Чарлс Буковски

За писането

...Книгата е пламък, по-висок от небето!...

...Нека си позволим празно място и грешки, истерия и тъга. Нека не заобляме ръбовете, докато се получи топка, която се търкаля гладко, като по магия...

...Когато пиша стихотворение, аз забивам стрела, стрела с червен връх, с отровна среда и окървавен край...

...Аз облизвам проклетата си душа с езика на пишещата машина...

...Никога не съм поглеждал тази пишеща машина без усещането, че нещо, някъде, някакви странни божества или нещо напълно неназовимо ме е благословило с един абсолютен, бъбрив и чудесен късмет...

...Когато всичко става най-добре, то е не защото си избрал писането, а защото писането те е избрало. Когато си обезумял от него, когато ушите ти са натъпкани с него, когато то е в ноздрите ти, под ноктите...

...Няма нищо по-вълшебно и по-красиво от редовете, образуващи се върху хартията...

...Писането ме е спасявало от лудницата, от убийство или самоубийство. Все още ми е нужно. Сега. Утре. До последния дъх...

...Думите се раждат и вибрират, въртят се и летят...

Владимир Набоков

Виж арлекините!

– Виж арлекините!
– Какви арлекини? Къде са?
– Навсякъде. Огледай се. Дърветата са арлекини, думите – също. Арлекини са обстоятелствата и обобщенията. Събери на едно място шегите и образите – и ще получиш трети арлекин. Хайде, по-живо! Съчини света! Сътвори действителността!

Последният роман на Владимир Набоков (1899–1977), издаден през 1974 г., притежава измамната прозрачност на автобиография: тази на Вадим Вадимович, руски писател, който пред прага на старостта се заема да обозре живота си – няколкото съпруги, първите творчески опити, ведрите дни на Лазурния бряг и тамошната златна младеж, Париж и емигрантското общество, Америка и университетските среди, разни любови, успехи, фобии и огорчения, дори Ленинград от шейсетте години и хотелите със застрашителни горнични... Наниз от случки и образи, които за кратко се открояват и блясват, преди като арлекини да се оттеглят от сцената.

Набоков пише проза по единствения начин, по който тя трябва да се пише - с превъзнесеност!

Джон Ъпдайк

Усещанията у Набоков са невероятни – толкова пъстрота, мощ и окриленост! В този смисъл той няма ни един, та макар и блед съперник в съвременната белетристика. Всеки прочит на Набоков е истинско стимулиращо изживяване, в което участват и умът, и въображението, и естетиката. Ако литературата може да даде нещо най-близко до чистата чувствена наслада, то е достижимо чрез прозата на Владимир Набоков.

Мартин Еймис

Франсис Скот Фицджералд

Пат Хоби, Сценарист в Холивуд

Десет години по-рано Пат Хоби е бил преуспяващ сценарист в Холивуд, притежавал е къща с басейн и е бил канен на всички бляскави събития. Днес е изпаднал, на 49, вечно безпаричен, с няколко развода зад гърба си и неизменно алкохолен дъх. Доста време прекарва по барове и конни състезания, но и редовно обикаля студиите с надеждата да му възложат някаква задача. Това се случва рядко – но пък Пат често изпада в нелепи ситуации и става герой в смешни случки. Скот Фицджералд пише цикъла разкази за Пат Хоби през 1939-1940, когато самият той работи в „Юнивърсал”, и от личен опит представя в хумористична светлина Холивуд, където за един сценарист „компанията, с която се храниш на обяд, е по-важна от онова, което диктуваш в кабинета си”.

Той притежаваше едно от най-редките качества в литературата: чар.

Реймънд Чандлър

Хубавите разкази се пишат сами. Лошите трябва да бъдат написани.

Ф. Скот Фицджералд

Талантът на Скот беше естествен като шарката върху крилца на пеперуда.

Ърнест Хемингуей

В написаното от него се съдържа магия, овладяна и сладостна магия, както при виртуозно изпълнение на струнен квартет.

Реймънд Чандлър

Джордж Оруел

Да застреляш слон

Джордж Оруел (1903–1950) е сред най-влиятелните и проницателни писатели на всички времена. При все че световната си известност дължи на двете блестящи дистопии „1984” и „Фермата на животните”, майсторството му е също толкова осезаемо и в останалите му произведения – белетристични, документални и есеистични. Екзекуция чрез обесване в Бирма и принудата да застреля избягал слон пак там, призванието му да пише, опорочаването на езика от политиката, мъчителното детство в пансионат, има ли добра лоша литература, ужасът в болниците за бедни... – есетата в сборника „Да застреляш слон” са на разнообразни теми и от различни години, за лични преживявания и за обществени явления, но винаги болезнено честни, остроумни и човечни.

