” се нарежда по върховете, редом с “Нос” на Гогол, “Доктор Джекил и мистър Хайд” на Стивънсън и “Преображението” на Кафка.

Дидие Сенекал

Богато въображение, тънък усет за сатиричното и гротескното - в “Кучешко сърце” Булгаков е изумителен.

Джойс Каръл Оутс

Джером К. Джером

Трима души в една лодка

Познавах преди време един момък ­ тъй честен младеж, че когато се зaе да лови с муха, се зарече да не преувеличава улова си с повече от двайсет и пет на сто.
-Хвана ли четирийсет риби - казваше ми той, - ще разправям, че съм уловил петдесет, и тъй нататък. Но няма да лъжа свръх това, защото е грешно да се лъже.
Ала на неговия замисъл за двайсет и петте на сто никак не потръгна. Нито веднъж не му се случи да улови повече от три рибки в един ден, а никак не върви да прибавиш двайсет и пет процента към числото три ­ или поне към три риби.
Ето защо той увеличи процента на трийсет и три и една трета, но и това се оказа неудобно в случаите, когато улавяше само една или две риби: тъй че за да опрости нещата, той намисли чисто и просто да удвоява количеството...

Трудно е да се повярва, че книга, писана преди повече от сто години, може да бъде също тъй свежа и забавна, както при първата є поява. Но “Трима души в една лодка” е изключение, при което блестящо се съчетават смешното, своеобразното и дълбокото.

Дона Сканлън

Класика в хумора!

Джофри Харви

Аз изобщо нямах намерение да напиша смешна книга...

Джеръм К. Джеръм

Михаил Булгаков

Майстора и Маргарита

Един ден дяволът отива на посещение в Москва, за да проучи как се развива човечеството и как му се отразява съветският строй. С помощта на своята свита ­ двама демони, млада вещица и огромен черен котарак ­ той си прави с гражданството фантасмагорични шеги и го подлага на смеховити изпитания. Когато напуска земята, психиатричните заведения са пълни, а силите на реда са в смут...

Близо две хиляди години по-рано, в Юдея, римският прокуратор е принуден да потвърди смъртната присъда на един беден скитник философ, който изповядва странното убеждение, че всички хора са добри...

Един московски историк пише роман за Пилат Понтийски и среща голямата, непобедима и извънвременна любов... Трите линии ­ сатиричната, трагичната и романтичната ­ са преплетени виртуозно и изграждат една от най-великите и обичани творби в световната литература. Завършен по времето на сталинските чистки, романът е публикуван за първи път едва през 1966 година, и то съкратен от цензурата с над сто страници. Днес вече е в пълния си вид и популярността му не спира да расте.

Велик класик на съвременната руска литература.

Чарлс Пърси Сноу

Десетилетия след смъртта на Булгаков творчеството му се е превърнало в пробен камък за отчуждената младеж в съвременна Русия. Неговите теми за личната независимост, за духовното изкупление и за отказа от облаги от силните на деня отекват мощно сред едно поколение, травматизирано от политическия и социален въртоп през последните години.

Кен Файърман, "Ню Йорк Нюздей"

Сърцето му беше отворено за мъчителните и противоречиви ветрове на времето, животът го блъскаше, удряше, но той не се предаваше и не се криеше на завет, защото не искаше и не умееше да го прави.

Сергей Ермолински