Във времена на повсеместна лъжа изричането на истината е революционен акт.

Джордж Оруел

С ясен поглед, безкомпромисен, провокативен и неусто­имо развлекателен, в есетата си Оруел проявява безподобното умение да стига до сърцевината на всеки въпрос.

Кристофър Хичинс

Оруел е големият морален авторитет на своето време.

Джефри Уиткрофт, Spectator

Ако искате да се научите как се пише есеистика, Оруел е вашият човек. Той може да е световноизвестен с последните си два романа... но според мен най-доброто му постижение са неговите есета.

Джереми Паксман

Самюъл Бекет

В очакване на Годо

Двама души чакат до едно дърво. Чакат някой си Годо. Говорят си. Идват още двама, говорят и те, после си отиват. Продължава очакването на Годо. Но кой е Годо? Така ли се нарича? Ще дойде ли? И има ли го изобщо?
"В очакване на Годо" е една от най-знаменитите драматургични творби на всички времена ­ пиеса от въпроси, които се разпадат, както се разпадат и възможните отговори. А смисълът? "Винаги намираме нещо, за да си даваме вид, че съществуваме" ­ заявява един от героите в пиесата на Самюъл Бекет (1907 - 1989), носител на Нобелова награда за литература.

Няма АЗ, няма ИМАМ, няма СЪМ.

Самюъл Бекет

Корозивната сила на Бекет не е свързана нито с идеология, нито с философска доктрина. Той не онагледява ­ той показва. Показва човека, лишен от илюзии, убеждения, вярвания и разсъждения, които служат само за прикритие на същностното му мъчение ­ да страда, оголен до кости.

Морис Надо

"В очакване на Годо" е една от най-възвишените и вълнуващи пиеси в цялата история на драматургията.

в. "Таймс"

Бекет е безподобен магьосник. Пред неговата риторика и музика всеки поет би позеленял от завист.

Стивън Спендър

Първият прочит на Бекет е неповторимо изживяване.

Пол Остър

Чарлс Буковски

Брътвежи от обикновена лудост

Чарлс Буковски (1920–1994), прозаик и поет, знаменит представител на бийт-поколението, антиконформист и бунтар, е сред най-тиражираните и превеждани американски автори, а според доста мнения – и най-подражаваният. Пътят му в литературата не е гладък. Започва да публикува разкази през 1944-а в литературни списания, първата му стихосбирка излиза през 1960-а, когато е вече четирийсетгодишен, а първият му роман – „Поща” – чрез който става известен на широката публика, се появява през 1971-ва. Творчеството му наброява около 50 книги – поезия, проза, есеистика, сценарии. С непоносима прямота, виртуозност на перото и страховит хумор той мощно говори за бруталност и секс, за лудост и отхвърленост, за поривите, провалите и отчаянието.
Сборникът „Брътвежи от обикновена лудост” съдържа 34 разказа, от които 21 се издават на български за първи път.

От същия автор:

Поща
Всичко на масата
Factotum
Холивуд
Жени
На юг от никъде
Криминале
Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба
Пиянска амнезия
Отсъствието на героя
Най-красивата жена в града
За писането

Алфред Дьо Мюсе

Гамиани

През 1833 година двайсетина младежи се събират в бляскав парижки ресторант. Разговарят за политика, за светски събития, за изкуство и стигат до еротичната литература. Обсъждат античните образци, сладострастните и безумни видения на маркиз Дьо Сад, пикантните епиграми на Ювенал и Теренций и накрая заключават, че не е възможно да се напише подобно произведение без употребата на цинични изрази и думи. Тогава един от сътрапезниците, който дотогава си мълчал, се обръща към останалите: “Господа, нека след три дни отново се съберем тук – надявам се да успея да ви убедя, че не е трудно да бъде създадена еротична творба, без да се прибягва до пошла словесност.” Предложението бива прието и три дни по-късно младият човек донася ръкописа...
Така се ражда „Гамиани” – плод на предизвикателство, което авторът отстоява блестящо. Две жени и един мъж споделят две нощи в необуздано сладострастие, доверяват си без задръжки по-раншни изживявания – понякога възпламеняващи, понякога скандални. Но разказът никога не изменя на изящната словесност.
Повестта „Гамиани или две страстни нощи” (1833) е обявена за най-преиздаваната творба за ХIХ век, с над четирийсет издания – дори във викторианска Англия (1864). Преведена е на множество езици и се публикува до ден днешен. B родната си Франция понастоящем е налична в над петнайсет хартиени издания и още толкова електронни.

Алфред дьо Мюсе (1810–1857), поет, драматург и романист, е сред великите класици на френската и световната литература, един от водещите представители на романтизма наред с Байрон и Гьоте..

Оскар Уайлд

Портретът на Мистър У. Х.

Повестта „Портретът на Мистър У. Х.” е публикувана за първи път в оксфордското периодично списание „Блакудс” (Blackwood's Magazine) през 1889 г. По-късно авторът я включва в преизданията на сборника „Престъплението на лорд Артър Савил и други новели”. По първоначален замисъл и в своя първоначален вариант творбата е комична мистерия в стила на гореспоменатия сборник. Едва значително време след смъртта на Уайлд става ясно, че тя има и друг вариант, почти двоен по обем и с доста по-сложен текст, в който са включени обширни разсъждения както върху естеството на изкуството, така и върху същността на ренесансовата идея за неоплатонизма и мъжкото приятелство.
Настоящото издание възпроизвежда пълния текст.

Четейки и препрочитайки Оскар Уайлд през годините, установих един факт, убягнал на неговите критици. Това е неоспоримата истина, че Оскар Уайлд почти винаги е бил прав.

Хорхе Луис Борхес

Не съществува такова нещо като нравствена или безнравствена книга. Книгите са добре или зле написани. Това е всичко.

Оскар Уайлд

Оскар Уайлд е голям мислител на опасни мисли.

Уолтър Алън

Франсис Скот Фицджералд

Червенокосата вещица

Ф. СКОТ ФИЦДЖЕРАЛД (1896–1940) днес е прочут най-вече с романите си, но приживе дължи славата си на своите разкази. Извънредно плодовит, измежду авторите на кратки белетристични творби от своето време той е сред най-печатаните (и най-добре платени). Разказите на Скот Фицджералд са над 150. Повечето от тях първо са били публикувани в периодични издания – най-вече в Saturday Evening Post, но също и в конкурентнтите Red Book, Liberty, Collier’s, Metropolitan, McCall’s, и едва впоследствие излизат във вид на книги. Новелата „Червенокосата вещица” е част от цикъла „Разкази от ерата на джаза” (1922). На български излиза за първи път.

Той притежаваше едно от най-редките качества в литературата: чар.

Реймънд Чандлър

Хубавите разкази се пишат сами. Лошите трябва да бъдат написани.

Ф. Скот Фицджералд

Талантът на Скот беше естествен като шарката върху крилца на пеперуда.

Ърнест Хемингуей

Фицджералд остава образец и архетип, и то не само на 20-те години от XX век – той олицетворява човешкия дух в неговата крехкост и устременост.

Малкълм Каули

Джордж Оруел

Пасторска дъщеря

Джордж Оруел 1903–1950), романист, есеист и литературен критик, печели световна известност в края на 40-те години на ХХ век с две брилянтни сатири срещу тоталитаризма ¬ "Фермата на животните" и "1984". Творбите му, ¬ остроумни, иронични, честни и пророчески ¬ го нареждат сред най-влиятелните автори на нашето време. Дороти от „Пасторска дъщеря” (1935) води сиво и отрудено съществуване с тираничния си, егоистичен баща. Внезапно сполетяна от амнезия, тя се оказва изтръгната от своя свят и заставена да търси как да преживява – сред берачи на хмел, с лондонски бездомници, в пансион за проститутки, като учителка в училище, чиято директорка не е прочела нито една книга... Пътешествие през мрака на материалната и духовна нищета, където само тук-там проблясва надежда.

Оруел е автор, който може и трябва да бъде преоткриван на всяка възраст.

Irish Times

Оруел е големият морален авторитет на своето време.

Джефри Уиткрофт, Spectator

Неговите творби устояха на времето, така ярки и мощни, както когато са били написани.

Пол Грей, Time”

Докато преживява в пълна степен мизерната реалност на своето време, Оруел остава като по чудо неосквернен... Той запазва трезвия си поглед, прониквайки в мръсотията – прикрита, потулена, замаскирана...

The Atlantic Monthly